Радинела Бусерска! При някои хора името говори много повече от всяко друго определение – при Радинела Бусерска е точно така. Нейното име е емблема за качествена журналистика, достоверност и професионализъм, а жената зад него е истински огън и магия. Тя е икона на българския екран, но извън него носи със себе си един романтизъм и грация, които много малко жени притежават.

Вече почти 15 години тя информира зрителите на Bulgaria ON AIR за най-важните новини у нас и по света като водещ на Новините ON AIR и с образа си защитава принципите на професията ежедневно. Радинела има 25-годишен стаж в новините и телевизията, като преди Bulgaria ON AIR работи дълги години в Ефир 2 и новините на БНТ. Интересно е, че преди да започне телевизионната си кариера, Радинела има опит като актриса в Народния театър „Иван Вазов“. Има интерес и към документалното кино, като зрителите я познават като автор на 6 документални филма за деца в риск. С тях печели три награди от различни телевизионни фестивали.

Коя е Радинела извън светлината на прожекторите, как успява през годините да запази в себе си онзи нежен, елегантен, но същевременно силен образ, защо никога не би изневерила на себе си и на яркочервената си коса и какво за нея е дъщеря ѝ Радинела – вижте в откровеното интервю на журналиста и водещ на Новините ON AIR специално за Tialoto.bg:

Какъв съвет бихте дали на младото си аз, ако можехте? Най-важният съвет към прохождащата журналистка и към жената Радинела?

През годините се научих на търпение. Както повечето много млади хора – и аз исках нещата да се случват бързо и „сега“. С времето разбрах, че, както се казва в една източна мъдрост – „ако искаш да изкачиш хиляда стъпала, започни от първото“. Бих казала на по-младата Радинела и да не се доверява толкова бързо на хората, но …всъщност, не мисля, че днес съм особено променена в това отношение…и съм щастлива, че запазих детето в себе си. То ми е много нужно и много ценно.

Направихте голяма промяна и от дългогодишна икона на новините на БНТ, преди години станахте лице на Bulgaria ON AIR, но така и никога не изневерихте на червения цвят на косата си. Защо?

Аз съм си моногамна по принцип, не изневерявам – нито на хората, които обичам, нито на професията, нито на …. червения цвят на косата си. А и съм червенокоса (почти) по природа – баба ми е била с червена коса, като ученичка в Девическата гимназия в Плевен са я карали понякога да я мокри, защото са мислели, че я боядисва – нещо забранено за тогавашните строги нрави в училищата. Но пък е била толкова елегантна с този червен цвят в Париж през годините на Belle Epoque – когато е следвала френска филология в Сорбоната. Не се виждам с друг цвят на косата.

Има ли нещо, което не сте научили за професията си, въпреки този дълъг опит в новините и публицистиката? Нещо, което продължава да Ви плаши и притеснява? Разкажете за най-екстремната си, инфарктна случка на живо в ефир или преди ефир.

Да ме плаши – не. Но, разбира се, че човек се учи цял живот – и в професията, колкото и рутина да е натрупал, и във всичко останало. Великият Сократ е казвал – „колкото повече научавам, толкова повече разбирам колко малко знам“. След първия ми ефир Нери Терзиева ме попита „беше ли те страх“. Отговорих – „Не“. Тя – „защото си си у дома“… Иначе най-трудната екранна ситуация за мен беше, когато избухна войната в Ирак – операцията „Шок и ужас“ през март 2003-а. Бях извикана от вкъщи от моите шефове тогава, помня, бяха ранните часове на денонощието, 3-4 през нощта, тогава започна западната атака над режима на Садам Хюсеин. В студиото бяхме само аз и международният редактор Валери Маринов, монитор с новините на Евронюз и монитор с преките излъчвания на СНН. След няколко часа в ефир – до сутрешния блок, разбрах, че не съм си сбъркала професията. Влязохме с празни листове, на които пишехме само това, което излъчваха чуждите телевизии, и след това го показвахме с картина и превод и в нашия ефир, заедно с „подсказките“ от колегите от нюзрума. Целият екип се справи прекрасно.

С какви наивни идеи относно журналистиката и телевизията се простихте през годините? Бихте ли се захванала отново с тази професия, ако сега започвахте професионалния си път?

Аз съхраних някаква непокътната наивност, с която, всъщност се чувствам много добре. Вярвам, че доброто е много повече от лошото – затова и този свят, в който живеем, продължава да съществува. Просто доброто е по-тихо от лошото, затова понякога изглежда по-невидимо от по-шумното зло. Продължавам да вярвам и в това, че журналистът ТРЯБВА да е войн на истината – да е свободен по дух, да не се продава и да не се подлъгва по възможните изкушения, които ще се явяват по пътя му. Защото е представител на най-важната власт – четвъртата, която трябва да е коректив на останалите. Обожавам професията си, да, трудна е, но бих направила същия избор. Много се радвам на успехите на моите колеги – и в медията, в която работя – Bulgaria ON AIR, и в останалите телевизии. Всяко добре направено интервю, жива връзка или публицистика ме изпълват с възхищение, че съм част от тази гилдия.

Цялото интервю може да четете в Tialoto.bg
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase