Винаги е вълнуващ моментът, когато корабът напуска пристанището. Следите във водата, брегът се отдалечава, погледът се рее в далечината. Човек може да се отпусне макар и за пет дни екскурзия.
Корабът се казва „Поезия“. В името звучи мечтание. Възрастна двойка седи сред няколко палми на втората палуба – отпуснати, от тях се излъчва „заслужаваме го“. Точно до тях от малък високоговорител пее Андреа Бочели. Този момент трябва да остане завинаги в спомените. Но моментът не трае дълго. Мечтаната почивка за американците от средната класа се разсейва за секунди.
"ARE YOU READY TO ROCK 'N' ROLL????!!!!"* разцепва въздуха. Акорд на китара, удар на баса, водата в басейна трепери. На долната палуба между усилвателите вилнеят петима мъже.
Черни тениски, тесни панталони, слаби крака, ръцете им са богато и пъстро татуирани, отпред на микрофона един от тях мята руси коси и реве с мрачна физиономия: "WE ARE BROKEN TEETH AND WE ARE HERE TO ROCK THE HELL OUT OF THIS BOAT!!! SO RISE UP THAT BUDWEISER AND SAY YEAH!!!!"**
По шезлонгите и в бара на палубата, между изкуствени палми, сред турскосинята средиземноморска декорация за ваканцията мечта на американската средна класа, лежат хора с черни тениски. Те вдигат богато и пъстро татуираните си ръце с бира и корабната сирена се губи в отговора им "YEEEEAAAAHHHH!"
На горната палуба 57-годишната брокерка на недвижими имоти от Мичиган Линда и съпругът й Гери държат коктейли в ръце. Стискат ги малко силно, кокалчетата им са побелели. „Петте дни тук е почивката ми за цяла година. Работя много. Имам нужда от почивка. Ако знаех за това, никога нямаше да се запиша за този круиз, но от туристическата агенция нищо не ми казаха“.
Вече е тъмно, светлините на брега са станали малки, „Поезия“ плава в тъмнината. До басейна един мъж реве в микрофона: "THIS IS OUR LOVE SONG, HAHA! IT IS CALLED: 'STICK IT IN'!!!"***
Това е началото на една история, в която недоразумението е само детайл.
Този, които е знаел къде отива, носи знака за това с известна гордост на врата си. Пропуск, който на концерти получават само бандите, екипите им и медиите. В четирите му ъгъла са отпечатани черепи, в средата има котва във венец от лъчи и лого SHIPROCKED със стандартен за пиратските филми шрифт. Това е билетът за екскурзия с перфектно изяснено културно послание. Успешното завладяване на целева група, която по принцип не ходи на круизи.
Алан Коениг, собственик на "Shiprocked LLC", е измислил принципа – пет дни, 12 групи, "the ultimate Rock 'n' Roll vacation with a backstage pass"****. Всеки ден има по четири концерта – на басейна, в червено плюшената атмосфера на "Pigalle Lounge" и във виолетовия салон "Carlo Felice Theater", където трябва да е кулминацията в сила на звука и задружно мятане на коси.
Не е обичайно при резервирането на места за круиз да подписваш декларация, че си уведомен, че употребата и разпространяването на забранени от закона вещества се наказва с моментално сваляне на следващото пристанище и освен това може да има правни последици.
Това приложение към резервацията се нарича "Zero Tolerance Policy" (политика на нулева толерантност), а на началната страница на сайта на "Shiprocked Cruise" организаторите се оправдават образно за неудобството: "We know. We know. Nothing says major buzzkill like the words Zero Tolerance Policy. But dammit, we just gotta" (Знаем. Знаем. Нищо не убива кефа така както думите Политика на нулева толерантност. Но ни се налага, мамка му).
Кефът, който остава, струва от 665 до 2165 долара на човек, в зависимост от кабината. Кабините са 1275. Коениг вече е организирал подобно пътуване с Mötley Crüe на борда. Корабът бил по-малък, а морето и публиката – по-сурови. „Тогава беше грубо, всяка вечер имаше по няколко пияни, които се сбиваха“.
Първоначално търсенето било огромно, но дошла финансовата криза и записванията намалели. Едва половината от кораба е зает с контингента на "Shiprocked", останалите пътници ще трябва да страдат.
За да има ред на борда, са наети "Gator Guards", охранителна фирма от Флорида със служебни яркооранжеви тениски с щампа на фирмения знак – засмян крокодил със слънчеви очила. Не че им трябва разпознавателен знак. Те са единствените мъже на борда с късо подстригани коси и изглеждат точно като прякорите, които имат – Танк, Майор и Кинг.
Хората, охранявани от "Gator Guards", имат някои общи неща. Пият много. Говорят силно. Носят тениски със символи от царството на смъртта или с палави надписи. „Родителите ми казаха да стана какъвто искам, затова станах задник“, „Пияници, наслаждаващи се на алкохола“, "Rock's not dead".
Повечето тях идват от една Америка, която не е толкова позната на света – Индиана, Тенеси, Уайоминг. Ако ги попиташ защо са дошли, отговарят със замъглени, но искрящи очи: заради музиката. И за да се срещнат с хора със същите интереси. Но не всички се интересуват от едно и също.
Има една подгрупа с еднакви белези: големина на чашката D+, чието съдържание е сериозна инвестиция в силикон. Цвят на косата – рус, усмивката – широка, тялото – почти облечено. Цел на пътуването – удоволствие от всичко, което може да се получи на борда: мартинита до басейна, момчета в каютата, музика в ушите. Накратко: секс, наркотици и Rock 'n' Roll.
Господата от охраната Танк, Кинг и Мейджър ги наричат "cocksuckers" и прекарват свободните си часове с някоя от тях. Кели от Форт Майерс и Кристи от Колорадо, някъде между 30 и 40 години, са приятелки от години, но се виждат рядко и сега са на "A real girl's holiday!"*****
Интересно е да се научи повече, но уговорката за среща с двете пропада. След почукването по вратата в уговорения час Кели открехва и прошепва: „О, днес по-добре не. Приятелката ми не се чувства добре“. В дъното на стаята се чуват кикот и мъжки гласове.
Друга група имат различна страст: тичат след музикантите. Верни фенове, които от години преследват героите си, ако се налага и на круизер. И се радват като деца на уникалната възможност да прекарат пет дни с любимците си на кораб с размери 293 на 32 метра, в средата на морето, където, за още по-голяма радост, никой не може да избяга.
Те се познават от форумите в страниците на групите, като провъзгласилите се за "Tesla-Girls".
Трейси, фризьорка от Далас с розова коса, която е готова по всяко време да дръпне бикините си, за да покаже татуирана гола жена в локва кръв (“Тази кучка беше подарък за 35-ия ми рожден ден”), Шели с безкрайни изкуствени мигли.
Кристи от Финикс, която вярва, че музиката на Tesla е спасила живота й, когато годеникът й загинал в катастрофа с мотора си, докато тя носела детето му, а то се родило с увреждания и след осем месеца починало. Затова ще е благодарна вечно на тях и на приятеля, който платил билета за круиза, защото тя пак е без работа.
Или Дарлин и Джаки. Дарлин – кльощава жена с очила, малко плоско лице и пластмасова кутия с кукла Барби, върху която всички музиканти трябва да се подпишат. Барби е с къса пола и тениска с логото на "Shiprocked", държи яркосиня китара и се е облегнала на колона. Дарлин сама я е облякла така. Барбито изглежда малко по-добре от собственичката си, която си изкарва прехраната като ходеща реклама в Лас Вегас.
Джаки е около три пъти по-широка от Дарлин. Всичко по нея е огромно, тялото, бясно тупираните платиненоруси коси, дължината на лакираните в черно нокти, тежкият облак от аромат на "Poison", който я обгръща, заедно с гърмящия смях. Тя си търси ментор за нейната музика, затова носи един куфар саморъчно записани CD-та, които раздава на всички.
Джаки е шофьорка на училищен автобус, което не й доставя пълно удоволствие, защото по настояване на родителите не може да слуша Heavy Metal в автобуса. Няма отпуска, дори неплатена, затова казала, че е болна. Единственото, което не предвидила, е, че в открито море няма връзка на мобилния телефон. Ако някой началник я потърси - "fuck it!"
Освен шумните клишета, на борда има и някои по-спокойни. Най-вече двойки в напреднала възраст. Дамите все така боядисани в русо и облечени страховито, мъжете обикновено с добре оформени шкембета. На някое интро лицата им се озаряват от общите им спомени.
Гърменето на музиката не може да заглуши това, че са тръгнали на страстно пътуване назад в младостта си, когато още са били диви и са се чувствали свободни, слушайки музиката си.
Към времето, когато раменете на Том от Уайоминг още не били превити от чистене на резервоари. Но дори и тази омразна работа загубил наскоро, затова трябвало да внесе на три части сумата, събрана с много усилия, за „пътуването на живота му“, 27 години от който е прекарал с жена си Шошони.
Повечето от тези двойки са горди баби и дядовци, затова детските тениски с логото на "Shiprocked", които се продават с разни други сувенири на борда, правят добър оборот.
Шели от Юта обаче е измислила нещо специално. За пълнолетната си дъщеря иска да събере подписите на всички музиканти от Queensrÿche върху блузата, с която на 10 години отишла на първия си метъл концерт.
На сцената шоуто продължава. Следобед и късно през нощта по-младите групи, които са непознати на старите фенове, свирят пред най-много 50 души. Заради горещината с всеки изминал ден палубата се пълни все по-късно. Ники Бар, единствената жена в програмата, описва пропастта между поколенията на и пред сцената с осезаема неприязън: „Изкуствените цици са нещо от 80-те!“
Основните групи излизат в 23,00 в зала "Carlo Felice Theater". Пред вратите цари възбуда. Тези, които са платили допълнително, могат да влязат първи и да седнат на хубавите места на предните редове. Седят и чакат, послушно като на училищно представление на децата им. Пушенето, естествено е забранено. Дори бирите трябва да се оставят навън.
*Готови ли сте за Rock 'n' Roll
** Ние сме Broken teeth и сме тук, за да разтърсим тази лодка!!! Така че вдигнете си бирите и викнете "Йеееееее"
*** Това е нашата любовна песен, ха ха ха! Тя се казва “Вкарай го“
**** Върховната рок ваканция с пропуск за бек стейч
***** Истинска ваканция за момичета