Звездата IRAS 13481-6124 в съзвездието Кентавър, с маса около 20 слънчеви, се намира в рядка и кратка фаза – тя вече е „пораснала“ и е престанала да набира маса, но още не е успяла да разсее газово-праховия диск, от който е възникнала. Това говори за нов поглед върху образуването на масивните звезди, съобщават авторите на статията, цитирана от РИА Новости, която ще бъде публикувана в сп. Nature.
Според съвременните представи относително леките звезди, подобни на Слънцето, се образуват при гравитационен колапс в облак газ и прах. Около екватора на звездата се образува т.нар. акреционен диск, от който новородената звезда набира своята маса.
Смяташе се, че този механизъм е невъзможно да обясни възникването на звезди с маса над десет слънчеви: излъчването на такава звезда трябва да разсее акреционния диск още преди звездата да е „съзряла“ напълно. Затова учените предполагаха, че масивните звезди възникват по пътя на сливането на по-малки звезди или по друг начин.
Стефан Краус от Мичиганския университет в САЩ и неговите колеги изучавали младата звезда по снимки от Spitzer Space Telescope и от VLT (Very Large Telescope) в Чили. Те открили още едно доказателство в подкрепа на това, че масивните звезди се образуват по същия начин, както и техните леки „сестри“.
„На нашите изображения се вижда продълговат обект с размери около 13 на 19 астрономически единици (една астрономическа единица е равна на разстоянието от Земята до Слънцето, тоест приблизително 149,6 млн. км), което съответства на диск, видим под ъгъл от 45 градуса“, казват авторите на статията.
Откривайки подобие на диск около звездата, учените построили математически модел и изяснили, че по свойства този диск прилича на тези, които се образуват около леките звезди.
Така резултатите на Краус и колегите му се съгласуват с резултатите на друго изследване на масивни млади звезди, например с публикувани в края на юни 2010 данни от наблюдения на 50 такива звезди с телескопа UKIRT на Хаваите.
Според учените възрастта на IRAS 13481-6124 е над 60 000 г., а дискът, според теоретичните представи, започва да се разсейва след около 100 000 години след раждането на звездата.