В настъпването на новата 2011 г. в миналото отиде първото десетилетие на 21 век, а заедно с него – и много от иновациите на ХХ век, пише в. "Хъфингтън пост".
На първо място е видеото, детронирано набързо от DVD-тата и от системите за домашно кино. Това се случи още към средата на десетилетието.
Настъпването на интернет и появата на сайтове, в които човек може да си запази места в какво ли не превозно средство, да резервира хотел и да начертае сам маршрута на пътуването си, направи туристическите агенции да изглеждат все по-демоде.
Интернет заличи и границите между личния и професионалния живот. Сега човек може да се посвещава на професията си в домашни условия и даже по време на ваканциите си, на които носи мобилните си телефони, преносимите си компютри и смартфоните си.
Глобалната мрежа направи отживелица и понятието "забравям", написа в началото на 2010 г. в. "Ню Йорк таймс". Интернет помни всичко и не забравя нищо.
Сайтовете за купуване на книги по интернет, като Амазон, убиха книжарниците. Самите книги от хартия стават жертва на неравната конкуренция на книгите в електронен формат и на електронните четци. Подобна е и съдбата на големите многотомни енциклопедии като Британика, отстъпили място на Уикипедия.
Ръчният часовник вече е смятан за излишен аксесоар, когато около нас има толкова много устройства (мобилни телефони, компютри), които могат да ни покажат часа.
Розовите телефони също вече са нещо остаряло заради интернет порнографията и открилите се възможности за незабравим киберсекс.
Разгръщането на туристическа карта изглежда странно и смешно на малчуганите, родени в епохата на GPS-ите и интернет услугите Гугъл мапс и Мапскуест. За децата на първото десетилетие на 21 век е необяснимо как човек може да си блъска главата да открие сам пътя си по картата, когато новите устройства или интернет му го показват за един миг. Днес те се използват дори за да намери човек непозната улица в собствения си град. Така че питането на непознати как се стига до определено място също е вече отживeлица.
Обещанието: "Ще се чуем" през първото десетилетие на XXI век доби ново измерение. Вече не говорим за чуване по стационарен телефон, а по мобилен телефон, по имейла, във Фейсбук, във форумите, в Туитър, в скайпа. Така стационарните телефони се предадоха в битката с мобилните телефони.
Последни допитвания показват, че в САЩ, например, повече от половината от хората на възраст 25-29 години имат мобилен, но не и стационарен телефон.
Факсът едно време беше чудо на техниката, но в началото на XXI век беше победен от имейла, който на свой ред сега е победен от социалните мрежи. Доказателство за успеха на феномена "социални мрежи" е обявяването на създателя на Фейсбук Марк Зукърбърг за личност на годината от влиятелното сп. "Тайм".
Друго доказателство е, че филмът на Дейвид Финчър, посветен на създаването на Фейсбук – "Социалната мрежа", жъне признания на филмови гилдии от есента насам и се очертава като един от фаворитите на наградите "Оскар".
Публикуването на обяви, съобщения за предстоящо раждане, за новородено бебе, за сватби, годежи и смъртни случаи, изявления и подобни вече не става в печатните издания, а в Туитър. Туитър вече ползват звезди, президенти, духовни лидери.
В епохата на рутерите и безжичните връзки, интернет връзка от типа дайъл-ъп с нейната бавна скорост и съпровождащи дразнещи звуци е проява на лоша преценка или на ексцентричност в най-висша форма.
CD-тата вече са старомодни, защото музиката се сваля директно от интернет на компютъра, плейърите, мобилните телефони, смартфоните, айподите. А щом компакт дисковете са старомодни, какво да кажем за касетките или за уокмените. Тяхната смъртна присъда беше символично подписана на 25 октомври 2010 г. Тогава компанията "Сони" обяви, че спира да продава уокмени в Япония само 30 години след като уокменът беше възвеличаван за едно от чудесата на ХХ век.
Тези дни коледните и новогодишните празници за пореден път показаха категорично, че пращането на писма и картички от хартия е чудато хрумване. Не е далеч времето, когато за куриозни новини ще се смятат и тези, че някой просто е изпратил писмо или картичка от хартия на друг човек, а не само новините, че писмо или картичка са се забавили с цели десетилетия, преди да стигнат до получателя си.