Монахините от Княжевския манастир ушиха копие на Самарското знаме

Националният военноисторически музей /НВИМ/ прие новото пето копие на Самарското знаме, донесено рано сутринта от монахините от Княжевския манастир.

Радвам се, че аз получих това копие на Самарското знаме, каза директорът на НВИМ полк. о.з. Петко Йотов. Петото копие е изработено от монахини от Княжевския манастир "Покров на Пресвета Богородица", основан от рускини.

Монахините са работили почти две години върху знамето, наложило се е да се внесат материали от Гърция и Германия, но всичко е оригинално и е направено по-добре от предишните копия, каза Петко Йотов. Монахините вложиха сърцата си в това знаме и ние се гордеем, че то е дело на тези прекрасни български жени, посочи директорът на НВИМ, който благодари за светинята.

Петото копие ще заеме мястото на третото в постоянната експозиция на Военноисторическия музей, а третото ще бъде дадено на гвардията за военните ритуали.

Оригиналното Самарско знаме е ушито от монахините на Самара от тънък копринен плат и за разлика от копието е еднослойно. Иконите на него са на Иверската Света Богородица и на Светите братя Кирил и Методий, рисувани с маслени бои от петербургския художник Николай Евстатиевич Симаков.

Размерите на знамето са 1,85 на 1,90 м. Сребърната пика във византийски стил е изработена по проект на граф Рошфор.

На 18 май 1877 г. на тържествена церемония в Плоещ Самарското знаме е връчено на Българското опълчение от делегация на гр. Самара, включваща двама души - Ефим Тимофеевич Кожевников и Пьотр Владимирович Алабин. Знамето е заковано със златни гвоздеи за дръжката.

Последният гвоздей заковал старият български войвода дядо Цеко Петков, водил чета над 30 години в Троянския Балкан. След като заковал златния гвоздей в дръжката, със свален калпак и очи към небето той произнесъл заветните думи - "Да даде Господ това свято знаме да премине от край до край през многострадалната българска земя. Нека нашите майки, жени и сестри да изтрият с него скръбните си очи, а след него да настане траен мир и благоденствие". Мощно "ура" и хвърляне на шапки и калпаци последвало думите на поборника.

Това е началото на пътя на святото Самарско знаме, което участва в боевете при Стара и Нова Загора, където загиват няколко знаменосци, в боевете на Шипка, при Шейновския лагер на Вейсел паша.

От 1881 г. до 1946 г. знамето се съхранява в Царския дворец. През 1946 г. е предадено на НВИМ. Днес то се пази в камера при специални условия.

През 1958 г. са изработени първите две копия на Самарското знаме. Едното е изпратено в Русия в Централния военен музей, а другото остава в България. По-късно са изработени още две копия.

Последното от тях е направено през 1978 г. от Михаил Малецки в реставрационното ателие на НВИМ. Четвъртото копие на Самарското знаме е подарено от президента Георги Първанов при посещението му в Зографския манастир през 2004 година.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.