Особености на българската национална кухня

По пътя се кикотим неистово, защото той ми разказва как в последния си ден в София ял в някаква ултра-мега хитова кръчма, в която имало много яки кенефи. Гледай какви работи му правят впечатление на човек. И не се плащал – кенефът, де.

Щото нали знаете, че у нас, ако може, и такса на въздуха ще ти сложат. 30 стотинки – ако имаш - дишаш, ако не – много важно, баба ти все е дишала. Ама не са се сетили, та затова засега има такса само за тоалетните.

На мен любимият ми е в гражданското в Красно село. Хората се женят, вълнуват се, накипрени в рокли, костюми, поли, и от толкова емоции им се допикава. Обаче не знаят какво ги очаква на първия етаж.

Спретната леля клечи на трикрако столче и варди това, което впоследствие се оказва тоалетен лабиринт. Подземие. Катакомба. Вход – 30 стотинки. Като влакчето на ужасите в Пратера, само дето то е по-забавно – от личен опит знам.

Ако влезеш в катакомбата, се започва голямото ходене. И големия страх. То са едни стълби, едни тавани, едни лабиринти – със сигурност ще се напикаеш, а може и нещо по-лошо, докато намериш лелеяното помещение.

Аз понеже няколко пъти ходих на сватби там тази година, та на третия път знаех пътя и със затворени очи. И тъй като съм предприемчива, обмислям идеята да пусна в продажба карти за ориентиране в подземието. Ще ги раздавам безплатно – като безплатния вестник, дето трябваше да имаме, ама нямаме.

Обаче в тази кръчма имало и по-яки неща. Като например менюто. Готвели прекрасно – дробчета, мробчета, картофи и всякакви кулинарни еквилибристики.

Но най-готиното било, че предлагали задушун заек. Задушун. Милото задушуно зайче. И освен задушуния заек, имало и охльови. Охльооов. И той задушун. Абе, красота и вкуснотия.

Летището е полупразно. Тук таме сноват журналисти, които взимат интервюта от Тончо Токмакчиев. Винаги, когато брат ми заминава или идва отнякъде, на летището има журналисти. Предния път наште едва го посрещнали, защото с него се върнали и българите, които бяха съдени за фалшифициране на кредитни карти в Дубай.

Сега обаче е празничко и тъй като до полета му има доста време, се качваме в така наречения бар.

Там има 3 /трима клиенти/ и 3 /трима/ сервитьори. Тоест едното беше сервитьорка. Ьорка, както им вика един приятел. В групата на ьорките влизат фриз-ьорки, танц-ьорки, сервит-ьорки, стрийптиз-ьорки.

Приближавам се към бара да видя какво предлага, а ьорката ме поглежда като настъпана очиларка. Очиларката е змия. Преди да се усетя, вече съм наплюта с отрова.

„ТУКАЕСЪССЕРВИТЬОРКА!!!“.

Крясъкът й направо ми издуха обицата от носа, а на майка ми й се изхлузиха очилата заради въздушния вихър.

Изнизваме се в стройна редичка, а ьорката-очиларка се обръща към колегата си с думите „ùди виж тея кво искат“. Кво може да искаме? Със сигурност не искам да се изкъпя там, нито пък да плевя домати.

Мислех да й кажа, че е задушун заек, обаче реших, че зайчето е далеч по-сладко създание от тая грозотия. Пожелах й да се спъне по стълбите и седнах послушно на столчето.

Сервитьорът дойде, за да види кво искат ония, както му беше заповядано. Аз пък се опитах да видя информационното табло, за да знам колко време ни остава, обаче се затрудних доста. Не знам дали сте се пробвали да четете инфото за полетите от бара, но ако не сте – по-добре недейте.

Таблата са толкова малки, че трябва да ги гледаш с бинокъл. А аз съм далекогледа и обикновено виждам номера на автобуса от предната му спирка. Не изключвам възможността да са искали и по-малки да сложат, но най-вероятно не са се произвеждали.

Трябва да сложат надписи, които да предупреждават пътниците да си носят оборудване за четене на табла – микроскопи, бинокли, лабораторни стъкла и т.н. което пък ме подсеща за друга идиотщина на наша граница – тази на Калотина.

Там нашите граничари вече са турили надписите „Добре дошли в Европейския съюз“, а колегите им сърби се попикавали от смях. Онзи ден едни познати се връщали от Ниш с кола. Всъщност, джип – автоматик, пълна електроника.

Безпроблемно минали сръбските магистрали, сръбската граница, а и българската също. На нея, както вече споменах, вече се ветреел надписът „Добре дошли в Европейския съюз“. Много шик.

И на десетия метър след границата джипът паднал в такава огромна дупка, че му изключила цялата електроника, спирачките предали Богу дух и общо взето возилото се скапало тотално.

Добре дошли у евроблока и заповядайте в нашата първа дупка, безплатно.

Човекът се опитал да върне джипа обратно през нашата граница и да я връчи на баща си, който чакал отсреща – на сръбската.

Познайте обаче дали може? Не, не може. Защото неизправни превозни средства НЕ можели да напускат България. Няма значение, че те са се превърнали в НЕизправни заради нашите, българските, ДУПКИ.

Та така - на печелившите – честито. На останалите – ако сте тръгнали към България, по-добре обърнете на сръбската граница и бегайте към хърватско. Или към Япония, както прави брат ми.

Щото тука министрите не правят нищо друго, освен да си играят на мама, татко и детенце. Снощи гледах репортаж, в който образователният министър гордо вееше ученически бележник.

В него Дмитриевич Станишев му написал оценки, като най-високата му беше по гмуркане. Голям смях. В новините в 20 часа.

Абе, добре дошли в Европейския съюз. Тук е пълно със задушуни зайци. Само си изберете и си отстреляйте. Ловният сезон е открит целогодишно.