Събуждам се точно в 6 без 10.
Всъщност, глаголът „събуждам се“ предполага допреди малко да си извършвал действието „спане“, което в моя случай би било наистина пресилено.
Ако да подскачаш цяла нощ из чаршафите, опитвайки се да екзекутираш стадо блатни комари, може да бъде наречено спане, окей. Но аз не съм съвсем съгласна.
Всъщност, съществуват известни доказателства, че поне за малко съм била в страната на сънищата.
Имам пропуснат разговор в началните часове на нощта /следващия път бъди по-настоятелен, моля/. А това, Уотсън, означава, че явно съм склопила очи и съм се оставила на летящите динозаври да ме оглозгат жива.
Преди това съм отворила всички врати и прозорци, защото по съществуващите физични, биологични, медицински, природни и всякакви други закони и конституции това би трябвало да причини бурно течение. Вихър. Тайфун, ураган и смерч.
Или поне блед повей.
Такъв обаче отсъства.
Вместо това, температурата на съскащата ми кожа се покачва до около 673 градуса по Целзий, Фаренхайт и Шпонхоер-Карник и започвам да се чувствам като коренен обитател на пустинята Гоби.
Някакъв изчезващ вид пясъчен гущер или друго люспесто влечуго.
Лежа и се опитвам да дишам. Не че ми се диша особено, но безусловните рефлекси не питат. Завиждам черно и неблагородно на анаеробните организми и им пожелавам да се спънат някъде вкупом.
Спомням си как допреди малко съм лочила ледена бира с лимон. Две ледени бири с лимон. Очите ми аха да се навлажнят от умиление, но микроклиматът не позволява такива телесни своеволия, така че склерите послушно се изсушават и сбръчкват.
Спя по епидермис. И по комари. Ние с тях вече даже си ходим. Нямаме сериозна връзка – по-скоро one night stand. Като се изконсумираме, единият умира. Засега смъртната статистика се води от тях, но няма да е задълго.
С всяка изминала сутрин заприличвам все повече на болен от вариола бедуин. Ако продължава така, скоро няма да ми остане кръв за смучене. Разбира се, някой съвестен човечец би могъл да понапръска из града и да умори гадините, но към момента това не се предвиждало.
Евентуално към август. Не се уточнява коя година.
За сметка на това баш през най-горещия ден /днес/, в центъра на София и разни столични квартали щели да спрат водата.
Въпреки че като се замислиш – за какво наистина би могла да ти притрябва вода на 40 градуса? Евентуално само... така... да се поразхладиш... ако не е много нахално... или да изнаглееш тотално и да... пийнеш една чашка... Но не. По-добре не. Баба ти все се е разхлаждала.
Унасям се. Приютила съм бездомно семейство кръвожадни динозаври, които удобно са се настанили по кълките ми и вечерят шумно. Зарязвам ги – просто нямам сили за повече битки.
Събуждам се точно в 6 без 10.
Комарите, милите, още спят. Решавам да ги оставя – и те душа носят. Освен това носят и два литра кръв от личния ми организъм, кръвна група А, резус фактор положителен.
Ако ги размажа, стаята ще заприлича на месарница. А както споменах, вода днес няма да има, така че ще си тъна в трупове, хемоглобин и еритроцити до есента.
Дотътрям се немощно до кухнята и отварям хладилника. За пръв път през живота си се изправям пред такъв тежък избор.
Да опъна ледената бира или да си направя горещо кафе? От Бекс могат да се застрелят с техните тъпи дилеми – виж, моето вече се нарича проблем.
Излизам от нас с мисълта за Христина Балинска.
Имам перверзни, мръснишки, развратни миражи, свързани с нея.
Искам довечера да ми стои по кожух и да ми говори напевно за градушки, преспи и ниска слоеста облачност.
Защото днес ще е най-горещият ден. И вода няма да има. Само комари.
Ако оцелея - ще се запиша за Сървайвър. Ако не – ще пия една студена вода. На оня свят. Там сигурно я има в изобилие.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.