Жисием Нойка

Друг е въпросът, че баба ми принципно иска да има всичко – като се започне от дебитна карта /каквато има/, слухов апарат, първа група инвалидност с придружител, гроб /на който услужливо си е изписала датата на раждане, за да не се охарчим като му дойде времето/ и още няколко други полезни неща. Въпреки това видяхме доста зор, докато й обясним защо няма да има „жисием Нойка“.

Като се започне от факта, че така или иначе е глухичка и понякога се налага да си общуваме посредством стетоскопа на майка ми /гледката е уникална/. Така че вероятността да чуе „Nokia tune“ или „Лудата жаба Аксел Ф“, ако не е оборудвана със стетоскоп, става твърде незначителна. Освен това си представихме как „чевръсто“ ще извади мобилката от чантата си, докато пресича някоя улица, и това натежа в полза на окончателното решение.

Но най-вече си представях колко главоболие ще докара на нещастните хорица от отдел „Работа с клиенти“ в съответния мобилен оператор, докато се опитва да разбере що е то гласова поща. Защото всеки път, когато звънне на майка ми и й се включи секретарят, след това ни се задава въпроса коя „е тая жена дето ми говори нещо и затваря“.

Още по-тежък би бил случаят, ако трябваше да си зарежда ваучер /как щеше запомни думата, не ми е ясно/, как щеше да зарежда самия телефон или да си проверява sms-ите – нещо, което дори някои хора на 50 години не могат да направят. Да не говорим, че всеки път, когато ми звънне на мобилния телефон, ме пита откъде се обаждам, а ако зададе такъв въпрос на някоя операторка, не ми се мисли за последствията.

Така си разсъждавахме ние и си мислехме как сме спасили работещите с клиенти, но наскоро разбрах, че нещата за тях и в момента хич не са лесни. Попаднах на страхотни бисери от живота на хората, които помагат на абонатите на мобилните оператори при всякакви разнообразни проблеми. Няма да повярвате колко сложна техника се оказват GSM-ите за повечето хора, съдейки по извадките от разговорите с дежурните оператори.

Трудностите за мнозинството от хората се въртят около печалната гласова поща, което може да бъде ярко описано от следната реплика: „Искам да си махна секретарката“. По темата има вариации, като „Желая да ми бъде елиминирана гласовата поща“, като че ли гласовата поща е някаква тропическа хлебарка и хитовите „Искам да ми махнете гласовата уредба“ и „Можете ли да ми махнете ушната поща“.

Сред проблемните области е и тази с „вкарването“ - тук бисерите са: „Не може ли вие да ми го вкарате“, „Госпожо, държа го, вече два часа го стискам и не мога да го вкарам“ и „Имам проблем с пакета“.

Но най-готини си остават така наречените особени проблеми, които няма как да бъдат описани по друг начин, освен с точните реплики на хората, които са общували с операторката.

Мога ли да записвам жени?

Госпожо, моля Ви, кажете на приятеля ми коя дата сме днес, че аз пет пъти му казах, а сме в гората и той не вярва.

Обажда се ваучер!

Искам да видя сметката на мъжа си. /!!!/

Аз много добре си ги пиша, ама буквичките бързат. (T9)

Тука една ми казва да изчакам. Да я чакам ли?

Как мога да се включа на свободен наем?

Ало, тука излиза една жена и ми взима пари от ваучъра...

и моето несъмнено и завинаги любимо изречение:

Да ми помогнете с 20 лв., че утре ще ни спират тока.

След всичко това единственото, което ми остава, е да пожелая много и здрави нерви на всички мили хора в отделите „Работа с клиенти“ и да ги успокоя, че все пак сме им спестили баба ми и нейния жисием. Нойка.