Отиц Паисий или как да си кръстим спирката в маалата

Имам си няколко любими случки със столичния транспорт. Една от тях е свързана с драгалевските автобуси и по-точно с шофьор, работещ към една от линиите, обслужваща този квартал.

Човекът реши да се осведоми предварително дали има хора, които ще слизат на една определена спирка, и зададе въпроса гръмогласно, разливайки звънки трели:

„Има ли некой за гробищата?“

След няколкосекундната тишина, надвиснала над смълчаните полета, будна пътничка отвърна, че принципно всички сме за там, но към момента желаещи няма.

Та това, което искам да кажа, е, че спирките обикновено получават своеобразни жаргонни имена, които са известни най-вече на шофьорите и хората, които живеят околовръст, и пътуват всеки ден насам и натам.

Като например „43-ти“ /небезизвестният блок в Младост/, също „ХМС“-то /то пък е след 43-ти, хъхъхъ/, „Окръжна“, „Синьото“, „Гъза на слона“ и „Хладилника“.

Сега спирката в един столичен квартал, обзаведена по последен писък на модата – с устройство, което НЕ показва /за справка - вгледай се внимателно в йероглифа на снимката/ след колко време ще пристигне автóбусът /их, ама как я обичам таз думичка/, е окичена с мега якото име:

ОТИЦ ПАИСИЙ

Спирка Отиц Паисий се намира срещу едноименното /или не съвсем/ читалище. Читалището, за щастие, си се казва Отец Паисий, защото горкият Паисий си е бил чист отец, а не някакъв си там отиц.

Гордото устройство обаче, което се издига досущ паметник на спирката, не стига, че е окичено със сбъркан надпис, ами и същият този надпис е с огромни букви, та да не би някой да не го види.

Отдолу стои и многозначителното число 2367, което не е съвсем ясно какво обозначава.

Евентуално това може би това е 2367-ят отиц или пък нещо друго, което не е известно на широката общественост.

Използвам случая да приканя човека или организацията, който отговаря за отците, спирките и устройствата по тях, да иде до това табло и да тури едно „Е“.

И да не забравя да махне „И“-то, щото иначе няма да има смисъл.

А аз обещавам да докажа със снимков материал, че вятърът на промяната е духнал къмто спирката от изток-североизток или откъдето там духа.

И все пак - радвам се, че електронното табло не трябва да носи надписа „Паисий Хилендарски, автор на „История славянобългарская“. Тогава щеше да се наложи да се сменя цялата спирка, да се копа нова, после кметът да идва да я открива официално, а някой поп да прави водосвет.

Е на това му се вика позитивно мислене.