Бил Гулд от Faith No More: Бихме се събрали за удоволствие, не за пари

Легендарният Били Гулд, басист и един от основните елементи в групата, символ на aлтернативната музика от 90-те - Faith No More, пристигна в България по покана на ТанграМега Рок, заедно с менажираната от него банда – мексиканците La Plebe.

Концертът ще е на 5 юни /подгряващи/, като останалите участници ще са Panican Whyasker, R.O.B.T.F., Бичето и Switchstance.

По време пресконференцията, в градината на китен столичен хотел, Били демонстрира завидна памет, като си спомни и няколкото срещи преди доста години с Нуфри (Panican Whyasker, ROBTF), който тогава е бил в ролята на фен от България.

Мексиканците от La Plebe разхлаждаха със студени бири, след като се оказа, че миналата вечер са били посрещнати горещо, не с хляб и сол, а с ракия и шопска от Васил Върбанов (основен заподозрян за съществуването „Тhe Beast“ или Тангра Мега Рок).

"Нали помниш този „lazy bastard“ от пресконференцията", се обърна Васил Върбанов към Бил Гулд, когато дойде моят ред да взема интервю. Разбира се, реших да му го върна по-късно, а именно сега, и започвам интервюто си именно с въпрос за него:

Къде срещна за първи път този неприятен индивид Върбанов?

Васил ми написа писмо през... 199... може би през 2001-а, ставаше дума за дистрибуцията на Kool Arrow Records в България. Тогава аз го свързах с хората, които се занимаваха с дистрибуцията в Сърбия, само че си казах :“Гледай сега, сигурно човекът си е помислил, че онзи тъп американец не може да направи разлика между Сърбия и България.

Затова му написах обратно писмо, в което му казах, че се опитваме да направим така, че всички да успеят да спестят пари и съответно да спечелят. Оттогава работим много добре заедно, той винаги ни е помагал за всички неща, които вършим тук и мисля, че се получи едно добро сътрудничество.

В историята на Faith No More е имало един кратък момент, в който Къртни Лов (вдовицата на Кърт Кобейн, лидер на Hole) е била вокал на групата. Защо не продължихте с нея, какво стана? Не си паснахте или...

Хм, нека да кажем, че Къртни не беше особено музикална личност, ако трябва да го кажем по-деликатно. Тя не успя да добави нищо ново към музиката ни, но успя да допринесе много с нейното пагубно държание. Ако дотогава никой не ни знаеше, след това започнаха да говорят за нас, като за „онази малка група с отвратителната кучка за вокал“.

В интерес на истината, на нас това ни харесваше, защото тя можеше да предизвика някаква реакция в публиката, макар и негативна. А тя наистина беше много добра в това. За това ставаше, но когато идваше ред да правим музика, тя въобще не си пасваше с бандата.

Чувате ли се още с нея?

От доста време не сме се чували всъщност.

Пазиш ли някакви записи с нея?

Без коментар (смее се). Всъщност имам записи с нея и дори съм си мислел да ги пусна в Мрежата, но трябва да се уреждат права и такива неща. Едва ли ще стане. В момента имам далеч по важни неща.

Харесват ли ти новите неща на Майк Патън и десетките му откачени проекти?

Има някои неща, които много ми допадат. Той можеше да тръгне по лесния път, но реши да направи някои наистина странни неща и мога да кажа, че си къса задника от работа. Той вярва в нещата, които прави, и аз го уважавам заради това.

Преди години на нас никой не ни обръщаше внимание. Всички медии обръщаха внимание на групи като Poison, Guns 'N Roses и от този сорт. За хора като нас беше много трудно да пробият.

Осем или девет години не бяха публикували нищо за нас в нито едно списание. Все едно се блъскаш в една стена и се опитваш да минеш през нея, но не можеш, когато си различен. Видеоклиповете промениха нещата и ние успяхме да се промъкнем в системата. Днес обаче смятам, че е много по-трудно и тази стена е много по-дебела.

Защо избра Източна Европа за турне на групата La Plebe? Все пак това е най-бедната част от Европа?

Когато една голяма група като Faith No More пътува, тя обикаля света, за да представи новия си албум и отива в държавите, където може да продаде повече дискове. Всички тези неща са бизнес и нямат никакво отношение към музиката и към креативната страна на нещата.

За съжаление, впоследствие групите се изкривяват и виждат какво искат компаниите и неволно започват да правят това.

Във Faith No More се опитвахме да балансираме между музиката и това да се разпространяваме добре, но без да губим фокуса, че го правим заради музиката. След като групата се разпадна, аз реших да продължа да пазя тези принципи като основа на нещата, които правя. Затова и направих музикална компания (Kool Arrow Records), за да помагам на млади групи да се разпространяват.

Когато хората в Сан Франциско, където е офисът ни, разбраха, че идваме на турне тук, не можаха да разберат защо го правим. Това издава и тяхната ограниченост. Много хора, когато правят турне, отиват в Ню Йорк, Лондон, въобще по традиционни места и нямат въобръжение да излязат от този кръг. Няма никакво тайнство, няма никакво приключение, а просто бизнес.

Момчетата от La Plebe са изключително ентусиазирани и въодушевени да дойдат и да свирят тук, защото те го правят само заради музиката и приключението и нямат никакви бизнес интереси, освен това да свирят и да ви сритат задниците.

Нека и това е един добър урок за другите американски банди, които идват тук само да ви вземат парите и да се приберат у дома. Нека, когато дойдат отново тук, да вземат и нещо духовно със себе си, освен пари.

Сега получаваме изключително изгодни предложения да се съберем с Faith No More, но ако ние самите не можем да се съберем заедно и да свирим без пари, просто ей така за забавление, няма да го направим.

Концертът на La Plebe ще се състои на 5 юни в клуб Black Box, а всеки, който иска, може да изтегли последния албум на бандата „Entre Cerveza, Ritmo, y Emoción...“ абсолютно безплатно от официалния й сайт www.laplebe.com или директно от този линк http://www.laplebe.com/05/mercancia.html