IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Snimka Posoka Boec
BGONAIR Live

Почина големият Бергман

На 89 годишна възраст почина един от най-големите и легендарни режисьори на 20 век - Ингмар Бергман

Почина големият Бергман

На 89-годишна възраст почина легендарният шведски режисьор Ингмар Бергман.

Неговата дъщеря Ева съобщи, че Бергман е починал в дома си на остров Фере, предаде шведското издание The Local.

Ингмар Бергман е роден е на 14 юли 1918 г. в Упсала, Швеция, в семейството на лутерански свещеник.

Следва литература в Стокхолмския университет, но започва да се интересува от театър, а по-късно и от кино.

През 1944 дебютира в киното, като сценарист на филма "Hets" на реж. А. Шеберг.

Бергман получава световна слава с филмите си от 50-те и 60-те години на миналия век- "Поляната с дивите ягоди", "Седмият печат", "Персона", „Усмивки от една лятна нощ“, „Мълчанието“.

И през следващите няколко десетилетия режисьорът продължава активната си работа в киното, като пише сам сценариите на почти всички свои филми.

През 70-те и 80-те излизат на големия екран "Фани и Александър", "Есенна соната", „Из живота на марионетките“, „Сцени от един семеен живот“, „ Шепот и викове“.

През 1960 е награден с „Оскар“- първият от четирите, които получава през целия си творчески път.

Бергман не се разделя и с работата си на театрален режисьор- поставя пиеси на Шекспир, Ибсен, Чехов, Стриндберг. Поставя и редица постановки за радиото и телевизията.

Според критиците основната тема в творчеството на Ингмар Бергман е човекът, попаднал в пустотата и търсенето на любовта.

Киноманите ще запомнят персонажите от филмите му като образи в крупен план, изразяващи сложна гама от чувства.

Безпорно Бергман ще остане най-изтънченият майстор, успял да пресъздаде на големия екран сложните емоционални състояния на човек пред екзистенциалната среща с пустотата, вътре и около нас.

„Той прави усилие да се събуди, изтръгва се от съня и разтваря широко очи, за да не бъде повлечен обратно в света от отвъдната страна. Баща му пълни лулата си. До него е Мариан, тя току-що идва от реката и се е къпала. Нейната тъмна, късо подстригана коса е прилепнала към главата, лицето й е обърнато към слънцето. Обута е с дълги панталони и тънка блуза, очертанията на гърдите й прозират през плата. Боса е. Татко измърморва, че часът е почти седем и е време да се избръсне. Мариан му разказва колко хубаво е било да се къпе долу при шлепа, въпреки че дърветата били понесени от попътния вятър и станали целите на буци в крайбрежната тиня. “Но беше хубаво, защото бях сама и се къпах чисто гола. Е, намръзнах се, водата беше едва дванайсет-тринайсет градуса, но казват, че тази година реката е особено студена”. “Слава богу, че го има и архипелагът”, отбелязва татко и пали лулата си. "Там човек не се дави в крайбрежната тиня”. (из “Родени в неделя” от Ингмар Бергман;  превод от шведски Меглена Боденска)

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Новини
Кино
Водещи
Последни новини
Четени
Най-четени за седмицата