Отдавна се разпространи новината, че в България ще снимат Антонио Бандерас и Морган Фрийман. Гoлямо беше вълнението и когато актьорът кацна в София.
Едва ли обаче е имало по-щастлив момент за почитателите му, когато в рамките на Киномания ’07 се разбра, че Антонио Бандерас се е съгласил да раздаде автографи и да представи втория си режисьорски филм – “Летен дъжд”, на официалната му премиера в зала 1 на НДК.
Преди самото представяне на главния вход на НДК бяха разпънали достолепен червен килим, около който се бяха наредили фенове от всякакви възрасти.
Баби с бастуни и малки момиченца, временно пребиваващи руски студенти и дългогодишни почитатели очакваха звездата, строени в две редици около час.
Не беше много фа калдо, даже беше фредо**, само че увити в шалове, феновете не помръднаха, преди да настъпи онова сладко вълнение, последвано от екзалтация, бутаница и викове, когато звездата се появи и мина покрай всички, като ни даряваше с усмивки и помахване.
След това настана грандиозна блъсканица под златната статуя във фоайето, която, като Исус над Рио, се беше надвесила над молещите се да се докопат до латино-секссимвола и да си вземат автограф.
Някои успяха, други останаха огорчени, но след 10 минути Антонио се запъти с твърда стъпка към медия-брифинга, оставяйки десетки развълнувани, разтуптени дамски сърца и няколко стъпкани ръкавички...
Пред медиите звездата сподели, че голямото комерсиално кино вече не е приоритет за него.
“Не се отказвам от направеното през 18-те години в Холивуд, но искам да снимам и независимо кино“, каза Бандерас и сподели, че по тази причина “преди 3 години в родната ми Андалусия направих продуцентска компания, за да снимам алтернативно, експериментално кино. Така помагам и на талантливи млади хора, които нямат достатъчно пари, да снимат първите си филми”.
Актьорът каза, че се е учил на кино от човека, който го откри за публиката – Педро Алмодовар.
“С него през 80-те години снимахме 5 филма / "Матадор", "Жени на ръба на нервна криза", "Ела, завържи ме!" - бел. авт./. Работихме заедно около 9 години. И тогава новаторските му филми, които по-късно белязаха киното като етапи "преди" и "след" Алмодовар, не бяха посрещани добре. Бяха трудни години. Трябваше да се борим срещу шаблоните, на които робуваха публиката и критиката. Но това е цената, когато искаш да имаш творческа свобода” .
Бандерас сподели, че гледа и на своето кино като на новаторско.
“Още преди 10 години, когато режисирах "Луди в Алабама”(режисьорския му дебют – бел. авт.) мислех, че вниманието ми ще е насочено повече към актьорите, защото това е светът, от който идвам. Не толкова актьорите обаче, колкото образът завладява пространството във филмите ми, затова се смятам за новатор - режисьор на образа”, отбеляза Бандерас.
На въпроса на Dnes.bg дали по някакъв начин се идентифицира с героите във филма, Бандерас отговори:
“Разбира се, всеки режисьор се идентифицира доста по-малко с героите във филма си, отколкото авторът на книгата, по която е правен. Затова аз виждам себе си по-скоро в избора на романа.
Преживелиците във филма са повече на Антонио Солер, отколкото мои, но има и много общи неща.
Ние се познаваме от 1976 г. Тогава той ми каза, че иска да става поет, но помоли да не го "издавам", за да не му се смеят. Аз споделих мечтата си да съм актьор и също го помолих за дискретност. С течение на времето онези, които се смееха ставаха все по-малко. За щастие сега се смеем ние...“
Пред публиката, преди началото на филма режисьорът разказа история за посещението си в музей във Флоренция, където имало няколко недовършени скулптури, оставени така от автора, за да ги довърши Господ.
“Не искам Бог да завършва филма, а вие“, обърна се актьорът-режисьор към публиката.
--------
*Антонио, топло ми е!, итал. език
**Freddo - студено, итал. език
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.