Съдба, сперма и смях - мноооого испанско

Съдба, сперма и Spain. Заради трите с-та. Които водят до хиляди интересни съюзи и най-вече до смях. А когато се замеси и любовта, испанската история става пикантна, забавна и с неочакван край. Точно такава е тя в „Сперма – една любовна история”.

По принцип аз съм доста пристрастна към европейското - и в частност - испанското кино (и всичко, що е испанско, но това е друга история). То за мен не е синоним на Алмодовар. Дори не на Алмодовар и Саура, макар че е нещо близо до двамата, или между тях (в крайно нееротичния смисъл на съюза).

И след хилядите уговорки, е време да кажа, че филмът, за който иде реч, е лек, приятен, непретенциозен и забавен.

Сценарият е със страхотни игри на думи и докато се хилех по време на някои части, искрено съжалих, че не знам испански, за да разбера непреводимото. И като стана дума за сюжета, без претенцията за непредвидимост и неочаквана развръзка, филмът е доста приятен от гледна точка на диалог.

Което е задължителна предпоставка за качествена комедия. В "Сперма" почти няма ситуационен хумор. Освен ако не броим генералната ситуация, в която сами се насаждат героите. А тя е следната...

Серафин е израснал в странно семейство. Той се страхува почти по рождение от несигурността. А е обречен на нея - като всеки човек. По тази причина той води един строг, точен и идеално регулиран живот на доктор в клиника за ин витро оплождане.

Живее с баща си - който, напуснат от майката на невръстния Серафин, се е отказал от социалния живот и не става от леглото си от години. Той е разочарован и от факта, че едновременно със съпругата му, го е напуснала интуицията да познава времето като синоптик в телевизията и е направил генерално грешна прогноза.

Двамата си живеят относително спокойно. В един момент обаче, докато отива с премерена крачка на работа, Серафин се блъска в красива млада жена на улицата.

И много, ама много я харесва. По ирония на съдбата, тя се оказва негова пациентка в клиниката същия ден (когато той, поради прекъснатата бодра крачка, закъснява за първи път).

Предпоставките нещата да се объркат са почти налице. Отгоре на всичко, мацката (на име Ариадна - палава паячка такава) има невероятно красиви и добре делящи се яйцеклетки.

И Серафин хлътва по тях - в смисъл по нея и яйцеклетките й. Съдбата им поднася първото изпитание - тя не забременява. Той обаче е решен да я убеди да се пробва пак, за да я види поне още веднъж.

В деня на мечтаната втора среща така се вълнува, че изпуска банката сперма на неизвестен баща и, понеже няма друг начин, я опложда със своята. И ето тук всичко се прецаква.

Серафин и Ариадна започват връзка, в която той си мечтае да чуе как го наричат "татко". Естествено, не събира сили да й каже какво е направил. И тайно се надява, че времето самó ще дойде. Във филмите обаче време за признания от този вид никога не идва.

Освен това се оказва, че Ариадна е циркова акробатка със сестра-близначка, която е загубила способността си да има деца при изпълнението на опасен номер. И Ариадна всъщност се готви да й подари бебето.

Без да подозира, че бащата на детето не е безлична комбинация от букви и цифри, а самият Серафин.

Развръзката е странна, като във всеки испански филм. Не е особено поучителна, но като цяло можеш да си извадиш поуката "Не осеменявай произволно".

Освен това кой ти гледа поуки след едночасова усмивка и забава. Просто филмът става. Точка. Не много подвижна запетайка с учудваща пробивателна амбиция...