Китайското кино напоследък ни е възхищавало неколкократно, така че появата на “Банкетът” не е изненада за никого. Което съвсем не значи, че в него няма необикновени неща.

Всъщност, като всеки човек, който е гледал доста повече западно, отколкото източно кино, аз възприех филма като доста особен. Може би заради прекрасната китайска арт-стилистика, елементите от сценария и множеството красиви кадри.

Всичко източно в този филм е по странен начин преплетено със западното. Например сценария, който следва частично “Хамлет”, с елементи от “Макбет”. Или забавените каданси - така любими на екшън режисьорите напоследък. Както и финалът.
И понеже непознатото е по-трудно за запомняне, ще започна с това, което вече сме виждали. Най-красивото такова е актрисата в главната роля - Джан Дзъи, която освен че е мега звезда в китайското кино, е изключително красива и владее бойни изкуства.

В “Банкетът” не демонстрира такива умения, но ние добре ги помним от “Тигър и дракон” и "Къщата на летящите кинжали". Колкото до красотата, насладихме й се в “Мемоарите на една гейша” и “2046”.

В “Банкетът” е супер впечатляваща и кунг-фу хореографията на Юен Во Пин – същият, който е правил и тази на всички части на “Матрицата”, “Kill Bill” и “Тигър и дракон”.

Действието на филма се развива по времето на Петата династия (907 – 960 г.)и Десетте кралства, когато Китай е арена на множество вътрешни конфликти и кръвопролития. Фокусът пада върху тези в императорския двор, където трайно са се заселили коварството, измяната, лицемерието и жестокостта.

Синът на императора е влюбен в малката Уан (Джан Дзъи), но тя е принудена да се ожени за баща му. Затова Лу Лиан (Ву Дениъл – "Около света за 80 дни") заминава в манастир, за да изучава музика и танци. Под музика и танци не си представяйте нищо, което някога сте виждали, защото аз поне се изненадах от начина по който китайците разбират тези две понятия. Но както и да е.

Докато Лу Лиан кротко се учи, в императорския двор баща му умира. Уан, императрицата, веднага изпраща съобщение на Лиан да се върне, защото на трона се готви да се възкачи братът на починалия. Паралелно със съобщението обаче пътуват и пратеници, които трябва да убият законния престолонаследник.

В манастира се разиграва сюрреалистична битка, в която аз видях едни от най-красивите убийства в киното. Те включват забавен каданс на кръвта, която цапа белия сняг, която лети към белите дрехи и капе между дъските.

В крайна сметка, синът се завръща в двореца и открива, че баща му не е починал от съвсем естествена смърт, а Уан се е съгласила да се ожени за самопровъзгласилия се нов император.

Лабиринтът от съмнения и опасности става все по-зловещ и напрежението ескалира до кулминацията – коронясването на новата императрица и банкетът в нейна чест. На него Лу Лиан трябва да направи демонстрация на бойни умения. Но вместо това, той избира да изиграе представлението, което Хамлет възлага на актьорите.

Оттам нататък събитията стават неконтролируеми до самия финал, когато вече няма какво да се контролира.

“Банкетът” е главно история за опияняващото влияние на властта, за притегателната й сила, която помита всичко след себе си. Филмът повдига и въпросът за това как една смърт никога не решава проблемите и не разчиства претендентите за властта, а само води след себе си порой от кръв и претенции (това другарят Сталин например 100% го е знаел много добре, хаха).

Сред големите достойнства на филма може би на първо място бих сложила самата картинка, поради което го препоръчвам на хора, които са способни да се наслаждават на не толкова събитийното, а на по-съзерцателното кино.

Не че няма екшън, но мрачният сюжет и многото битки са по-скоро за хора, които са способни да се развълнуват от самите тях, отколкото от случките, които ги причиняват. Тоест - филм за ценителите на красотата, а не на коварството на жената.

“Банкетът” е на http://www.thebanquetthemovie.com

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase