На прага на Европа! Как се стигна до датата 25 април 2005?

Част 1-ва

Без съмнение, желанието да се постигнат такива ценности като демокрация, защита на човешките права, пазарна икономика и западен стандарт на живот, беше залегнало в Българския интеграционен процес към Европейската Общност.
Дипломатическите отношения бяха установени през август 1988 г., а през май 1990 беше подписан Договора за икономическо сътрудничество.

През същата тази година, България бива включена в програма ФАР – една  програма, която първоначално трябваше да бъде основен помощен инструмент за целия район на Източна Европа. Липсата на съществени ефекти в приемането на обща политика спрямо пост-тоталитарните страни води до формулирането на критерии за членство.

Т.н. “критерии от Копенхаген” са приети през 1993 г. от Европейският Съвет, заедно с подписването на Договорите за асоцииране. Срещата на най-високо равнище в Копенхаген дефинира критериите по следния начин:  
 - Политически условия – стабилни институции; демокрация; правова държава; защита и опазване на човешките права и правата на малцинствата.
 - Икономически условия – установяването на пазарна икономика както и средносрочна възможност за поддържане на конкурентните сили на работния пазар на ЕС.
 - Общностни условия – научаване и приемане на задълженията от членството. Преди всичко става въпрос за приемането на acquis communautaire (правната система) на ЕС.

Договорът за асоцииране с България и Румъния влиза в сила с две-годишно закъснение – на 1 февруари 1995 г. – поради липсата на демократична система и липса на защита на човешките права в двете балкански страни. По време на срещата на най-високо равнище на Европейския съвет в Есен се приема предприсъединителна стратегия за страните от Източна Европа.

Най-важните елементи от стратегията включват:
 - Гореспоменатият Договор за асоцииране
 - Многостранен структурален диалог
 - Подготвяне на страните от Източна Европа за интеграция в рамките на Единния вътрешен пазар на ЕС
 - Подкрепа на развитието на страните от Източна Европа посредством правилното функциониране на програма ФАР.

През март 1994 се провежда първото заседание на Комитета “България – Европейски съюз”. През май 1995 за първи път заседава Съвета за асоцииране “България – Европейски съюз”. Четири месеца по-късно Съвета на министрите на вътрешните работи и справедливостта на ЕС одобряват списък със страни, чиито граждани ще имат нужда от визи при прекрачването на “европейските” граници. Този проблем на България се разрешава едва на 1 декември 2000 г., когато страната ни е извадена от списъка “Шенген”.

До 1995 главният приоритет на България във външно-политически аспект е членството в НАТО. На срещата на най-високо равнище в Мадрид през декември 1995 г., българската делегация връчва на Хавиер Солана официална молба за начало на присъединителни преговори. Към молбата е приложен и правителствен меморандум, в който се пише:
... “Членството на Република България в ЕС е стратегическа цел, която е отражение на националните приоритети на българската държава (...) установяването на демократическо управление и пазарна икономика в България е в полза не само на балканския район, но и на цяла Европа. Това ще доведе до по-сигурен и стабилен европейски континент” ...

С цел формиране на “европейско” становище спрямо официалната молба на България, Европейската комисия препоръчва на страната ни на разработи план за действие.

Готовият план е изпратен през февруари 1996 г., но кризата в България в зимата на 19996/1997 замразява по-нататъшните процедури. Едва през април 1997, Служебното правителство на Стефан Софиянски изготвя актуализиран доклад за състоянието на България. Можем само да гадаем, дали това почти годишно закъснение не е в основата на отхвърлянето не България от “първата група” страни от Източна Европа, които започват присъединителни преговори.

Крайното становище във връзка с молбата на България е публикувано на 16 юли 1997 г. в Агенда 2000. В основата си, Агенда 2000 има за цел да формулира и приеме документа “Партньорство за интеграция”. Не на последно място се намират и рамките за всички видове финансова и техническа помощ, както и одобряването на краткосрочните и дългосрочни приоритети за кандидат-членките.

На 12 декември 1997, на срещата на най-високо равнище на Европейския съвет в Люксембург се взима решение да се учредят Междуправителствени конференции, с цел започване на преговори с страните от първата група: Кипър, Унгария, Полша, Естония, Чехия и Словения. За останалите страни – България, Румъния, Словакия, Литва и Латвия – се взима решение за започване на аналитичен преглед на тяхната законодателната система.

Решенията от Люксембург са потвърдени на срещата в Лондон на 30 март 1998 г., където официално е даден старта на присъединителните преговори. Месец по-късно започва и гореспоменатият преглед на законодателната система на България. Резултатите са публикувани във Вторият годишен доклад на Европейската Комисия, където се споменава, че:
... “Аналитичния преглед е завършил, с изключение на сферата на селското стопанство” ...

Следва...

Кристиан Тонев

Договорът за присъединяване на България към ЕС е публикуван на челно място на електронната страница на Правителството - www.government.bg.