Сигурно много от вас са се замисляли да откажат цигарите. И то не защото не им се пуши и не обичат навика си, ами защото се чувстват „закачени“. Именно това беше моята причина да се откажа. Не да спестя някой друг лев, а да не съм вече в системата ви. Защото ако четете това, най-вероятно сте пушачи.

Искам да ви предупредя, че изпълнявайки инструкциите за отказване на цигарите, които съм дал в текста по-надолу, можете сериозно да увредите вашето здраве. И то непоправимо.

Първият път, като почнах да отказвам цигарите, бях посъветван от ветерани в областта, че семките, дъвките и бонбонките много помагат за целта. Определено ви е ясно, че не можеш цял ден да седиш с ментов бонбон в уста, защото най-накрая ще се отровиш. Имах чувството, че когато се изпотявам, мириша на мента, и когато ходя до тоалетна след мен мирише по-хубаво отколкото от ароматизатора вътре.

Семките и дъвките без захар пък нанесоха трайни увреждания на зъбите ми. От хрупането на едните си изпилих 2-ри горен десен и долен 2-ри десен зъб. Получих натриево-хлориден шок и един ден трябваше да пия само вода. Дъвките ме довършиха. Благодарение на лепкавите им свойства, те ми измъкнаха всички пломби в устата и останах трайно осакатен.

Резултат: Първия опит за отказването на цигарите завърши безуспешно след триседмична битка. Един зъболекар остана доволен, а аз публично доказах, че спирайки цигарите, почвате да харчите двойно повече пари за дъвки, семки, сандвичи, бонбонки и всякакви гадости, заплашващи вашето здраве.

Наркотици. Реално погледнато е нормално като отказваш една дрога, да използваш друга, за да убиеш ефекта на абстинентния синдром така да се каже. Това го прави всеки наркоман, макар че не знам колко от тях успяват да се справят по този начин.

Опит 1: Марихуана. Пушейки трева би трябвало по някакъв начин да убиеш желанието за тютюн и дим в белите дробове. Дотук добре. Най-малкият проблем на тревата е, че е незаконна. Никога повече през живота си не съм искал трева, която не хваща. Защо ли?

Защото докато отказваш цигарите, пушейки силна марихуана, не можеш да си дръпнеш повече от няколко пъти, без да се докараш до състояние, годно само за гледане на телевизия. Проблемът е, че продължава да ти се пуши, а освен това ти се пуши 1000 пъти повече, защото си пушил трева и си напушен. Опита бе тотално неуспешен.

Резултат: Изкарах няколко дни в къщи, без идея за света и гаджето ми ме заряза. Тя ми направи голяма услуга, макар че именно заради нея пропуших отново цигари, два дни след това.

Опит 2: Лепило. Не знам кой идиот ми каза, че циганчетата които дишат лепило, не пушат цигари, защото им е много гадно да вдишват дим след като са си вкаменили белия дроб с ацетон и толуол. С огромно желание да ми стане гадно от цигарите, аз започнах да вдишвам калето, изцвъркано в класическо найлонове пликче, както е модата около Центарлна Гара. Де да знаех какво ти се случва.

След минута-две (може би) вече бях забравил, че отказвам цигари и вместо да си седя скрит тихичко в стаята ми, аз вече тичах волно по необятни бели полета, направени от теракот с размер километър на километър. Планета направена от теракот. Все пак няма да ви разказвам цялата халюцинация, за да мога някой ден да продам идеята за реклама на някоя фирма за плочки.

Добре, че съм изпуснал плика преди да залепна завинаги за стола. Веднага след като се поосъзнах, реших да запаля една цигара, за да видя какво става. Отвратително. Имаш чувството, че си изсипваш разтопена пластмаса по белия дроб. Хубавото чувсто продължава няколко часа, придружено от главоболие, световъртеж, неадекватност и няколко милиона мозъчни клетки по-малко.

Резултат: Предпочитам да пуша. Лепилото е най-гадното нещо в света. Повече избягвам да лепя разни неща. Нека си седят счупени.

Наргиле и пури. Сравнително поносим начин да откажем цигарите. Единствения му недостатък, е че вероятността да те хване ракът не е малка. Все пак, пушейки необработен тютюн се убеждавах, че производителите на цигари се опитват да ме убият.

Не знам дали сте забелязвали, че когато не пушите дълго време и си запалите една цигара, трудно стоите на крака. Обхваща ви приятно наркотично опиянение, което кой знае защо липсва при другите тютюни, като необработените например. Ако искайте ми вярвайте, но след като веднъж не пуших цяла седмица, издърпах пура с дебелината на палец, така че все едно пуша цигара и не ми стана нищо. Да, гладът за никотин изчезна, но не ме „хвана“.

Значи някой ми слага нещо в цигарите, за да ме пристрастява и да ме кара да си ги купувам. Не, мерси. В последствие гледах филма „Вътрешен човек“ и сега съвсем го вярвам.

Наргилето от своя страна носи своя особен чар най-вече заради ритуала на пушене. Не можеш да го носиш насам натам. Седи си у вас. Цял ден ти се пуши, но си казваш :“Спокойно. Прибирам се, правя си един чай, запалвам си едно наргиле и релаксирам истински.“ Най-хубавото нещо е, че си се тровиш сам у дома, а тютюна за наргиле ухае като парфюм и не е неприятен. От наргилето имаш измамното чувсто, че белият ти дроб се отваря и прочиства. Това разбира се най-вероятно въобще не е така, но пак е малко по-слабо пристрастяващо от гадните цигари.

Алокохол. Сигурно няма да ми повярвате, но това се оказа моето спасение. С този метод успях да спра да пуша. Как става?

Отивате на почивка далеч от близки и познати. Най-добре е да сте напълно сам. Това, на което ще заприличате след третия ден, не бива да се вижда от никой освен от вас и хора, които не познавате.

Морето е едно добро място. На първия ден си взимате стая в хотел на морския бряг и отсядате сами, въоръжени с дебел портфейл. Важното е да се храните много. Ама наистина много. Да обикаляте кръчми и ресторанти и да се тъпчете със всякакви лакомства. След като се наядете и ви се допуши цигара, просто си плащате сметката и излизате. Това се прави на първия ден.

Вечерта отивате до възможно най-гадния и долнопробен магазин за алкохол (познава се по алкохолизираните чичковците седящи отпред) и си купувате „Дедова усуканица“ или „Ракия Венец“ (за съжаление не я правят вече) или в най-добрия случай уиски, ама задължително българско, и не по-скъпо от 1,00-1,50 за 200 мл. Най-важното условие е, да се сдобиете с най-гадното пиене на света.

Взимате няколко шишенца и отивате на плажа сами. Вечерта. Почвате да пиете. Още. И още. Толкова сте пияни ,че си говорите сами. Започвате да викате и да спорите. Отваряте поредна бутилчица... и изведнъж ви се допушва нечовешки силно. Тук е момента за прилагане на шокова терапия. Изваждате поредна бутилчица и пиете на екс.

По едно време не ви пука дали ви се пуши или не. След още малко дори да искате цигара, няма да има как да си купите, защото не можете да стигнете до магазина. Хубаво е поне да си стигнете до хотела. Именно заради това се препоръчва да си наемете такъв, който е до плажа.

Втори ден. Толкова ви е гадно заради отвратителния алкохол, че и през ум не ви минава да си запалите цигара. Имате си толкова други проблеми, че само това ви трябва. Преди да се замислите за цигара, ще трябва да се оправите с гадене, главобол и разтройство. Целият ден реанимирате и гледате като умиращ. Следобяд правите опити да ядете и ако успеете, ядете колкото можете, защото алкохолът ви изпива килограмите с невероятна скорост (поне при мен).

След като почти се пооправите, вечерта отново повтаряте схемата. И така поне 10 дни. Не си търсете компания. Не сте за пред хора. Освен това двама отказващи цигарите хора се предават много по-лесно, напук за приказката за Хан Аспарух, баща му и наръча с копия .

Докато изпълнявате каквато и да е терапия за отказване на цигари, трябва да помните едно нещо. От момента, в който загасите последната си цигара, вие сте непушач. Затова, когато влизате в заведения, винаги сядайте на маса за непушачи и гледайте с презрение кандидатите за рак на белия дроб.

Говорете си с пучаши и им натяквайте колко е гадно пушенето и особено внимание обърнете на некролозите по цигарените кутии , които слагат напоследък. Кажете им, че колкото и лепенки да си слагат отгоре „бавната и мъчителна смърт“ няма да ги подмине.

Направо мразете пушачите. Те са ваши врагове, защотото те се тровят, а в същото време тровят и вас, но хич не им пука. Те нали и без това си причиняват „необратими последствия“ и тичат с все сили към „сърдечен удар“, какво им пука за вас и девственото ви дробче.

Гледайте ги с презрение. Не спирайте да ги мразите. Когато някой пуши на обществено място, се отвращавайте така, сякаш никога не сте държали цигара в ръка.

Лъжете. Кажете на останалите, че сте ги отказали от раз. Че не ви е коствало нищо друго освен малко повечко воля, но за вас това не е било проблем. Всеки от тях е отказвал цигари и знае, че е почти невъзможно. Накарайте ги да се чувстват малки жалки пушачи. Не ги жалете. Вие вече сте нова порода човек. Независим.

Току виж още някой освен вас се амбицирал и ги отказал. Направете едно добро дело.

Няма да ви занимавам със здравословните аспекти на това как да се оправите след алкохолната диета. Има си начин, но няма да ви го кажа. Щом сте прочели статията дотук, значи сте пушачи. И аз ви мразя. Оправяйте се сами.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase