По пътя на птичия грип

Малко повече за болестта, която умори милиони птици в Азия и доскоро бе нещо далечно за българите
10 окт 2005 15:39,
По пътя на птичия грип
Миловидното пернато може да се превърне и в зловещ вирусоносител. Снимка: Булфото
Птичият грип дойде в Европа. И то не къде да е, ами на Балканите, на самата ни граница с Румъния. Истерията, която започна на 8 октомври, бе породена от факта, че румънските власти съобщиха за вероятен случай на птичи грип в страната.

Досега тази болест като че ли не предизвикваше особен ужас у българите, имайки предвид, че засегнатите от нея страни се намираха предимно в Азия. Трите умрели патици в съседна Румъния обаче моментално имаха ефекта на нещо подобно на операция Шок и ужас.

Скорошните предупреждения на експерти от ООН, че може да избухне глобална пандемия от грип, вследствие на мутация на вируса на птичия грип, която да убие до 150 милиона души, започнаха да ни се струват все по-реални.

Точно в този момент става ясно, че много малко са хората, които са наясно какво точно представлява птичият грип и как може, освен чрез масов разстрел на кокошки и гъски, да бъдат предпазени хората от болестта.

Птичата чума е била описана още през 1878 година като сериозна болест по птиците в Италия. През 1955 година е решено, че птичата чума е всъщност разновидност на грипните вируси. Всички грипни вируси, които покосяват домашни животни /коне, свине, птици/ спадат към Тип А, а тип А е най-разпространеният, който причинява сериозни епидемии сред хората. Тип В и С не засягат животните.

Как се разпространява птичият грип?

Заразените птици разпространяват вируса чрез слюнка, изпражнения и други секрети. Податливите на болестта птици се заразяват, когато влязат в контакт със заразените секрети. Смята се, че повечето случаи на заразяване на хора с птичи грип е резултат от контакт със заразни птици или повърхности.

Според проучвания лекарствата, които се използват за лечение на човешките грипни вируси, могат да предотвратят заразяването на хора с птичи грип. Грипните вируси обаче са станали резистентни към тези медикаменти, така че те не винаги вършат работа.

Рискът от заразяване на хора с птичи грип е общо взето нисък за повечето от нас, тъй като вирусите се разпространяват главно сред птиците. По време на епидемия сред животните обаче съществува риск за хората, които са имали контакт със заразени птици или с повърхности, които са били заразени.

Настоящата епидемия от птичи грип /А H5N1/ сред птиците в Азия е пример за това как тази болест може да причини смърт и сред хората.

Епидемията избухна сред птиците в осем страни в Азия: Камбоджа, Китай, Индонезия, Япония, Южна Корея, Тайланд и Виетнам в края на 2003 година и началото на 2004. По това време 100 милиона птици в тези страни умряха вследствие на болестта или бяха убити в опитите за спиране на разпространението на болестта.

До март 2004 година се смяташе, че епидемията е под контрол. От юни 2004 година бяха регистрирани нови случаи на птичи грип в няколко азиатски страни /Камбоджа, Китай, Индонезия, Малайзия, Тайланд и Виетнам/.

Първият случай на разпространение на вируса от птица на човек бе регистриран по време на епидемия в птицеферма в Хонконг през 1997 година. Вирусът причини сериозни респираторни заболявания на 18 човека, шестима от които починаха.

Сборни данни за потвърдените смъртни случаи вследствие на птичи грип A/(H5N1), докладвани на Световната здравна организация /СЗО/ към 29 септември 2005 година

Начало на периода

Индонезия

Виетнам

Тайланд

Камбоджа

Общо

случаи

починали

случаи

починали

случаи

починали

случаи

починали

случаи

починали

26.12.03-10.03.04

0

0

23

16

12

8

0

0

35

24

19.07.04-08.10.04

0

0

4

4

5

4

0

0

9

8

16.12.04- до днес

4

3

64

21

0

0

4

4

72

28

Общо

4

3

91

41

17

12

4

4

116

60

Превенция и лечение

Засега няма ефективна ваксина срещу този щам на птичия грип, който се разпространява и сред хората. Съществуват обаче лекарства, които се смята, че действат ефективно - това са медикаментите оселтамивир и занимивир, лицензирани за употреба при превенция и лечение на човешки грипен вирус в някои страни. 

Сред най-важните мерки за контрол на разпространението на болестта е унищожаването на всички болни птици, както и на тези, които са били в контакт с тях. Освен това е необходимо налагане на каратнина и дезинфекция на фермите, в които е имало заразени животни.

Вирусът умира за три часа при температура от 56 градуса по Целзий и за 30 минути при температура от 60 градуса по Целзий. Освен това той може да бъде убит от обикновени дезинфектанти, като формалин и такива, съставени от йод.
Вирусът оцелява поне три месеца, ако е на хладно, както и ако се намира в заразена почва. Във вода той оцелява до 4 дни при температура от 22 градуса по Целзий и повече от 30 дни при температура от 0 градуса по Целзий.

Световната здравна организация /СЗО/ съобщава, че заразяването на хора с този щам на птичия грип / H5N1/ не се случва често, но за съжаление няма отговор на въпроса дали може да бъде предотвратена евентуална грипна пандемия.

От първостепенна важност е да бъдат намалени вероятностите за контакт на хора с основния източник на заразата: птиците. Това се прави чрез бързо установяване на случаи на епидемии сред животните и въвеждането на строги мерки за контрол – унищожаване на птиците и на труповете на умрелите вече животни. Всички налични доказателства сочат, че има голям риск от предаване на заразата на хора, когато избухне епидемия от силно патогенния щам на птичия грип H5N1. Колкото по-голям става броят на заразените хора, толкова повече нараства и рискът за поява на нов подтип вирус, което ще допринесе за избухването на грипна пандемия.

СЗО подчертава, че ситуацията изисква спешни мерки, като дава за пример това, което стана в Хонконг през 1997 година. Тогава за три дни бяха унищожени всички налични птици – около 1.5 милиона. През 2003 година пък, почти 30 милиона птици /от общо 100 милиона налични/ бяха убити в Холандия за 1 седмица. Експертите смятат, че бързото действие в тези два случая е предотвратило грипна пандемия сред хората.

Симптомите на птичия грип при хората варира от типичните за грипа –  треска, кашлица, възпалено гърло и мускулни болки - до инфекции на очите, пневмония, остри респираторни заболявания и други опасни за живота усложнения. Инкубационният период на заболяването обикновено е между 3 и 7 дни. Тъй като болестта се предизвиква от вирус, а не от бактерия, антибиотиците не помагат при лечението й, така че птичият грип при хора се лекува с антивирусни препарати.

Засега все още няма информация от референтната лаборатория в Европа относно резултатите от изследванията на починалите птици в Румъния. От нашето Министерство на здравеопазването подчертаха, че информацията ще бъде обявена веднага, щом бъде получена. Оттам допълниха, че засега няма случаи на заболели от птичи грип хора в Европа.

По-късно обаче стана ясно, че министърът на земеделието и горите Нихат Кабил е издал заповед за спиране на вноса на живи птици и птичи продукти от Турция и Румъния.

Най-лошото в момента е да бъде предизвикана масова истерия сред населението. Докладването и оповестяването на всеки случай на умряла чапла или корморан със сигурност би имало ефекта на избухнала бомба за българското население. Препоръчително е да не се поддавате на страха си, но и проявявайте известна предпазливост, като например избягване на контакти с птици, освен ако не е крайно наложително.

И знайте, че противогрипната ваксина не предпазва от птичи грип. Но пък предпазва от много други видове грип, някой от които е доста по-вероятно да ви тръшне тази зима.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


Спонсорирано съдържание