Първото издание на „Светата кръв и свещеният Граал“ преди 20 години разтърси из основи света и предизвика бурни реакции, чието ехо все още отеква отеква в Западния свят. Заключенията, до които достигат авторите, и новия материал в настоящото преработено и осъвременено издание, са убедителни и за мнозина ще бъдат шокиращи, дори опасни.
Каквито и да са възгледите ви обаче, няма да можете да оставите тази книга.
В края на XIX век свещеникът Беранже Сониер от затънтеното селце Рен льо Шато, в подножието на Пиренеите, открива нещо, което му донася баснословно богатство. Историята започва с едно заровено съкровище и прераства в безпрецедентно историческо разследване – едно съвременно търсене на Граала, което отвежда назад във времето през шифровани ръкописи, тайни общества, енигматичния Орден на рицарите тамплиери, катарите от XII и XIII век и една загадъчна кралска династия, изчезнала от историческата сцена преди повече от 1300 години.
В сърцевината на загадката от Рен льо Шато лежи не материално богатство, а тайна с невероятни мащаби, белязала историята на Западния свят. Загадка, която хвърля изумителна нова светлина върху Ренесанса и кръстоносните походи и отеква в съвремието. Загадка, която разбулва не друго, а самите корени на християнството и личността на Исус.
От всичко казано дотук можете да си представите, че ако трилъри от типа на „Шестото клеймо“ и „Шифърът на Леонардо“ са ви интересни, то със сигурност ще ви завладее и книгата на Майкъл Бейджънт, Ричард Лий и Хенри Линкълн, която се определя от Оксфорд Таймс като сбор от „добре документирани, проучени и често зловещи факти”.
Самите автори обаче явно никак не биха одобрили сравнение с творбите на Дан Браун, особено след като наскоро го подведоха под съдебна отговорност за плагиатство. Съдебният процес, който ще започне във Върховния съд в Лондон на 27 февруари 2006 г., ще трябва да реши дали Дан Браун, автор на най-продаваната съвременна книга Шифърът на Леонардо, в която се твърди, че Исус се е оженил за Магдалина и е заченал деца, е плагиатствал от книгата от 1982 г. „Светата кръв и свещеният Граал“.