"Създаване и укрепване на българската държава при хан Аспарух и хан Тервел" е темата на изпита по история в Софийския университет.

Тя бе изтеглена в 65-та аудитория в университета от Ива Георгиева от Русе. Кандидат-студентите посрещнаха с бурни овации този избор.

Бяха отворени контролно и пликовете на другите две теми, подготвени от изпитната комисия: "Управление на
Народно-либералната партия /1887-1894/" и "Кримската война и българите. Обществено-политическа дейност на Георги Раковски".

Темата е изключително добра и позволява кандидат-студентите да покажат уменията си и да анализират, и да подбират фактите, които разкриват процеса на създаването и укрепването на българската държава, коментира пред журналисти председателят на изпитната комисия доц. Миляна Каймакомова.

По думите й кандидат-студентите трябва да съумеят да покажат основните редултати от развитието на славяните и прабългарите, които те са достигали до края на 7-и век и след това да започнат да проследяват конкретната фактология при създаването на държавата.

Доц. Каймакамова отбеляза, че традиционно темите от Средновековието се харесват на кандидат-студентите и те ги приемат за лесни, но когато започнат да пишат по темата се оказва, че липсват подробностите, които показват задълбоченото познаване на материала. Много често сме чували възгласи в аудиторията, а след това се получават печални резултати, каза тя и изрази надежда тази година слабите оценки да са по-малко от предходни години.

Според доц. Каймакамова основните факти, които кандида-студентите трябва да отбележат, са отношенията на хан Аспарух със седемте славянски племена от района на река Дунав, развоят на войната с Константин Четвърти Погонат, конфликтът между българи и византийци през пролетта и лятото на 681 година, който довежда до официалното признаване на българската държава от Византийската империя, основните насоки в развитието на България до края на 7-ми век при управлението на Аспарух и началното укрепване на българската държава при хан Тервел.

За управлението на хан Тервел е необходимо да се обясни активната му международна политика, участието във византийските междуособици през 705 г. и получаването на титлата "кесар", договорът с Византия през 716 г., който потвърждава не само договора от 681 г., но включва и клауза за търговските взаимоотношения между двете държави. Третата важна международна проява е участието на българите при отблъскването на арабите при обсадата на Константинопол през периода 717 - 718 година, добави доц. Миляна Каймакамова.

На изпит днес се явяват 4586 кандидат-студенти. Утре 58 проверители започват оценяването на писмените им работи. С изпит по история се кандидатства в около 20 специалности.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase