Ще е тъпо да гледаш "Змии на борда" у вас, на компютъра. Защото този филм е за голям екран. Само.
Особено ако си падаш по американски екшъни, ужаси, кръв и други такива. Няма кой знае какво напрежение, защото такива филми са с предксазуем хепи-енд.
Но пък и на никой, който би ги гледал, не му пука за това. Защото който може да понесе и да се изкефи на гледките в него, едва ли е фен на тънките обрати на сюжета и на хватките в сценария.
Историята е следната: както небрежно си кара мотор на Хаваите, младежът Шон се натъква на сцена на брутално убийство....в храстите. Доста обезпокоен се прибира вкъщи и се чуди какво да направи, за да не го пипнат лошите.
Докато си мисли, те вече разбиват ключалката с безшумна бургия (сигурно със заглушител).
Тогава се явява Самюъл Джаксън, или агент Флин. Той спасява свидетеля и го склонява да свидетелства в Ню Йорк. Това обаче не е хепиендът.
В самолета, на който се качват, е заложен змийски коварен капан. Буквално. Феромони и полудели стотици видове отровни змии. Последствието - падащ самолет и редица други проблеми, произтичащи от ядосаните влечуги.
Естествено, с няколко ухапвания и много паника филмът го докарва до хепиенд. В който ми идват в повече свалките между стюардесите и двамата герои.
В повече ми дойдоха и поредицата от сцени, в които за 10 минути змии непрекъснато захапват злобно хора в очите, слабините, врата, лицето и други места. Но го преживях.
След всички ужасяващи сцени във всеки втори филм, се учиш да ти е смешна всяка гадна гледка с кръв и трупове в киното ...
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.