Виж интервю с Мариус Куркински за "Сътресение"
Исках да напиша кратка статия за новия спектакъл на Мариус. С точно четири абзаца. В първия щях да припомня кой е Мариус. Но всички знаят кой е Мариус. Всички помнят "Дамата с кученцето", "Дневникът на един луд", "Дон Жуан по Молиер", "Песен на песните", "Евангелие по Матея", "Самият човек".
Или най-малкото песните и огромната публичност на този луд човек, който накара дори баба ми да гледа всяко негово участие по телевизията. Или прекрасната му режисьорска работа по "Свекърва" от Антон Страшимиров, "Дванайсета нощ" и "Зимна приказка" от Шекспир, "Големанов" от Ст.Л.Костов, "Кралят-елен" от Карло Гоци, "С любовта шега не бива" от Алфред дьо Мюсе.
Идеята на този абзац щеше да бъде нещо като "Мариус е един невероятен театрал, който не се побира в рамките на конвенционалното мислене, който е над конвенционалните възприятия, който е вълнуващ и вълнува както нищо друго, стъпвало някога на българската театрална сцена, нищо, което се е раждало в България, нищо, което бихме могли да си представвим, докато не видим".
Идеята на втория абзац щеше да е "Новото от Мариус - противоречиво и противоположно". Щях да почна с "Кървава сватба"от Лорка. Щях да кажа за слабата игра на няколко от актьорите в главните роли. Или за незавършената идея на спектакъла, която ме разочарова силно.
Все пак реших да махна тази част, защото това, за което искам да говоря е новото от Мариус-Актьорът. Който трудно влиза в чужди рамки, трудно се подчинява на чужда режисура, изобщо трудно му е, ако не е сам, особено когато става дума за моноспектакъл. Мариус, който след няколкогодишно прекъсване излиза на сцена като актьор (и режисьор) с едно от най-добрите си (може би най-доброто) представления изобщо.
Ето го и третият абзац. В главата ми започваше с "Това е най-доброто представление на света". Ей така - за забавата, която носи подобно кретенско изказване. По 3 разказа на Николай Хайтов - “Сътресение”, “Страх” и “Засукан свят”. Тук можех и да мина само с прости безглаголни изречения: " Мариус. Старо читалище. Хайтови герои. Духът на отминалите хора. Романтика. Моите, твоите и всички наши баби и дядовци. Поезия. Романтика. Истина. Свят. Музика. Космическа българска фолклорна музика. Минало. Живот. И Мариус.".
Или нещо в тоя стил - леко поетично и неразбираемо. За съжаление, моят стил на писане не би могъл да пресъздаде и половината от поезията в този спектакъл. Която е във въздуха, в смеха на публиката, в уважението и обожанието на най-големите български театрали, които бяха на премиерата. Това уважение, 10-минутното пляскане на хора, преживели хиляди такива бисове са нещо огромно. Нещо, което запълва със смисъл театралното пространсво на една зала. Нещо, което само по себе си е истински вълнуващо.
Всички на крака, а Мариус се кланя смешно, още не излязъл от транса на представлението. Още в състоянието на шизофрения, което те кара да го гледаш без да мигаш в продължение на 2 часа.
В четвъртия абзац трябваше да кажа нещо по-конкретно за представлението. За темата на трите разказа. Или примерно да цитирам Мариус от прес-съобщението: В спектакъла тези три разказа са обединени във формата на изповед за един цял човешки живот. Един човек споделя живота си преди да си отиде. Кой е той? Наш близък, който си отива тихо, изоставен в забравено село? Пред кого споделя? Всеки си отива сам. Затова и актьорът е сам пред своята публика. Но не търсете непрекъснато връзката. Просто три разказа на Николай Хайтов. Една вечер, посветена на писателя. В търсене на спасение, в невъзможност да погледна към бъдещето, без да чуя гласовете от миналото. Далеч от капризите на чувствата. Далеч от многото възможности за избор. Изборът е живота."
Да кажа, малко не на място, че за мен най-добър, макар не най-зрелищен, беше третият разказ. В "Засукан свят" аз наистина чух хората от селото ми, на дървената пейка вечер, докато чакат козите и кравите да се върнат.
Толкова силно го усетих, че ми замириса на сено и сръчках Кремена Димитрова (която ме заведе с нейната покана, за което благодаря), за да й кажа: "Е това е най-добрият, тук е най-истински" - все едно тя не гледа. Ей такива неща в последния абзац. И нещо за край - old school формулировка, малко словоблудство за ореол на статията.
Всъщност идеята за тази статия беше тъпа. Затова я бавих цяла седмица след премиерата и търпях редактора да ми пили "Напиши я!!!". Трябваше просто да бъде само 4 изречения. Мариус се завърна с нов моноспектакъл. Той е феноменален, талантлив, уникален и истински. Мариус е гений. И аз се радвам, че се засичам с него по улиците и съм публика на представленията му и живея там, където той се е родил" Тия локуми горе кому са нужни хахаха:)
Виж интервю с Мариус Куркински за "Сътресение"
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.