Театрално отклонение

Здрава Каменова е театрален, куклен и драматичен режисьор, драматург, актриса, кукловод... Иначе скоро изигра главна роля от собственоръчно написаната пиеса "Отклонения" на премиерата в "Сълза и смях". И добре я изигра. Сега води номадски весел живот от театър в театър, от държава в държава, от тема в тема. И от сапунка в сапунка, защото по последни данни дублира "Трудна любов" по bTV. И пише много - в момента е тайна какво, защото, ако ни каже, ще трябва да ни убие.
Накратко, Здрава заслужава слава. И всички съпътстващи екстри.

Какви са героите на "Отклонения"?

Те са 2 двойки - момиче и момче и мъж и жена, и всеки харесва някого, но онзи "някой" харесва друг. Едно разминаване между четирима души. Най-накрая всички остават сами. Липсва им начин на достигане до другия. Не намират верния ход, правят нещо не по верния начин и не във верния момент.

Това се случва с всички хора...

Абсолютно. Всеки е имал поне една несподелена любов, или не е изказал чувствата си навреме и е загубил някого.

Защо избра Калин Ангелов?

Ами, първо пиесата я писахме заедно с него и беше много хубаво изживяване. В неговата режисура ми харесва, че всичко е много подплатено. Като почнем да си говорим за това как трябва да се проведе действието в дадена сцена, много се палим и не е като в другите репетиции.

Някакси живееш в тези репетиции. Даже не са точно репетиции, а е някакво запалване - почваш нещо да измисляш, и никога не е празно - има усещане за гъсто действие и живеене. Може би за всички работата се усеща така. На една от първите репетиции например Калин накара всички ни да си напишем монолози от името на героя, познавайки границите му. Вмъкнахме лични реплики на всеки един в собствения му монолог.

Повечето пишещи хора не могат лесно да си четат собствените творби, а на теб ти се налага даже да играеш в такава. До колко всъщност играеш, доколко образът ти и ти самата сте идентични?

Образите в пиесата са много налудничави и са на ръба на абсурда. И може би това е много преувеличен мой образ. И ми е много забавно да го играя, защото поглеждам върху себе си с много самоирония.

А останалите имаха ли трудности с припокриването, или и при тях е близо до идентичността им ?

Не, не мога да кажа че са имали трудности, но на мен като че ли ми беше малко по-лесно да усвоя езика, защото езикът на пиесата е малко по-специфичен. Тя се казва Отклонения неслучайно.

Това са едни хора, които живеят в действителността, но се и отклоняват, за да изживеят някакви фантазии със себе си. Много трудно водят диалог помежду си и точно в тези свои монолози звучат хем налудничаво, хем искрено. И крайно - това е много специфично за мен в представлението.

Непрекъснато са на ръба на абсурда, прекрачват го, връщат се, казват нещо, веднага го отричат, опитват се да се овладеят, но веднага изпадат в следващото си състояние.

Ти си работила в много театри и непрекъснато пътуваш и се захващаш с нови неща. Предпочиташ ли кариерата ти да е по-уседнала? Представяш ли си се на едно място с повече постоянство в това, което правиш, с по-ясно установена посока?

Не мога да си го представя, защото не ми се е случвало. Май държа на свободата и предпочитам сама да решавам в даден етап от живота си какво да правя, защото имам нужда да се занимавам непрекъснато с различни неща.

Сега съм в период, в който много ми се пише и смятам сериозно (колкото и несериозно да звучи, хаха) да се занимавам с това. Актьорската ми суета малко отива назад, което много ме радва и е много приятно.

Кога започна да пишеш?

В тежкия си пубертет пишех и след това престанах. След това почнах да пиша, като излязох от ВИТИЗ, защото завърших и бях много свободна, и исках веднага да правя нещо, но не ми се удаде възможност - никой не ме покани.

То така се случва доста често, като завършиш ВИТИЗ. И тогава си написах сама един моноспектакъл и го осъществих. Оттам ми дойде смелост и написах още два-три текста за куклен театър. И в един момент усетих, че това се изчерпва за мен. Тогава Калин ми даде смелост да пиша за драматичен театър - сега съм се запалила за това и така.

Колко процента е автобиографичността в представленията ти?

Със сигурност поне 50%, защото като тръгвам да пиша нещо, то е по точно определена тема, която непрекъснато ми е в главата и не ме оставя. Например драматизацията на "Спящата красавица" се занимаваше с търпението и с това, че човек трябва да изчаква да му се случат нещата. И точно тогава много исках да имам това търпение и много исках веднага нещо да ми се случва и затова написах този текст.

После имах някакви кризи с приятели и изживявах криза относно приятелството, и бях се замислила на тази тема. Направих една драматизация на "Карлсон и Дребосъчето". Винаги пиша по тема, която ме възнува. "Отклонения" тръгна от агресията, от насъбраните емоции, които човек трудно овладява.

Темата за пропуснатия мечтан път в живота е доста разисквана и в театъра, и в писането въобще. Ти какво допълваш, какво е различното в твоето виждане по въпроса?

Според мен - погледът върху хората. Ух, много трудно е човек да определя така. Емоционалният заряд на текста - там има един всекидневен език, което май рядко се среща в театъра.

Ти от какво се страхуваш - от пропуснатото или от евентуалните грешки в направеното?

Аз съм прекалено дейна и не ми се е случвало да искам да направя нещо и да не съм го направила, колкото и смешно да звучи. Така че май повече ме е страх от прибързаността ми - тоест да не направя нещо прибързано. Слава богу, досега не съм допускала някакви такива грешки.

Помниш ли приказката, с която си кандидатствала в НАТФИЗ?

Темата беше "Ех, ако можех да бъда...". Аз написах приказка в рими. Ако можех да бъда овца, която да пасе цялата трева на цялата земя и цялата земя да побере в корема си, и да почне да сере в Космоса, сред звездите. Ето това беше.

Как започна да работиш в bTV? Сигурно като актриса първо..

Да.

А след това?

Наскоро ме поканиха за режисьор. За мен беше много изненадващо, наистина ме респектира това, че се случи. И ми е интересно много, защото сега съм от другата страна и разбирам колко е трудно. Преди си представях, че "режисьор на дублажа" е много лесна работа, но сега разбирам, че е обвързана с много, много неща.

Случвало ли ти се е да променяш текст някъде?

Ами да - често. И при мен е голям проблем - покрай това писане и това, че съм правила преводи доста дълго време, и прекалявам с редакциите.

Какъв е идеалният Хомо луденс (играещ човек)?

Не е много хубаво да има много идеални хора.

Да, де, но трябва някакъв общ критерий, според който да се различава доброто от посредственото...

Човек, който е много чист като същност, много наблюдателен и не суетен - мисля че суетата пречи на много от актьорите. И че трябва да са много по-добронамерени и много по-отворени към всичко около тях - към най-обикновените детайли.

Суетата от какво е следствие?

Малко е и навик при актьорите, защото те свикват да се преструват на сцена. Защото малко или много това е преструвка - дори и да го правиш много добре. Самата среда е такава - очакваш да те ласкаят, очакваш оценки и се поддаваш на това. Няма начин да не се поддадеш, но е хубаво човек да се концентрира в себе си и да бъде малко по-чист.

Какво четеш напоследък?

"Министерство на болката" на Дубравка Огрешич. Развълнува ме тази книга. 

Какво липсва в българската драматургия

Олеле, какви сериозни въпроси...

Добре, де, можеш да прескочиш момента, че като цяло почти лисва самата драматургия, но се пише, все пак...

Иска ми се, като тръгна да чета една българска пиеса, да я прочета до край. Това много рядко ми се случва, за съжаление. Имам чувството, че като тръгват да пишат пиеси, не виждам да са имали реална потребност от това, а просто са скалъпвали някакъв текст. Но не ми се ще да обидя никого.

Имаш ли някой твой текст, с който си особено горда и много ти харесва?

Ами не знам - аз съм критична и не мога да кажа, че нещо ми харесва от-до. Но най ми е приятно, като чета един текст 2-3 месеца, след като съм го написала (защото аз така обикновено ги чета), и има пасажи, които не мога да повярвам, че аз съм ги написала. Много съм горда от тях и това значи, че съм постигнала нещо за момента, което е дори извън мен някак.

Кога пишеш? Редактираш ли си текстовете по много пъти, или оставяш да текат, след като си ги мислила предварително?

В началото изобщо не ги редактирах, но сега се насилвам да го правя и се научих да го правя, защото мисля, че е много полезно. И когато имам идея и някаква обща представа за това, което искам да напиша като сюжет, като цяло, не ми дава мира и няма сутрин-вечер - аз пиша непрекъснато. И се чувствам адски щастлива тогава. Усещането е невероятно.

Образите ти по-скоро от наблюдение или от въображение се раждат?

В първите ми пиеси по-скоро си ги представях, като няма да крия, че използвах неща от лични наблюдения повече - истории на приятели и ситуации в живота, но следващите ми неща съвсем съзнателно наблюдавах конкретни хора за информация, защото ползвах един определен типаж хора. Доста дълго правих проучване.

Ходиш ли на театър?

Гледам да ходя. Последно - "Нора" на Стоян Радев. Много ми харесва тази чистота, с която са се опитали да решат всичко. Имаше много силни актьорски моменти. Това много рядко се случва вече - плътна актьорска игра да се случи. Не знам защо е така - напоследък се разчита на други неща.

Най-интересното беше, че в едната от сцените на Анастасия Ингилизова и Кристина Янева изгасна токът. И те продължиха да играят в абсолютна тишина. Публиката беше застинала и само слушаше. След няколко минути токът дойде - и те си продължиха все едно нищо не се е случило. Беше страхотно.

Как си почиваш?

Доскоро не можех да си почивам - това ми е огромен проблем - ако имам свободно време, веднага трябва да го запълня с нещо. Обичам да правя нещо с ръцете си . Иначе си почивам най-добре, като говоря с приятели, смея се и така.

През лятото на море или на планина?

Ами нанякъде, където не съм си представяла. Много обичам да пътувам в чужбина и ако не ми се случи в годината поне 2 пъти, се чувствам много ощетена.

Къде ходи последно?

В Япония.

Разкажи нещо повече...

На турне с едно мое представление - "Карлсон и Дребосъчето".

Предполагам не сте го играли на японски...
Ами не - на японски го играхме - беше супер яко!

Кой ви направи превода?

Самата ни сценографка е японка - Рин Ямамура. Тя го преведе, отидохме там и играхме, но се оказа, че трябва да поработим върху произношението - доста дълго. След това започнаха и да ни разбират, хаха, много се радваха, те са много гостоприемни. Непрекъснато пътувахме, изиграхме 13 представления, обиколихме Киото, Токио - доста време бяхме там. Беше много интересно.

Кое надделява при теб - въображаемото или рационалното?

Аз на дланта си имам една супер странна линия - виж (гледам- точно под първите фаланги дълбока линия разделя дланта й на две хоризонтално). Казвали са ми че това е абсолютно сливане на двете линии - на сърцето и на разума. И май е абсолютно вярно това.