Косово си отива от Сърбия, дори и по сръбските вестници личи

„Фамилното име на бащата на Марти Ахтисаари, специалния пратеник на ООН за Косово, е било Адолфсен. По време на Втората световна война той е бил офицер в зловещо прочутата доброволческа СС дивизия “Викинг”; „Възможно е също така представители на някои западни демокрации да са се обърнали към “светлите исторически примери”, които иначе и не смеят да споменат. Подобна решителност и подобен начин за решаване на кризи последен демонстрира Адолф Хитлер“; „ Независимостта – унижение за Сърбия“...

Това е съвсем малка, но красноречива извадка от сръбските вестници от последните седмици. Ще си помисли човек, че някак ненадейно Милошевич е станал от гроба или духът му все още витае из редакциите на някои сръбски всекидневници.

Няма какво да се лъжем - сърбите ги боли за Косово, повече исторически, отколкото стратегически. Темата за провинцията не пада от челните страници, а често (за екзотика) влиза в един добре познат сценарий за световна конспирация - преди седмица заместник-председателят на Сръбската радикална партия Милорад Мирчич разви следната теория пред  „Глас jaвности“: „Навсякъде, където американците организират и дават логистична подкрепа, има и тероризъм. Без подкрепата и намесата на ЦРУ няма тероризъм”.

Подобни изказвания отлично илюстрират как една болезнена реалност ( Косово си отива от Сърбия) може да бъде преглътната по-лесно - с мащабни конспиративни планове, исторически реминисценции и аналогии, с лексика и митологеми, присъщи на тоталитарните времена. Всичко друго, освен отказ да погледнеш реалността в очите...

Така е и по-лесно - вместо смелост да погледнеш напред, изпращаш от страниците на някой тиражен вестник “червени барети” в Северно Косово, които ще отвоюват това, което Милошевич изгуби.

След преговори между сърби и албанци, продължили 9 месеца и стигнали доникъде, на 2 февруари специалният пратеник на ООН Марти Ахтисаари за Косово представи плана за бъдещия статут на провинцията.

Планът на Ахтисаари предвижда Косово да получи самоуправление под международен надзор, нова собствена конституция и национални символи, като знаме и химн. Предвидена е и широка автономия за сръбското малцинство в провинцията.

Ако двете страни в конфликта - албанците и сърбите - загърбят илюзиите зад себе си и възможно най-бързо се споразумеят по конструктивния план на Ахтисаари на преговорите, които трябва да започнат във Виена на 21 февруари, травматичното и несигурно настояще на провинцията може да остане в миналото.

Но за подобно решение се изисква трезва мисъл и политическа смелост.

Смелост, каквато прояви лидерът на Либерално-демократическата партия в Сърбия Чедомир Йованович ( май единствената сила в Сърбия с ясна проевропейска нагласа напоследък).

„Косово е независимо от Белград от 8 години и аз бих се съгласил да подпиша всеки акт, който ще осигури нормален живот на хората в Косово“, каза Йованович и призна: “Сърбия не може да се бори за 15% от територията си, като изгуби и онези 85%. "

Между другото - Чедомир Йованович не е сред най-обичаните политици в Сърбия - ( коалицията от партии, ръководена от него, на последните парламентарни избори в страната се класира на 5-то място). Но кой е казал, че политическата смелост се оценява по достойнство на Балканите...