След като американските писатели от началото на миналия век се почупиха да показват краха на Американската мечта, филмите от нашето време започнаха да ни убеждават в осъществимостта й.
"Преследване на щастието" е нагледен пример, при това - приятен.
Едно от безспорно добрите попадения във него е изпълнението на Уил Смит, на когото в последно добре се посмяхме в находчивата, но не особено оригинална като сюжет романтична комедия "Хитч".
Сега той е захвърлил ролята на сваляч и комик и я е заменил с тази на отговорен баща и преследвач на успеха в живота. Явно с възрастта на актьорите им звъни все по-често камбанката, че е време да изоставят стария имидж в името на развитието на таланта и на многообразието от персонажи в биографията си.
Най-вероятно точно за да се докаже по-успешно като драматичен актьор (и да се улесни с изпълнението), той е уредил другата главна роля във филма (на рожбата на главния герой) на истинския си син.
По повода горкото дете на име Джейдън Смит в едно интервю се оплаква, че баща му (истинският) между дублите толкова се вживявал в ролята, че, когато малкият му поискал портокалово сокче от кетъринга, бащата му казал, че не могат да си го позволят.
Уил Смит се оправдава, че когато си възрастен, по-трудно излизаш и влизаш в роля. Най-вероятно, когато си възрастен, и по-трудно си избираш роли и самите роли стават по-трудни - в името на развитието на таланта ти. В това отношение Уил Смит е направил успешна крачка.
Филмът е приятен и с това, че, макар опростено, показва как можеш да спечелиш в живота - с цената на много преодолени пречки, изпитания на волята и на вярата в себе си. От друга страна, дразни преекспонирането на американските ценности и история, която е главното вдъхновение за успеха на главния персонаж (всъщност - реален човек - Крис Гарднър, с когото Уил дори се е срещнал).
Това може би се оправдава от факта, че самата същност на американската мечта е рекламата на държава на неограничени възможности и поощрения за силния човешки дух. Или както казва самият Уил Смит: "Причината Америка да има имидж на толкова успешна демокрация в цял свят, е базирана на идеята, която е осъществил Крис Гарднър - идея - въплъщение на американската мечта.!" Край на цитатите.
Колкото до филма, той разказва историята на едно преследване и улавяне на щастие. В чист вид. В началото Крис Гарднър е търговец, инвестирал всичко в апарати за измерване на костната плътност, двойно по-скъпи от обикновените скенери. Това е и причината той и неговото семейство да са в перманентна финансова безизходица, което в крайна сметка кара жена му да го напусне. Крис обаче не се предава лесно и взима сина си със себе си. Двамата се оказват на улицата с около 12 долара и ...една мечта.
Тя се ражда, когато един ден Крис вижда на улицата как човек в марков костюм паркира лъскавата си кола пред една сграда . Оказва се, че човекът е брокер, а сградата е фирма, която набира стажанти - 30 човека, които 1 месец работят безплатно в компанията, докато накрая, след тежък изпит, се избира само един от тях да остане на работа.
С амбиция и много жертви, Крис се оказва един от късметлиите, които получават стажа. Това обаче въобще не прави живота му розов. Той и синът му са принудени да живеят на улицата - по пансиони за бездомни и често да нямат нищо за ядене и по-малко от 10 долара в джоба. На карта за заложени и двата живота - карта, в която след стажа, пътят им тръгва или нагоре (по стъпалата на успеха и щастието), или надолу - към безизходицата на бездомното живеене, пълния банкрут и провал.
В драматичната ситуация се намесват и темата за бащинството и - малко преекспонирано - доброто отношение на корпорацията към евентуалните й бъдещи служители.
Най-важното обаче си остава силата на човешкия дух, вярата в себе си и възнаградената с добро борба, която печели човек, който наистина залужава наградата.
Все пак неслучайно в американската конституция е написано, че всеки има право на щастие. Остава само да се бори за него, или най-малкото - да го потърси.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.