Днес се навършват 129 години от Освобождението на България. Националният ни празник ще бъде отбелязан с тържества в цялата страна.
Президентът Георги Първанов и председателят на Народното събрание Георги Пирински ще участват днес сутринта на Паметника на Незнайния воин в церемонията по издигането на националното знаме по повод националния празник - 3 март.
Президентът Георги Първанов и председателят на Народното събрание Георги Пирински ще участват днес сутринта на Паметника на Незнайния воин в церемонията по издигането на националното знаме по повод националния празник - 3 март.
В 18.30 часа на площад "Народно събрание" Георги Първанов и Георги Пирински ще участват в тържествената заря-проверка по повод националния празник. Слово ще произнесе президентът Първанов.
В 20.00 часа в Националния исторически музей в резиденция "Бояна" държавният глава и съпругата му Зорка Първанова ще бъдат домакини на традиционния прием по повод националния празник.
Вицепрезидентът Ангел Марин ще участва в тържественото честване на националния празник на връх Шипка. Церемонията ще започне в 11.00 часа.
На 3 март 1878 г. в градчето Сан Стефано, днешния Йешилкьой, предградие на Истанбул, е подписан мирен договор между Русия и Османската империя.
С него се слага край на Руско-турската освободителна война. Договорът е прелиминарен – т. е. предварителен и подлежи на одобрението на останалите Велики сили. Според него, освободена България е автономно, трибутарно (плащащо данък), васално княжество със свое народно правителство и войска. Площта му е над 170 000 кв. км.
Пълномощници от руска страна са граф Н.П.Игнатиев и А.И.Нелидов, а от турска страна - Савфет паша и Садулах бей. Чл. 6 -11 се отнасят до България, която е създадена като автономно трибунално княжество с християнско правителство и своя войска. Границите на княжеството обхващат Северна България (без Северна Добруджа), Тракия (без Гюмюрджинско и Одринско) и Македония (без Солунската област и Халкидическия п-в). Чл. 7 от договора урежда устройството и управлението. Държавата се управлява от княз, избран от населението с одобрението на Великите сили и Високата порта.
Парламентът е трябвало да изработи Органически устав (Конституция). Предвижда се и временно руско управление за срок от две години, което се осъществява от специален императорски комисар. Чл. 8 предвижда да се плаща специален данък на Високата порта. Със Санстефанския мирен договор България възкръсва отново на картата на Европа.
За съжаление, големите европейски сили, наречени още Велики, не допускат нито за ден съществуването на голяма по територия и население държава на Балканите. Няколко месеца по-късно през юни 1878 г. на Берлинския конгрес картата е прекроена, а България – разпокъсана. От 1888 г. 3 март се празнува като Ден на Освобождението на България от турско робство.
Еднократно като официален празник денят е отбелязан през 1978 г. по повод 100-годишнината от Освобождението. 10 години по-късно той става официален празник, а с решение на Великото Народно събрание от 5 март 1990 г. датата е обявена за национален празник.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Пълномощници от руска страна са граф Н.П.Игнатиев и А.И.Нелидов, а от турска страна - Савфет паша и Садулах бей. Чл. 6 -11 се отнасят до България, която е създадена като автономно трибунално княжество с християнско правителство и своя войска. Границите на княжеството обхващат Северна България (без Северна Добруджа), Тракия (без Гюмюрджинско и Одринско) и Македония (без Солунската област и Халкидическия п-в). Чл. 7 от договора урежда устройството и управлението. Държавата се управлява от княз, избран от населението с одобрението на Великите сили и Високата порта.
Парламентът е трябвало да изработи Органически устав (Конституция). Предвижда се и временно руско управление за срок от две години, което се осъществява от специален императорски комисар. Чл. 8 предвижда да се плаща специален данък на Високата порта. Със Санстефанския мирен договор България възкръсва отново на картата на Европа.
За съжаление, големите европейски сили, наречени още Велики, не допускат нито за ден съществуването на голяма по територия и население държава на Балканите. Няколко месеца по-късно през юни 1878 г. на Берлинския конгрес картата е прекроена, а България – разпокъсана. От 1888 г. 3 март се празнува като Ден на Освобождението на България от турско робство.
Еднократно като официален празник денят е отбелязан през 1978 г. по повод 100-годишнината от Освобождението. 10 години по-късно той става официален празник, а с решение на Великото Народно събрание от 5 март 1990 г. датата е обявена за национален празник.