Релакс и катастрофи. Киро е карък, но за кратко

Време е за релакс. По-скоро беше време, защото в момента изкарвам последните няколко часа на Ко Чанг. Райско островче на границата с Камбоджа и силна камбоджанска мафия в добрия смисъл на думата. Заобиколен от още 51 подобни острова и на около 25 минути от сушата с ферибот.

Ако искаш да дойдеш до Ко Чанг, Жорко, не знам кой път да ти препоръчам - имам предвид, как да стигнеш до тук. Би могъл по обикновения начин от Бангкок или което и да е друго място, би могъл и с агенция, което е малко по-скъпо, но хиляда пъти по- удобно.

Цената на моя трип беше 600 бата (13 евро) от Патая, като за сравнение автобусът от Бангкок, който е на 150 км от Патая, е едва 250 бата (5,55 евро). Все пак, тук трябва да имаш предвид, че автобусът от Бангкок стига до град Трат и след това те чака ферито на цена още 50 бата, както и такси за около 50-200 бата, в зависимост от това колко човека сте в таксито, което ще ви вземе, и докъде на острова искаш да стигнеш. В моя случай се бръкнах солено, защото бях сам, пътуващ към Lonely Beach.

По пътя пътувах със стар гей, на възраст около 60-70 години, почти точно копие на Никола Филчев (сори, Филчев, ама тоя ти беше като брат близнак) и младия му тайландски приятел.

Старият бе немец, беше женен и се чудя дали жена му знае какви ги върши в момента пенсионерът. Двамата нямаха никаква свян при комуникацията си, а младият тайландец демонстрираше половата си ориентация и недвусмислената си привързаност към интимния партньор, въпреки че гаджето му беше точно толкова красиво, колкото и Филчев. (пак сори, прокуроре)

Пристигайки на Lonely Beach, търсете Treehouse (tree-house.org). Нямат много добър уебсайт, но все пак можете да видите адреса. Прекрасно заведение в началото на плажа, където можете по цял ден и цяла нощ да се излежавате на хамак или на възглавнички по пода. Кухнята е превъзходна и за около 3 евро преяждате с най-разнообразни неща, съобразени с европейския вкус. Разбира се, никога не знаете каква приятна изненада може да получите. Аз например пих няколко люти коктейла, хич не лоши обаче.

Около treehouse е пълно с разнообразни бунгала, дървени, естествено. Бунгалата на заведението се дават по 250-280 бата на нощ за бунгало, а аз спах точно на 20 метра от плажа в т.нар. Ice Beach за 200 бата бунгалото и никаква отстъпка за по-кратък период от 5 дни.

Целият бизнес наоколо се държи от камбоджанци, които са приятни хорица с много татуировки, пиърсинги и дълги коси. Всъщност, ако трябва да съм честен, досега не съм намирал по-релакс място от това. (Лека асоциация правя с Чадъра на остров Гьокчеада в Турция, само че тук няма наргилета).

Този остров е като от филма Кинг Конг. Когато дойдох, пред себе си видях един остров с бялопясъчни плажове и огромни върхове, вечно забулени в облаци и непроходима тропическа растителност. Всъщност, за 4 дни върховете още са си облачни и оттук се вижда, че там вали постоянно.

Най-високият от тях, доколкото знам, е над 700 метра, и от плажа изглежда като Витоша на половината. Пътищата на този остров са същински ад. Тесни и с наклон от порядъка на 45-60 градуса. Не съм си вадил транспортира, но докато изкачвах един хълм с мотор,  се държах да не падна назад. Ако карате ски,  мога да ви дам за пример само стръмния участък на Лалето, а може и повече.

Оказа се, че не само изглежда страшно. По него се движат тежкотоварни камиони с цимент за нови туристически комплекси  предполагам. Двама пича срещнали челно един от тях онзи ден и повече никога няма да видят морето.

Моят трети ден започна наистина каръшко и аз имах усещането, че това ще продължи и през целия ден. Точно така и стана.

Първо се разходих с мотора на южната страна на острова да търся място за гмуркане. Намерих самотен плаж с мътна вода и чисто гола тайландка от типа топмодел, изпъната се на брега. Не си мисли нищо, Жорка, знаеш, че животът не е справедлив.

На връщане спуках гума, за щастие - точно пред един сервиз за мотори. За 1,5 евро гумата бе залепена и монтирана отново с тип експресна поръчка. Всъщност, сервизът е и бензиностанция, като бензинът се държи в стъклени бутилки на слънце, досущ като шишета с ракия или във варели, а всички наоколо пушат.

Уви, след по-малко от 5 километра движещ се пред мен мотор с 1 момче и 2 момичета реши да завие рязко наляво, вследствие на което, въпреки скромните ми 40 км/ч и набитите спирачки, всичко свърши с онова приятно отъркване на кожа в нагорещен асфалт. В първия момент установих, че докато другите имаха по една драскотина, аз имах кръв по цялата си лява част от тялото. Именно онази, на която й направих масаж по пътя.

Оказа се, че сме катастрофирали точно пред болницата. Пичовете, с които се блъснах, се оказаха ужасно мили хора, имайки предвид, че ги ударих отзад без да го очакват. Веднага отнякъде се появиха техни приятели и приятелки, които ни заведоха до болницата и ни промиха раните с вода. Освен това ми докараха и мотора.

Лекарското обгрижване струваше точно 120 бата ( по-малко от 3 евро) и добре бинтован бях спокоен от факта, че здравната ми застраховка не важи за падане от мотор. В болницата срещнах още жертви на motorbites (заигравка с motorbikes, т.е. Ухапан от мотор). Доста разпространен лаф тук в Тайланд.

Разбира се, каръкът не свършва дотук. Останал с 30 евро и 10 бата в джоба установих, че кредитната ми карта бива отхвърлена от всеки един банкомат и банка. Оказа се, че съм пропуснал да си платя последната вноска. Денят е петък и фактът, че брат ми веднага отиде да плати в българска банка вместо мен, не ме грее, защото знам, че активацията ще стане в понеделник. SUXXX. Добре че имам друга, която обаче е в бунгалото ми. А пари за таксита няма, а странното нежелание да карам повече мотор все по-силно се усеща у мен.

Вечерта се запознавам с двама американци - Дейв и Крисчън – таксиметрови шофьори с бради и расти, много весели момчета. Дейв също е превързан целия, като мен. Като разбират, че съм от България, двамата ме заливат с информация за отбора ни по баскет, който играл срещу американския дрийм тийм, както и за техните български приятели, които са 5 на брой. Студенти били в Щатите на бригада. Много знаят за България и любимата им фраза е “Яж ми ку*а”, без звездичка по средата.

Към нас, докато си лежим на хамаците в Treehouse, се присъединява и шведът Емил, който също е добре запознат с потайностите на Слънчев бряг. Четиримата прасваме един турнир по тексаски покер, който бива спечелен от дебютанта, т.е. от мен. Вече имам цели 200 бата от наградния фонд, но не си мисли, Жорка, че каръкът ми беше свършил.

Точно към 1-2 през нощта разбрах тъжната истина, че съм си загубил ключа от бунгалото. Единственият, както се оказа. След като всички спяха, на мен не ми остана нищо друго освен да се промъкна като крадец в собственото си бунгало.

Тънък трик е, че тук всички постройки са направени на около 1,5 метра от земята и са вдигнати на подпори. Т.е., за да стигнеш до прозореца си, трябва да стъпиш на стол и да се набереш. Лесна работа, ако преди това не си го заключил от вътрешната страна.

Е, разбиването на бунгалото не се оказа толкова трудно, колкото си мислех. Влизането през прозореца, който вече е на височина два метра и е широк 40 сантиметра, е една шибана работа за опакован в превръзки и посинен човек.

Хубаво. Влязох си. И се сетих. Преди да си легна, пийнах три бири. Значи скоро ще трябва да се ходи до тоалетна. Но как? Ето тук медитацията на Понгса намери практическо приложение и успях да заспя непробудно до 9 сутринта, без да се налага да пикая от прозореца.

Ден преди да се пребия пък имах желанието да посетя съседния остров и си купих маска и шнорхел. Навсякъде се продаваха маски и шнорхели от една и съща марка, но цената им варираше между 350-450 бата (8-10 евро). След като никой от търговците не се нави да ми я продаде за 300 бата, аз влязох в един магазин за хранителни стоки и успях да си купя приборите за гмуркане за 290 бата (6,5 евро) без никакво пазарене.

Тъпа идея. Тръгвайки към съседния остров, който е на около километър разстояние, аз бях готов да започна да плувам в момента, в който водата стане дълбока. След около 30 мин, аз вече бях на другия остров без да успея да си намокря дори колената. Океанът беше в отлив, а на връщане дори ми стигаше до глезените. През цялото време стъпвах върху корали, но неприятното дойде, когато единият ми сандал предаде богу дух и остави крака ми бос.

Между другото, запознах се с две холандки, тръгнали на 4-месечно пътешествие из Виетнам, Камбоджа, Лаос, Бирма и Тайланд. Аз им казах, че съм доктор и те повярваха. После им казах, че правя пластични операции и те пак повярваха.

Когато обаче им казах, че всъщност съм китаец след пластична операция, вече схванаха, че ги подмятам. В резултат на това, Жорка, и те ме подметнаха. На следващите барове, по които ме заведоха, тия две мацки изпиха повече от мен, пушиха джойнт няколко пъти и когато аз казах, че си тръгвам пребит от умора, имах чувството, че те тепърва започват вечерта.

Имаме си тук и един клоун. Фредерик. Не знам откъде е . Винаги е неадекватно ухилен и има батерия за веселба. Не съм виждал заведението без него и съм сигурен, че не спи. Не знам какво взима, но той през вечната си усмивка се кълне, че не е взимал стимуланти, колкото и да му се искало, всъщност. Ако Фредерико вземе стимуланти, аз си тръгвам. Той и така не спира да говори.

Сега ставам да ходя да си оправя багажа, че смятам да посетя остров Ко Пи Пи (Koh Phi Phi). Там са снимали филма “Плажът”, а малко по-встрани е и островът на Джеймс Бонд. Една скала в морето. Тръгвам. Ще пиша пак.

Още от мен