Изпуших неприлично количество цигари докато чаках. Естествено, че се развълнувах. И много ясно – като на истинска руса фенка ми трепереха ръцете. Поради което той ги държеше. И ми каза, че съм хубава, за да се поуспокоя.
После за 5 минути си говорихме весели неща и се смяхме въпреки привидно сериозните теми. Около нас звучеше Остава, които Брайън Молко каза, че харесва. Каза, че помни и Насо Русков.
Той е мил, дребен човек. Спокоен е, говори тихо и бавно. С гласа, с който пее. Усмихва се, но дори когато се усмихва, около него има дъх на меланхолия.
Оказа се, че това му е голяма тема (не че е изненадващо предвид музиката им). Минути преди началото на втория концерт на бандата в София няколко въпроса към него.
Какво помниш от миналото си участие тук?
Добре го помня. Беше хубаво. Но мисля, че сега мястото на концерта е по-хубаво. Защото залата, в която свирихме първия път (Зала 1 на НДК – бел. авт.), беше с места и не беше проектирана и подходяща за рок-концерт. А сега сме на по-доброто място да разцепим.
Колко грим носиш в личния си живот?
О, не много. Зависи от това колко е лошо състоянието на кожата ми.
Е, много лошо ли може да бъде?
О, да, много понякога, хаха.
Как ставаш?
Отварям си очите.
Как лягаш?
Затварям си очите.
Какво четеш в тоалетната?
Списания. Не обичам да ходя до тоалетна. И затова си взимам винаги нещо за четене. Ако не мога, си чета етикетите на шампоаните.
С коя глава мислиш?
По-голямата.
Кога не искаш да се събуждаш?
Имал много такива моменти. Но сега съм по-добре. Последния път беше преди около година, но хич не ми се иска да говоря за обстоятелствата, които ме докараха до това състояние.
Ти си?
Когото си избера да бъда.
Кое е по-важно – концертите или новите записи?
Мисля, че в бъдеще живите участия ще са много важни. Защото никой вече не иска да купува музика...
Как интернет промени групата?
Направи ни по-бедни.
Още за концерта, музиката и Placebo