Задвижена е процедурата от страна на българската прокуратура и още днес необходимите документи ще заминат за Либия. Това каза Главния прокурор Борис Велчев.
Велчев не вижда проблеми съществуващата между България и Либия спогодба, които биха могли да възпрепятстват трансфера на българските медици в България. Според главния прокурор решението на либийския ВСС е било очаквано.
"Решението беше очаквано, не бе изненада за нас, бяхме подготвени с необходимите документи", подчерта Велчев. Процедурата по трансфер е пред приключване - аз ще направя предложение нашите медици да излежават тук присъдата, уточни Главният прокурор. До края не деня документите ще заминат. Ако отговорът на Либийската страна се забави, ще напомним многократно за необходимостта от отговор, посочи той.
"Ще поискаме трансфера и на палестинския лекар д-р Ашраф. Ако либийската страна намери пречки за трансфера, ние максимално бързо ще ги отстраним.", продължи Велчев. Според него, Либия решава дали гражданските дела са пречка за трансфера, но ако има пречка, тя е техническа и не е непреодолима. Договорът между България и Либия не предвижда срокове, уточни той и продължи, че когато той е подписван, доживотен затвор в България не е имало.
"Доживотният затвор, според нас, е вид лишаване от свобода и духът на договора предполага това да се прилага и по това наказание. Принципно Либия може да приеме или да не приеме българското предложение за трансфер, но ние не виждаме причини да го откаже," бе експертното мнение на Велчев.Той съобщи още, че прокурор Антон Гергинов ще движи процедурата. За Главния прокурор решението ще дойде, когато сестрите физически са на българска територия.
Висши магистрати заявиха, че това, че наказателното дело срещу медиците е свършило, не значи, че останалите процеси, са приключени.
Според клаузите на договора, ако Либия се съгласи да трансферира медиците у нас, страната ни трябва да поеме гаранции заради продължаващите производства.
Очаква се България да има готов вариант, ако Либия поиска още едно парично обезщетение.
До момента няма яснота и дали договорът за правна помощ е приложим за осъдени на доживотен затвор.
Договорът между България и Либия е ратифициран с указ от 1984 година и влиза в сила с обнародването му през 1985 година.
В него е записано, че гражданите на двете страни имат еднакви права на защита и еднакви права в съдилищата.
При отказ за трансфер на лица се посочва причината за отказа. Изпълнението на молбата за правна помощ може да бъде отказано, ако засяга суверенитета, сигурността, обществения ред или е в противоречие с основните принципи на законодателството на помолената страна.
Предаване може да се откаже, ако срещу лицето има няколко дела и дори и само едно от тях да не е приключило.
Възможно е временно завръщане в родната страна, но лицето трябва да бъде връщано за процеса.
Освен главния прокурор, искане могат да направят и роднини, които трябва да се обърнат до компетентните органи.
От своя страна, в конкретния случай - Либия, трябва да отговори във "възможно най-кратки срокове".
Как ще стане самото трансфериране е предмет на допълнителни договорки.