Той и всички в него

-Здрасти, аз съм Елена. Моля те да направим едно интервю тези дни!

-Ало? А, чакай малко, че не чувам (около него се чува симфонична музика и лудница)... ало? Ама какво ще ме питаш? Чакай, че тука съм на запис и е шумно..

-Ами за новото представление в 199 ("Малка пиеса за детската стая", реж. Галин Стоев), за музиката към новия филм на Стефан Командарев ("Светът е голям и спасение дебне отвсякъде"), за песните, за кино-режисурата, която завърши в Чехия, нови проекти, такива неща...

-Ох, тези дни е ужасно. Да го направим в понеделник. Не. Ама на теб кога ти е удобно? Ох, нямам време през деня. Вечерта пък имам представление...

...Следват още много мисли. След 15 минути разговор успява да намери време за интервюто. Ужасно съм му благодарна. Оказва се, че за да се види с нас трябва да избяга от репетиция и да излъже няколко човека да го чакат, защото се забавил, защото не знам какво и т.н.

Около Стефан Вълдобрев има толкова много неща, че може да ти се завие свят. Чудя се как може да съществуват толкова креативни хора. Плаща за тази креативност с цялото си време.

Изглежда леко разсеян, приземяването и подреждането на мисли изглежда му е трудно. Освен това е от онези хора, които започваш да обожаваш горе-долу в първите 5 минути, откакто сте се запознали. Ако пък си го обожавал от малко по-дълго, можеш да си сигурен, че топлината и енергията, с която те зарежда, ти стига да прелетиш над света и да се приземиш точно там, където искаш.

Обяснимо исках да му задавам въпрос след въпрос, задушавайки чувството за вина, че той закъснява вече прекалено много. Това интервю е направено за точно 20 минути. Малко, но достатъчно, за да те усмихне един неизразим човек...

Kак ставаш?

Вдъхновен и мислейки за някаква работа, която трябва да свърша.

Как лягаш?

По същия начин. Слагам си диктофон до леглото и записвам музиката или идеите, които сънувам.

Със или без захар?

С много захар.

Защо спря да правиш поп-музика, скучно ли ти стана?

Не точно. Интересно ми е за около 1-2 песни годишно – за суетата. Може би ще направя албум. Но вече не намирам смисъл да гониш тиражи и да се мъчиш с такива неща. Сега правя предимно музика за театър и за кино. Това е много по-интересно.

Защо има криза в българската музика?

Защото аз се махнах и.. хаха. Това е шега, разбира се. Ами то по целия свят има криза. От '97-'98 година почти нищо не се случва в музиката. Защото тя вече не е кауза. През 90-те беше кауза и за тези, които я правеха, и за другите, които я слушаха.

Сега мега компании и продуценти се счупват да правят кастинги за какви ли не – нови звезди, момичета, които да стоят зад електронни цигулки и т.н. Те правят няколко хита, изконсумирват се и след това се изхвърлят. Не трябват лидери, мислещи. Мисля, че мега компаниите са виновни.

Коя е най-мръсната дума?

Чалга.

Защо правиш концерти по-често в чужбина?

Аз и в България правя – последно – в зала България – с театралната музика, с оркестъра – беше наистина супер преживяване. Но по-рядко. Просто някак станах по-внимателен. Преди имах много концерти, половината от тях не са били на това ниво, което ми се иска.

Освен това в последните години реших да се концентрирам върху актьорската си работа. Дойде един момент, в който си казах “добре, а сега е време да си направя и хубавите роли!”. Защото докато си на 30 години – рокендрол, поп музика.. Обаче идва един момент, в който си казах, че е до време, а ролите не са. Исках да ги направя.

Освен това е трудно да направиш роля, когато хората всеки ден по 5 пъти гледат по телевизията твоите клипове. Накрая идват в театъра и каквото и да правиш- пак си онзи от телевизията. Това ми пречеше.

Оттеглянето е абсолютно съзнателно решение – спрях да правя песни, за да ме позабравят хората. И в интерес на истината – стана така. Направих си най-хубавите роли и хората дойдоха и ме видяха в тях. Не в екрана.

Това, че завърши кино-режисура в Чехия, означава ли, че зарязваш театъра и е време за кино?

Не, в момента не. Но така беше в самото начало. Киното е мотивът да се занимавам с актьорско майсторство. И винаги за мен е било страхотна магия.

Там, където живеех – в Стара Загора - около мен имаше три неща: стадиона, цирка и киното. И това в разстояние на 300 метра. Някъде между тях беше и училището, но наистина – между другото. Аз съм прекарвал времето си между тези три места. И това свързвам с детството и мечтите си.

А когато завърших ВИТИЗ, бях приет в Америка да уча кино, обаче бях започнал да записвам и първия си албум, по средата точно бях, бях назначен на щат в Народния театър, репетирах представление. И си казах, че може би е по-добре да изчакам с киното и да направя някакви неща тук. Това изчакване трае 15 години някъде. Може би е по-добре така...

Правиш ли планове за живота си, имаш ли цели, или по-скоро се отдаваш на възможностите и на това, което съдбата ти поднася?

Имам неща, които не са планове или цели, а по-скоро би било супер да се случат. Да се правят планове е тъпо. От известно време не го правя, защото видях, че няма смисъл.

Какво ти казват гласовете?

Само въпроси и съмнения.

С коя глава мислиш?

Двете водят титанична битка помежду си.

Какво четеш в тоалетната?

Енциклопедия Britannica.

Има ли филм или музика, която толкова ти харесва и е толкова близо до твоето усещане за изкуство, че да си си казал “ей, това аз щях да го направя, ако не ме беше изпреварил режисьорът...”?

Да, има, то никой няма да ми повярва, ама... Горан Брегович много ми харесва. Нещата, които той прави и аз съм ги правил, преди да ги чуя. И съм си казвал, ето, той ме е изпреварил. Не го казвам като модел – не ми е модел за композитор. Но харесвам определени моменти.

За кино – завиждал съм на някои хора, които са постигнали някакви роли. Снощи гледах "Венецианският търговец" и се просълзих с Ал Пачино, какви неща направи. И си казах, дали наистина е възможно примерно аз да го направя някога... Такъв висш пилотаж...

Кое е най-голямото изкуство?

Не знам. Те са на различни честоти.

Актьорската работа е голяма, защото ме дисциплинира – кара ме да поддържам тялото си, духа си, да съм във форма. И ми дава възможност да бъда в състояния, които са привилегировани. Никой друг не може да се позволи да живее в такива граници.

Музиката е абсолютно изключване, тайнствено състояние. И това е пак привилегия. Актьорската работа е създаване от нищото на един нов свят.

Кога не искаш да се събуждаш?

Когато седя на Карловия мост в Прага и гледам към хълма Храдчани.

Къде и какво би си имплантирал?

Микрочип, който да ме алармира за повишена концентрация на лицемерие.

Какво те ядосва?

След като се върнах от университета в Прага, вече съм по-спокоен. Преди – всички знаят – непрекъснато се ядосвах за нещо. От недобре свършена работа – ако не е на 99%, изпадах в умопомрачения. Не истерии, но си беше страшно.

После си казах, че трябва да бъда по-умерен. И в Прага се научих на това нещо. Защото там обстановката е по-умерена и хората са по-уравновесени. Но пак си ме ядосва недобре свършената работа.

Иначе и други неща. Сега текат тука някакви кандидат-кметски кампании... Ама аз се ядосвам и от недобре поставените плочки по улиците. Всеки ден за такива глупости се вбесявам.

Примерно това капалъчарши пред Александър Невски всеки ден ме вбесява. София не е красив град, това е ясно, няма какво толкова да се види. Един чужденец може да я разгледа за 3 часа спокойно. Единственото хубаво място е покрай тази катедрала. И точно пред това място – нек'ви кашони от банани, петолъчки и значки.

И покривките на бабите опънати. И мръсни найлони и потни хора, голи хора. И това се случва на 10 метра от църквата и на 10 метра от паметника, дето политиците посрещат президенти. Извинявай. Не разбирам. Наистина не разбирам.

Какво би направил, ако си всемогъщ?

Бих подредил по различен начин ДНК по нашите географски ширини.

Кого наби последно?

"Бихме" се с Деян Донков 50-60 пъти на сцената в Армията в "Предградие".

Кога те гони безсъние?

Когато съм в Сиатъл.

Самодостатъчен ли си си?

Не, не мога без семейството и приятелите си.

Имаш право на три желания. Кои са?

Да пуша пура в плетен стол, наоколо да обикалят внуците, а аз да съм изпълнил всичките си мечти.

Кога си доволен?

Когато бия Миро на табла.

А задоволен?

Когато към таблата добавим и едно шише ракия.

Какво ти предстои от тук нататък?

Премиерата, после - да приключа с музиката за филма, снимки в Италия, да пиша музиката на едно представление в Чехия, да си довърша дипломния филм, да пиша музика в Германия и евентуално- следващ проект, живот и здраве...

Ти си...?

Стефан Вълдобрев.

Стефан е на http://www.stefanvaldobrev.com/