След великолепно изпипания “Апокалипто” и не толкова добрия, но направен със старание “Предводителят”, по големите екрани тръгва поредният филм за прародителите ни.
Новият “10 000 пр.н.е.”. обаче направо уби всичко детско в мен. Ето защо...
Влязох с огромни очаквания. Филмът се хвалеше и прехвалваше по форумите и аз си казах, че си заслужават и парите, и времето за голям екран и як звук.
Режисьорът (Роланд Емерих ) ни е познат от “Годзила” и “Денят на независимостта” и “След утрешния ден” - обещание за повечко ефекти, отколкото смисъл, но пък и надежда за зрелищност и разпускане за онези, които си падат по такъв тип епика.
В първите 10 минути от филма обаче става ясно, че той поднася само абсолютни врели-некипели, гарнирани с баналните и втръснали подправки за гордостта, мисията, спасяването на света и бла, бла, бла. И любов. Да, любов.
В течение на тези близо 2 часа досадата от пробутваните теории на честта, съчетана с изключително предсказуемия сюжет, ме накараха да се боря за будното си състояние. Странно е как можеш да заспиваш, да се разсейваш и в същото време да си бесен (че явно създателите те мислят за пълен идиот). Ако искаш да провериш – гледай този филм.
За да стане по-ясно за какво говоря, ето сюжета: “10 000 пр.н.е.” разказва историята на племе, което живее в Швейцария и се надява в един ден от годината да минат мамути (каквито в тази епоха има само в северна Америка) и да насъбере храна за зимата (през която живеят в палатки).
Племето е водено от жрица-ескимос (???), но изведнъж е нападнато от арабин върху кон, който набира роби и за една седмица ги превежда през джунгла (навярно в Германия), след това по река, докато стигнат до град с изграждащи се пирамидални концтрукции, чиито господар е човек, представящ се за извънземно-бог. Там има царевица (която е от Америка, но както и да е) и кораби и търговия (далеч по-късни изобретения)
Всички говорят на английски, разбира се, а когато се намеси някакво нечленоразделно “уга буга” има преводач от нашето швейцарско племе.
Между другото, ако сте гледали "Апокалипто" – вторите части на филмите са идентични – попадането в по-напредналата цивилизация, жертвоприношението, знаменията и така нататък.
Филмът със сигурност може да се класира за лента с най-много фактологични, географски и всякакви грешки, затова не бих го препоръчала дори и на децата.
Може би филмът е насочен точно към тях - с плоските си разсъждения за гордост, мисионерство, смелост и доброта, а и малко вмъкнатия вечен евъргрийн от “Чичо Томовата колиба” за антихуманността на робството.
Но доколкото познавам сегашните тийнейджъри, дори на тях не им минават тия захаросано-мърляви праисторически фантасмагории. Защото ефектите ги има във всяка игра, само дето в “Цивилизации” вероятността, докато строиш Рим, да изскокнат динозаври от някъде е минимална.
Не твърдя, че фактологичната прецизност е всичко. Нито че моралните категории са отживелица. Казвам само, че експлоатирането им в свят, който се е наслушал и нагледал на всичко, трябва да е малко по-внимателно. И със сигурност - не приспивателно.
Затова не знам за кого е този филм. За мен - определено не.
Ето и трейлъра:
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.