България трябва да положи повече усилия, а управляващите – повече политическа воля, за да образоват ромите. Това се предлага в доклад на Европейската комисия, който прави годишен обзор на образованието и обучението в ЕС.
 
93% от българските роми нямат средно образование, 26% от децата учат в сегрегирани училища, а 61 на сто от тези до 24 г. не работят и не учат, се посочва в доклада, който се основава на различни европейски статистики.
 
"Необходими са повече усилия в посока мерки за премахване на сегрегацията и междукултурното образование в етнически смесена среда", съветват от Европейската комисия.
 
В доклада се посочва, че много от ромските деца не ходят на училище или показват по-слаби резултати, защото не знаят български език. Други пречки са скритите разходи за образование, недостигът на детски градини, лошата инфраструктура и недостатъчната работа сред техните родители и с неправителствените организации.
 
Ето защо се препоръчва ромските деца да се запишат в детски градини, където да се социализират от малки, да получат равен достъп до качествено образование и да се съхранява и развива културната идентичност на децата от етническите малцинства.
 
За разлика от ЕС в България социално-икономическият статус оказва силно въздействие върху достъпа до образование, констатира докладът. Според него в България икономическите възможности са определящи за достъпа до елитните училища в най-голяма степен в ЕС.
 
Брюксел посочва като проблемни освен ромските деца и тези от селата, където няма добри училища. Под средните в Европа са и нивата на децата, записани в детски градини – 89% при 94% за ЕС.
 
13,4% от учениците у нас не завършват училище, което е влошаване на резултатите спрямо 2012 г. (12,5%). Единственият район, където повече младежи излизат с диплома за средно образование, е северозападният, в  който се включва София. В останалите региони резултатите са по-лоши, а в северозападния отпадналите от училище са повече от 23%.
 
"Българската образователна система се характеризира с ниско качество, остарели учебни програми и неравенство между учениците в различните видове училища", пише черно на бяло в годишния доклад на Комисията.
 
Като допълнителни проблеми се изтъкват ниската привлекателност на учителската професия, застаряването на педагогическите кадри и недостатъчното финансиране. В момента България отделя 4,1 на сто от БВП за образование, докато средното за ЕС е 4,9% и планира да ги намали до 3,2 на сто през 2019 г.

Европейската комисия констатира, че това се прави заради промяна на формулата на финансиране на образованието и заради демографския спад на млади хора в страната, но предупреждава, че парите са много недостатъчни и ще продължат да създават проблеми.
 
Не по-утешителни са изводите и за висшето образование. В доклада се казва, че методите на преподаване са остарели, процедурите за акредитация и оценяване на университетите са сложни и неефективни, студентите не са достатъчно мобилни, а научните резултати са слаби. Препоръчва се да се направи по-ясно определение що е това ВУЗ, като се разграничат от други форми на образование над средното.
 
Като основен проблем на висшето образование в България докладът посочва не само недостигът на пари, но и недостатъчната приложимост на образованието на пазара на труда. България е водеща в ЕС по производство на политолози и социолози (14% от студентите) сред последните в обучението по компютърни науки (3%), , където има най-голям глад от специалисти и перспективи за развитие. Всеки трети студент учи икономика и администрация, 1 от 10 за инженер, 8% педагогика и само 7% медицина. В природните специалности са записани 0,8% от бъдещите висшисти, а математика и статистика учат 0,16%.
 
В същото време свободните места на пазара на труда са мениджъри, инженери, медицински професии и в IT сектора, отваря очите докладът на Брюксел.
 
Броят на завършилите висше образование все още е недостатъчен (32%), но България ще успее да се вмести в европейската цел до 2020 г. те да станат 36 на сто, оптимисти са в Брюксел. В Европа 39,4% от населението е с университетска диплома. От наскоро завършилите у нас 55% успяват да си намерят работа, в Европа те са 71 на сто.
 
Евродокладът раздава похвали за новата система за финансиране на университети, която се прилага от тази година и цели намаляване на зависимостта между държавната субсидия и броя на записаните студенти, като се очаква акцентът се премести върху качеството на образованието, развитието на науката и възможността на абсолвентите да си намерят работа по специалността.
 
България продължава катастрофално да изостава и при осъвременяване на квалификацията на вече завършилите. Броят на хората, които минават допълнителни професионални курсове, е 2% при 10,7% за ЕС, което ни отрежда предпоследното място. В Брюксел се надяват до 2020 г. да изпълним поне собствените си цели и да ги увеличим до 5 на сто, като се включат повече хора в неравностойно положение, които най-трудно си намират работа, заради по-голямото търсене на квалифицирани кадри.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase