Принц Филип е запомнен като най-дълго служещия съпруг в историята на Великобритания, който пожертва военноморската кариера, за да даде непоклатима подкрепа на жена си. Но е лесно да се забрави, че той е имал  изключително бурно детство, пише историкът Филип Ийд, цитиран от BBC.

Способността му да крие чувствата си означаваше, че дори онези, които го познаваха добре, от време на време се изненадваха от пристъпите му на бодливост - предполага се, че това е наследство от неуредения му ранен живот.

Принц Филип е роден в Корфу през 1921 г. осем години след убийството на дядо му, гръцкия крал Георги I.

Той беше най-малкото дете и единствен син на принц Андрей от Гърция и Дания и принцеса Алиса от Батенберг. Момчето е на малко повече от година, когато баща му беше изпратен в изгнание от армейски военен съд след катастрофалното поражение на Гърция във война с Турция.

Последвалият полет на семейството през Адриатическо море до Италия на борда на британски военен кораб, с бебето Филип, спящо в преобразена оранжева щайга, е подпомогнат от крал Джордж V от Великобритания, първият братовчед на Андрю. Решението на монарха да ги спаси се дължи много на неговото съжаление, че не е успял да спаси друг първи братовчед, цар Николай II, по време на Руската революция пет години по-рано.

В крайна сметка семейството се установява в покрайнините на Париж, в градинска вила, собственост на лелята на Филип. Той посещава малко дневно училище наблизо, но през 1930 г. светът му отново се разпада, когато майка му, която винаги е обожавал, претърпява тежък психически срив.

Алис, която беше дъщеря на принц Луис от Батенберг, е родена глуха. Тя се учи да чете по устните на няколко различни езика. Смела, енергична и решена да не позволи на увреждането да я спира, тя бе служила като Флорънс Найтингейл през последния ден по време на Балканските войни от 1912-13 г., настанявайки и кърмейки в болниците от първа линия.

Три десетилетия по-късно, по време на нацистката германска окупация на Гърция, тя скрива евреите в къщата си в Атина, печелейки, подобно на Оскар Шиндлер, наградата на Израел за праведници сред народите.

В годините непосредствено след бягството на семейството от Гърция обаче поведението й бе станало обезпокоително странно. Един лекар я диагностицира като параноичен шизофреник, който вярва, че тя е единствената жена на Земята и е омъжена за Христос.

В крайна сметка майката на Алис (бабата на Филип) се съгласява на съветите на психиатрите и позволява дъщеря й да бъде отведена в сигурен санаториум. Затова тя урежда - докато семейството е отседнало за Великден 1930 г. при чичото на Алис, великия херцог на Хесен, - един ден да пристигне лекар, докато децата бяха навън. Той принудително успокоил Алис, качил я в кола и я откарал в клиника близо до езерото Констанс.

Ангажиментът на майката на Филип на 2 май бележи края на семейния му живот, въпреки че той и сестрите му не биха разбрали това, когато се прибраха в двореца на великия херцог същата вечер, за да открият, че майка им няма.

Бракът на Алис и Андрю беше под напрежение в продължение на няколко години, но всъщност той приключва в този момент. Оттам насетне почти не се виждаха, макар че никога нямаше да се разведат.

Андрю спира да се държи като неин съпруг. Освобождава се от много от задълженията си и като баща, като затвори семейния дом в Сен-Клауд, а след това води доста безцелен живот, носещ се между Париж, Монте Карло и Германия, осеян със спорадични безплодни намеси в гръцките дела.

Той вижда Филип от време на време през училищните ваканции, но иначе го оставяше на грижите на семейството на Алис, Милфорд Хейвънс и Маунтбатънс, в Англия.

В рамките на 18 месеца от разпадането на семейството, сестрите на Филип бяха женени в германски княжества, така че изчезването на двамата им родители имаше много по-малко последици за тях, отколкото за осемгодишния им брат.

Първо, той живееше при баба си по майчина линия в двореца Кенсингтън, преди да се премести при чичо си, по-големия брат на Алис Джордж, маркизът на Милфорд Хейвън - чийто син Дейвид щеше да стане най-близкият приятел на Филип от детството (и по-късно кум).

През следващите осем години "чичо Джорджи" действаше като пазител на Филип, появявайки се в loco parentis по време на награждаване и спортни дни в училище. По време на някои училищни ваканции той осигури дом за Филип в имението Линден, на Темза между Уиндзор и Мейдънхед.

Филип е виждал майка си само няколко пъти през първите две години след като тя влиза в санаториум.

Там на Алис беше казано, че синът й ще отиде в интернат в Англия, а дъщеря й Сесили бърза да я успокои, че макар в началото да е притеснен от тази идея, Филип е "развълнуван" от перспективата.

В продължение на пет години, от лятото на 1932 г. до пролетта на 1937 г. - по това време тя до голяма степен е възстановила равновесието си - Филип изобщо не е виждал, нито чувал майка си. Но не беше в природата му да преувеличава ефекта от всичко това. "Просто трябваше да продължа", каза по-късно той пред един биограф.

"Вие го правите. Човек го прави."

И все пак отделянето от майка му на такъв критичен етап от възпитанието му несъмнено остави своя отпечатък.

Колкото и да харесва баба си, чичо си и леля си, но оценявайки домовете, които му осигуриха, те никога не биха могли да компенсират семейния дом, който беше загубил. Когато интервюиращият го попита на какъв език е говорил вкъщи като момче, неговата непосредствена и по-скоро кръстосана реплика беше: "Какво искаш да кажеш под "у дома"?"

Очевидният му начин да се справи е да прогони самоанализа и да остане весел и целенасочен. В отсъствието на собствения му баща, различни заместители помогнаха да се оформи все по-откровеният характер на младия принц.

Директорът на интерната беше весел духовник и непоколебим дисциплинар, който използваше бастун, за да наказва дневни престъпления, и пилен крикет прилеп за тези, които бяха хванати да се бият с възглавници след изключване на светлините.

Първият побой на Филип като ново момче го подтикна да попита съпругата на директора: "Харесвате ли г-н Тейлър?" Опитната г-жа Тейлър контрира експертно. - Ти, Филип ли? тя попита. - Не - отговори еднозначно момчето. "Аз не."

Но с течение на времето Филип харесва не само г-н Тейлър, но и всичко останало относно интерната, чийто строг режим по-късно той възхвалява в предисловие към историята на училището. Неговият по-плах и чувствителен син, принц Чарлз, който прекарва нещастно времето си там, може би не се е съгласил напълно с тази оценка. Той също така открива, че е невъзможно да сподели ентусиазма на баща си за Гордънстоун, още по-спартанско образователно заведение в Морей, където Филип отива на 13-годишна възраст.

Домакинът на Филип в Гордънстоун, Робърт Джу, също отговаряше за "изграждането на персонажи" в училището през ранните му години. По времето, когато принц Чарлз е изпратен там, Джу се е издигнал до директор. По-късно синът на Филип потръпва, когато си спомня за него като "отдалечен и строг персонаж, който се придържа към вярванията на основателя с убеждението на истински ученик".

Основателят на Гордънстоун беше Кърт Хан, ексцентричен еврейски емигрант от училище в Салем в Германия, където Филип прекара една година точно след възхода на Хитлер през 1933-34.

Хан, най-влиятелният наставник на принца по време на престоя му в Гордънстоун, насочи младите си обвинения срещу петкратното разпадане на цивилизацията - разпадането на годността, разпадането на инициативата и предприемчивостта, разпадането на грижите и уменията, упадък на самодисциплината и гниене на състраданието.

Хан и Гордънстоун осигуряват на принц Филип така необходимото чувство за стабилност след различните сътресения в детството му. Но по-късните му години там са засенчени от смъртта на сестра му Сесили и нейното семейство в самолетна катастрофа на път за Лондон за семейна сватба през 1937 година.

На Хан се падаше да съобщи новината на 16-годишния Филип, който никога нямаше да забрави "дълбокия шок", с който слушаше в кабинета на директора за случилото се. Може би по-издръжлив от повечето момчета поради различните други удари, които е претърпял преди това, той "не се срина", така че по-късно директорът му записа. "Неговата мъка беше мъжка."

Шест месеца по-късно Филип претърпя още по-голяма скръб, когато настойникът му Джорджи Милфорд Хейвън умира от рак на 45-годишна възраст. Неясна фигура в повечето разкази на семейство Маунтбатън, по отношение на чистата интелигентност и способности и чар, Джорджи беше забележителен като всеки от тях.

На 10-годишна възраст тоъ създава работилница в замъка на баща си, оборудвана със стругове, ковачница и леярна. Така че не беше изненада, че като млад морски офицер той ще продължи да проектира система от вентилатори, радиатори и термостати за климатизиране на своите помещения. Той дори е изработил устройство, управлявано от будилник, за приготвяне на ранния си сутрешен чай - 20 години преди подобно устройство да се появи на пазара.
Неговата забележителна изобретателност спомогна за увеличаването на начинаещия интерес на племенника му Филип към изобретения и дизайн, а когато Филип порасна, той също щеше да бъде завинаги в търсене на най-новите джаджи.

Мнозина, които познават Джорджи, уверено бяха предсказали блестяща кариера и че той, подобно на баща си, в крайна сметка ще успее да заеме позицията на Първи морски лорд. Но му липсваше обсебващата ревност и амбиция, които характеризираха по-ослепителния му по-малък брат Луис Маунтбатън, известен в семейството като "Дики", който след смъртта на Джорджи поема това, което остана от работата по отглеждането на племенника им.

По-късно Маунтбатън твърди, че вече е отбелязал Филип като "изключителен човек".

Нямайки собствен син, който да отнеме вниманието на Маунтбатън върху племенника му и въпреки че Филип от време на време се обуздаваше от често демонстративното поемане на родителската отговорност на чичо си, няма съмнение, че той е оказал важно влияние върху него. Именно Маунтбатън отклонява Филип от първоначалното му намерение да стане пилот и го насочва към кариера в Кралския флот.

Но най-важното от всичко е, че именно чичо му урежда принц Филип да забавлява принцеси Елизабет и Маргарет в навечерието на войната през 1939 г., по време на кралско посещение в Кралския военноморски колеж в Дартмут. По това време Филип беше кадет там.

Още тогава принцеса Елизабет се влюбва в красивия млад принц и никога не изглежда да е мислила да се омъжи за някой друг.

По това време тя е била само на 13 години и едва след няколко години, докато е в отпуск от активна служба и остава в Уиндзор за Коледа 1943 г., принц Филип, пет години по-възрастен от нея, за пръв път показва признаци на интерес.

Романсът започна сериозно скоро след края на войната. Предполага, че той й е предложил, докато е останал в Балморал през лятото на 1946 г.

Първоначално крал Джордж VI далеч не иска да даде съгласието си, не на последно място, тъй като няколко от най-близките му приятели яростно се противопоставиха на Филип. Те говорят мрачно за неговия "тевтонски щам" и подозираха, че чичо му Луис Маунтбатън, известен интригант, предлага да го използва като троянски кон, за да помогне на монархията да бъде по-съобразена със собствената му "доста розова" политическа перспектива.

Отдавна придворните гледаха на Маунтбатън като несъстоятелен поради приятелството му с лейбъристите като Том Дриберг - да не говорим за прословутата лява съпруга на Маунтбатън Едуина.

Но опасенията на краля относно бъдещия му зет имаха много повече общо с нежеланието му да разбие близката си семейна единица - "Нас четиримата", както ги наричаше - толкова скоро след войната, и да загуби любимата си най-голяма дъщеря в такъв ранна възраст.

За принц Филип, от друга страна, перспективата за брак с принцеса Елизабет най-накрая му предоставя шанса да си върне семейния живот, който е загубил на осем години.

Едно от по-благодарствените му благодарствени писма до кралица Елизабет, след като остана с Кралското семейство, дава трогателни свидетелства за това колко много се радва на "простото наслаждение от семейните удоволствия и забавления и чувството, че съм добре дошъл да ги споделя".

Лишен от тези "прости удоволствия" на толкова млада възраст, той разбираемо искаше да създаде свое семейство.

Отглеждането му на това семейство - Кралското семейство - е успоредно с подкрепата му за кралицата и модернизиращото влияние върху монархията като най-важното му наследство.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase