Само преди няколко години по време на 11-ото издание на София Филм Фест режисьорският дебют на Ясмила Жбанич потопи зрителите във вълненията и трепетите на един босненски квартал – Гърбавица.
Филмът от 2006 г., който носи същото име, вмъква историята си във всекидневието на следвоенно Сараево, където майка и дъщеря се опитват да оцелеят в един доста мрачен свят, потопил всички илюзии и мечти.
Точно с този филм се разкри талантът и на малката тогава Миряна Каранович.
И ако предни години героите от балканската програма на феста се опитваха да бягат на Запад, то именно през тази 2006 г. настроенията във филмите се променяха и балканецът викаше заминалите си сънародници обратно към родината, защото още имаше неразпознати мъртъвци и защото подобно бягство се оказа невъзможно.
Филмът "Гърбавица" бе и един от най-чаканите на фестивала в Сараево, където главната конкурсна програма, подобно на София Филм Фест е именно балканската.
По време на тазгодишното издание в босненската столица се разкри същата като от филма картина.
Гробищата са навсякъде – в парка, в края на улицата, в центъра на града. Всяка сграда крои по стените си история с множеството куршуми, които продължават да напомнят, че войната скоро няма да бъде забравена.
Подобно на героите в „Гърбавица”, босненци търсят утеха в най-дребните случки и откриват разбиране единствено в самите себе си.
Готови са да се усмихнат от най-дребния жест и да се развълнуват по детски от всяко събитие, случващо се в града им.
Но кинофестивалът е повече. Започнал преди 15 години, по време на окупацията, сега той се е превънал в главно събитие на Балканите, което показва само най-подбраните филми от фестивала в Кан.
Вече в Босна няма война, но филмите от региона, които се прожектират, продължават да говорят именно за нея.
Балканската конкурсна програма е водещо събитие на феста, не само за жури, но и за публиката, която именно превръща фестивала в толкова знаменито събитие. Дни преди откриването опашките около културния дом, където се продават билети, не свършват.
Затова пък нито новият филм на Алмодовар, нито който и да бил знаменит кинематографист не може да привлече така сараевеца, както филм от Балканите.
Часът е 11,00 преди обед, делник е – но 10-те кинозали на фестивала се препълват с хора, разположени по седалките, стълбите, парапетите и където още се сетят, само и само да не пропуснат филма и да се срещнат с неговия режисьор.
Именно в такава атмосфера бяха представени и българските филми – анимационния “Три сестри и Андрей” на Борис Десподов и Андрей Паунов, както и късометражният “Омлет” на Надежда Косева.
Българският дебют на Камен Калев “Източни пиеси” дори успя да вземе отличието CICAE (Международната федерация на киноклубовете).
Филмът бе прожектиран в Държавния театър в града, а залата едва побра зрителите.
Подобно чувство на София Филм Фест не може да се усети, не защото не показва същите филми, а защото хората не притежават подобно настроение да гледат кино.
Самият град е разделен на модерна и стара част – “Баш чаршията”, запълнена от малки магазинчета, както и най-уютни ориенталски кафенета.
Точно покрай последните става ясно, че Сараево е град, в който всеки може да се влюби от пръв поглед, но малцина биха пожелали да живеят там.
Причината е достатъчно позната – градът е твърде малък. В него почти всички се познават, а местни разкриват, че приповдигнатото настроение, което витае, е само фестивално.
Такова то продължава 10 дни, в които тълпите по улиците не спират до ранни зори, а най-много хора се събират в лятното кино, побиращо повече от 3000 зрители.
Освен киното на Балканите, фестът представи и филмите, преминали с голям интерес в Кан.
Сред тях бяха “Антихрист” на датчанина Ларс фон Триер, “Мамут” на шведа Лукас Мудисон, настоящият носител на “Златна палма” – “Бялата лента” на Михаел Ханеке, Los Abrazos Rotos на Педро Алмодовар.
Тук бяха и “Морфин” на Алексей Балабанов, както и “Кечистът” със звезда Мики Рурк, който гостува на Сараево.
Издайнически фотоси припомниха и присъствието на Стив Бошеми, Жулиет Бинош, Тим Рот, Джереми Айрънс...
Тук бе и порасналото момиче от „Гърбавица” Миряна Каранович. Вече член на журито, актрисата определи победителя на фестивала.
Голямата награда “Сърцето на Сараево” отиде в ръцете на сърбина Владимир Перишич, който представи филма си Ordinary people.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.