Често когато търсим другия, намираме себе си.
Това ще се случи и в историята на детската писателка Лусия, разказана в книгата на Роса Монтеро „Дъщерята на канибала“.
Сюжетът започва на едно летище, откъдето Лусия ще лети за Виена – там тя и мъжът й са решили да отпразнуват новогодишната вечер.
Лусия и Рамон са женени от десет години, пламъкът отдавна е изгаснал, така че тя го проследява с насмешлив поглед, когато той тръгва към тоалетната минути, преди да ги повикат за полета.
Ала минутите минават, а от Рабон няма и следа.
Изпадналата в паника Лусия не след дълго научава, че той е отвлечен и за освобождаването му трябва да се плати солиден откуп.
Полицията е безсилна и Лусия се заема сама да разкрие истината и да освободи себе си и Рамон от кошмара, в който са затънали.
„Дъщерята на канибала” е дълбока книга, която дава интроспективен поглед към света. Така прави задълбочена дисекция на собствената идентичност и взаимовръзките с родители и близки хора.
Докато търси Рамон, Лусия всъщност открива себе си, забравя кризата на собствените си четирийсет години, преодолява страховете от настъпващата старост, от чезнещата хубост, от нуждата да се бори с неумолимо минаващото време.
Роса Монтеро е родена през 1951 в Мадрид, където завършва философия и литература.
Първата й книга излиза през 1976 г. и оттогава е написала още близо трийсет творби.
Лауреат е на множество испански и европейски литературни награди, а „Дъщерята на канибала” (1997) е отличена с литературната награда „Пролет”.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.