Японската епоха на шогуни и самураи отдавна е в миналото, но страната все още има живи древни бойци – нинджите. Експерти в изкуството на шпионаж и убийства, нинджите предават уменията си от баща на син, но в наши дни наследствеността върви към своя край, пише Би Би Си.

Нинджите в Япония винаги са били обгърнати в тайнственост. Били наемани от самураите, за да шпионират, саботират и убиват. Тъмното им облекло обикновено покривало всичко освен очите им – на практика те били невидими за врага до момента на атака.

Самото покушение в повечето случаи се извършвало също толкова безшумно и „невидимо“ посредством различни оръжия като „шурикени“ (метални остри звездообразни  оръжия, предназначени за хвърляне) или „фукия“ (тръба, с която се изстрелват отровни стрели).

Тези древни воини обаче имали славата и на майстори на меча. Освен това използвали голяма част от снаряжението си не само за убийства – катерили стени, промъквали се в замъци, шпионирали враговете.

Повечето им мисии били тайни и неслучайно има много малко официални документи с подробности за операциите на нинджите. Така уменията им били предавани през поколенията от уста на уста, от баща на син.

Липсата на достатъчно информация естествено води до създаването на митове и легенди, които нямат много общо с реалността. А кинаджии, писатели и комикс автори използвали въображението си, за да представят истории с нинджи.

Холивудски продукции като „Американски нинджа“ представят воините като суперхора, които могат да тичат по вода или да изчезват за секунда.

„Разбира се, това е невъзможно, защото независимо колко усилено са били тренирани, нинджите все пак са били хора“, споделя пред БиБиСи Иничи Каваками – един от последните живи нинджа майстори. И все пак нинджите са имали приспособления, които са им позволявали да стоят в изправено положение във водата.

Майстор Каваками е 21-ият глава на фамилията Бан, една от общо 53-те, които формират нинджа клана Кока. Започва да изучава нинджицу (специфични бойни техники на нинджите) още 6-годишен от учителя си Масазо Ишида.

„Мислех си, че просто си играем. Въобще не съм предполагал, че уча нинджицу“, спомня си Каваками. „Понякога дори се чудех дали не ме учи да крада, защото първите уроци бяха предимно за промъкване тихомълком в къщата“, допълва нинджата от 21-ви век.

След това идват и сериозните уроци – правенето на експлозиви и лекарства. „Все още мога да забърквам отрова от билки. Не е смъртоносна, но причинява сериозни поражения“, разкрива Каваками.

Когато навършва 18 години, той получава древните свитъци на своя клан и процесът по превръщането му в нинджа е завършен.

През Средновековието е имало близо 50 клана, но този на Каваками и още един – „Ига“, са двата, които стават най-могъщи. Това се случва най-вече благодарение на услугите, които извършват за влиятелния феодален владетел Йеясу Токугава – този, който обединява Япония след векове на войни, печелейки Битката при Секигахара през 1600-та година. 
Именно от този период е и малкото официална документация за дейността на нинджите. „Те не са били просто убийци, както ни убеждават голяма част от филмите“, казва Каваками. Повечето от тях дори имали дневна работа, с която си докарвали необходимите доходи – някои били фермери, други ставали амбулантни търговци.

През 21-ви век нинджата Каваками е високо образован инженер и облечен в костюм по нищо не са различава от всеки друг японски бизнесмен.

Титлата „последният японски нинджа“ обаче все още не му принадлежи еднолично. 80-годишният Масааки Хатцуми е лидер на другия „оцелял“ нинджа клан – Тогакуре. Хатцуми е основател на международната организация за бойни изкуства „Буджинкан“, която има 300 хиляди последователи по света. В това число военни и полицаи.
Хатцуми живее в малкото градче Нода в префектурата Чиба. Място, на което не може да се предполага изобилие от чужденци. Но уроците на майстора привличат ученици от цял свят.

Един от тях е британецът Пол Харпър. От четвърт век насам Харпър ежегодно отделя по няколко седмици, за да присъства на уроците на Хатцуми. „В началото на 80-те години бойните изкуства определено бяха на мода. Тренирах карате, но в едно списание ми попадна материал за „Буджинкан“. Изглеждаше много по-комплексно бойно изкуство от останалите и реших да разширя познанията си“, спомня си британецът. 

Харпър признава, че първоначално го е привлякло нинджа наследството на учителя Хатцуми. След това обаче започва да се наслаждава на тренировките и сложните техники, а нинджа манията остава на заден план.

Самият Хатцуми не са задоволява само с това да преподава. Много често той се включва в редица филмови продукции като консултант по бойните сцени. Един от тези филми е от поредицата за Джеймс Бонд.

Каваками и Хатцуми са на едно и също мнение по много важния въпрос за техните приемници. И двамата са категорични, че няма да посочат свой наследник като нинджа майстор.

„През годините от Средновековието уменията на нинджите в шпионирането, убиването, правенето на лечебни смеси често са влизали в употреба. Но сега има огнестрелни оръжия, интернет, модерни лекарства. Нинджицуто няма място в нашето съвремие“, убеден е Каваками.

И неслучайно е взел решение да няма ученик. Просто преподава история на нинджите в университета „Мие“.

Въпреки че преподава бойни изкуства на хиляди хора, майстор Хатцуми също няма намерение да посвещава никого в тайнството на нинджицу.

„Моите ученици ще продължават да усъвършенстват техниките, използвани от нинджите, но трябва да има някой, чиято съдба да е да оглави клана. Такъв човек няма“, разкрива майсторът.

Разбира се, нинджите няма да бъдат забравени. Но предизвикващите страх и възхищение през древността наемни убийци, днес се припознават най-вече чрез измислени герои от анимации, игрални филми и компютърни игри.

Тайнствеността вече е част от миналото...
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase