Парите на университетските преподаватели - за правене на наука?

Много трудно може да се намалят университетите, смята проф. Тодор Танев
Обновена: 10 фев 2022 22:12 | 10 фев 2022 21:11, Екип на Bulgaria On Air
23
Парите на университетските преподаватели - за правене на наука?
Снимка: БГНЕС

"Няма почти никаква промяна в парите, които се дават за наука и образование тази година. Тези два милиона за БАН не са гавра, по-скоро са политически акт за отдушник. С тези два милиона нищо не може да се плати или не може да се направи промяна", коментира бившият просветен министър проф. Тодор Танев в "Денят ON AIR".

Той би искал да се развива отделна политика за младите учени.

"Две трети от преподавателите работят по проекти. Никой не разчита само на заплатата. Както и учителите. Половината от учителското съсловие дава частни уроци. Нормално е преподавателите в държавните висши училища да имат малко по-високи заплати от учителите. За съжаление, преподавателите правят наука, но я правят като частни лица, които са в рамките на висшите училища, но не дават и един лев за факултета си", изтъкна проф. Танев пред Bulgaria ON AIR.

Гостът подчерта, че това трябва да се промени.

"Нашите университети да започнат да правят наука не вън, а вътре. А преподаването да е паралелна област, а не основна област", добави проф. Танев.

Бившият министър коментира и обсъжданото на сливане на университети, като според него това е станало "жълта" новина.

"Профилът на проф. Николай Денков е на човек, който търси и намира пари за правене на наука. Това му е силата. Висшето образование трябва да се промени по друг начин. Това няма да стане с икономически мерки, които нямат връзка с научните мерки", обърна внимание проф. Танев.

Той смята, че изборите за ръководство в университетите не трябва да почиват на същите принципи, на които почива изборът на политици.


"Трябва да се дават пари на университетските преподаватели за наука. Заплатите не трябва да са за брой студенти, а да бъдат за правене на наука. Преподавателите трябва да знаят английски перфектно", подчерта бившият министър.

"Нещо като е дадено трудно се взема. Има комплекс за малоценност в по-малките градове. Там е въпрос на престиж да имат някакъв филиал на университет. Много трудно може да се намалят университетите. Може да се направи мрежа на университетите - взаимен обмен на учени", поясни още проф. Танев.


 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


23
Още по темата: университети
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
19
0
 
0
 
! Отговори
Анонимен преди 2 години
стара новина от поне 5 дни, стига с тия претопляни манджи бе днес
18
0
 
10
 
! Отговори
Анонимен преди 2 години
Мнението на този фосил няма никкаво значение. Той дори беше и просветен министър, запомнен с нищонеправенето. В университетите номер едно трябва да са студентите, а не проектите. Университетът е най-вече място за качествено преподаване. След това е науката, а проектите напоследък доведоха дотам, че преподавателите изоставиха отговорностите си към студентите. Затова и университетите станаха постгимназиални структури, печатници на дипломи без съдържание, без умения от завършващите ВИШО!
17
0
 
5
 
! Отговори
На чужд гръб преди 2 години
Каква наука при 450 часа норматив на аудиторна заетост? При всякакви други ангажименти - заседания, работни групи, съвети, безкрайно преправяне на учебни планове и програми, участие в изпити и т.н. Защо има такива големи отклонения в нормативите за аудиторна и извън аудиторна заетост в университетите в страната? Няма ли кой да провери и да въведе ред?
16
0
 
6
 
! Отговори
Анонимен преди 2 години
Когато правителството обявява, че нещо е приоритет, това не означава, че ще се дават повече пари, а че ще искат все повече и повече срещу все по-малко и по-малко. Така е и в случая - наука се прави с МНОГО пари, а те запазват същото мизерно финансиране и искат резултати.
15
2
 
1
 
! Отговори
Анонимен преди 2 години
15....Абе...научен капацитет...я се опитай да кажеш това на французин...после ми развивай теории.
14
7
 
15
 
! Отговори
Анонимен преди 2 години
Защо пък някой в българия трябва "задължително" да знае английски??
13
7
 
15
 
! Отговори
Наблюдател преди 2 години
Българските университети отдавна са предали Богу дух. Аз лично познавам "професор", който ходи в университета за около час на ден. След това се занимава с частната си фирма, за чието създаване естествено е използвал контактите и специализациите от университета. По този начин всички плащаме на банда хрантутници, които с нищо не допринасят нито за науката, нито за образованието в България. Трябва да се реже до здраво!!
12
3
 
13
 
! Отговори
Анонимен преди 2 години
СУ е извън първите 1000! Защо финансираме тези глупости?
11
0
 
2
 
! Отговори
До 8,сетих се за кой преди 2 години
говориш... Чл. - кореспондент проф. Сивчо Николов е роден през 1936 г. в село Лозенец, Ямбол. През 1959 г. завършва Ленинградския институт по екология и опазване на околната среда "А. А. Рьоскин". Редовен аспирант в Института по биология при Руската академия на науките (1959 - 1962). Асистент по обща теория на екологията в СУ ,,Св. Климент Охридски" от 1963 г. Професор по теория на екологията в СУ от 1976 г. Член на БКП в периода 1958 - 1990 г. Народен представител в периода 1973 - 1980 г.
10
2
 
12
 
! Отговори
Радослав преди 2 години
До 8: поради същата причина поради която има и лекари пенсионери в болниците, защото той като се махне университета ще загуби лиценз за тази катедра или специалност. А на нови не е дадено възможност да се изявят защото тогава може да се махне светилото на комунистическата наука, а това означава стринката на вуйчото да съкрати баджанака по зълвена линия!
9
1
 
11
 
! Отговори
Радослав преди 2 години
Не е редно за един кандидат студент да се борят 2 свободни места в университетите, а за едно свободно място да се борят 10 кандидат студента!7. Издръжката и бюджета на университетите да се формира на база на представянето на трудовия пазар на завършилите! А не както сега магистър прависти да стават фризьорки и да се занимават с ноктопластика!
8
1
 
14
 
! Отговори
Анонимен преди 2 години
Примерно в СУ има един професор по обща теория на екологията, който е на 86 години, но все още чете лекции, къса ужасно много, преподава по комунистически, чете от скучноватите си хвърчащи листи, и се питам тоя човек сигурно вече 60 години работи, що не е пенсиониран?! А има толкова млади кадри там?! С каква цел го държат все още?! Между другото е и член-кореспондент на БАН!
7
7
 
10
 
! Отговори
Радослав преди 2 години
1. Трябва огромно съкращение на броя университети и специалностите в тях! 2. Всеки университет да стане тясно профилиран!3. Масово съкращение на професори, доценти и всякаква друга *** която няма нито един ден трудов стаж по специалността която преподава!4. Много повече практика и съкращаване на ненужни предмети във всички специалности!5. БАН да минава на самоиздръжка от патенти!6. Свободните места за студенти да са до 10% от завършващите 12 клас същата година!
6
11
 
4
 
! Отговори
Анонимен преди 2 години
Моля ви се, стига с тия заплати! Специално някои професори, доценти и асистентите освен като преподаватели, работят и в практиката - някои са адвокати, други лекари, трети инженери, четвърти експерти и т. н. и в политиката има! Рядко има хора, които се издържат само с академична заплата!
5
4
 
13
 
! Отговори
Анонимен преди 2 години
Решението ще дойде един ден и всички т нар университети, а всъщност феодални владения ,бъдат закрити.
4
0
 
22
 
! Отговори
Анонимен преди 2 години
Навремето се ставаше много трудно аспирант, сега докторант, и после още по-трудно асистент, но беше престижно! Сега и академичната работа се обезцени и хвърли в десета глуха!
3
0
 
5
 
! Отговори
Несвързани мисли преди 2 години
На един невчесан субект.
2
6
 
16
 
! Отговори
Анонимен преди 2 години
В Бг отдавна няма наука,а НЕУКА.Феодални старчета навсякъде!
1
0
 
22
 
! Отговори
Димитър преди 2 години
Интересно, като беше министър къде спа и ни рива?