Всички земеделски производители ще получат авансово част от европейската субсидия до края на годината.

Представители на Националната асоциация на зърнопроизводителите се договориха с премиера Пламен Орешарски и с ресорния министър Димитър Греков до края на февруари като втори транш да получат и останалите европейски средства.

Министърът уточни, че първото плащане е пряко свързано с актуализацията на бюджета.

"Сложихме началото на правила на играта, защото е крайно време да има такива правила, за да могат всички хора, които произвеждат селскостопанска продукция, да бъдат спокойни", каза Греков.

Както Dnes.bg съобщи, земеделският министър настояваше поне 20% от полагащите се средства на стопаните да бъдат разплатени предварително.

Днес процент не е обсъждан, но Греков беше категоричен, че всеки лев, който се даде в началото на стопанската година, която започва от септември, би бил от значение, защото после е късно.

Обсъжданията на възможните проценти ще бъдат след актуализацията на бюджета на втора среща.

Във всички случаи ще има средства, които да се дадат преди новата стопанска година, обеща министърът, който допълни, че "пари, дадени след това, не са в полза".

"Затова ние ще направим всичко възможно да сложим правила на играта, за да могат тези средства да се получават навреме", уточни Греков след двучасовата среща в Министерския съвет.

По думите му правилата трябва да са такива, че земеделците да получават своите средства веднага, в същата стопанска година.

Една от причините производителите да настояват по-рано за парите си са добрата реколта, свръхпредлагането и ниските цени. Министърът каза, че цената на зърното е с близо 25-30% по-ниска от миналата година по това време, но уточни, че ситуацията е такава не само у нас, но и на световния пазар.

"Не можем да се месим на пазара. На колегите им е съвсем ясно, че ние не можем да бъдем някакви регулатори на този пазар", допълни Димитър Греков.

От бранша не коментираха какво означават за тях по-ниските цени на реколтата. Никой не е по-голям от пазара и ние всички се съобразяваме с него, отсякоха зърнопроизводителите.

Управляващите са уверили бранша, че до началото на септември разговорите ще бъдат приключени и ще има конкретни ангажименти по поставените въпроси и най-вече за сроковете, в които ще се изпълнят. Засега е ясно, че до началото на следващата година ще бъдат дадени 150-200 милиона лева по агроекологичните разплащания.

Председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Ангел Вукодинов заяви, че реалните разходи, които прави българското земеделие за плащане на акциз, са от порядъка на 160-170 милиона лева. По думите му всички земеделци в страните от ЕС плащат "облекчена цена" за горивото за земеделски нужди.

Греков обеща решение и на този въпрос. "Договорихме се да търсим начини и възможности за акциза, който е в рамките на 70 милиона лева, през следващата година да потърсим нотификация от Европейския съюз и тези 70 милиона да бъдат изплатени на всички земеделски производители. Това е голяма крачка напред, защото досега само две години са били извършвани такива разплащания. Имаме уверението на премиера, че тези 70 милиона ще бъдат отделени за акциза на горивата на всички земеделски производители", каза той.

Зърнопроизводителите застанаха зад всякакви действия за пресичане на измами с ДДС.  Въпросът с въвеждането на т. нар. обратно начисляване на ДДС, тоест данъкът да се плаща при крайната доставка на стоката, обаче не е бил обсъждан.

Въпреки че беше обявено присъствието на финансовия министър Петър Чобанов на срещата, той не е бил на нея.

Преди дни обаче зам.-финансовият министър Людмила Петкова обясни, че държавата ще направи опит да ограничи измамите с ДДС, от които бюджетът губи около 1 млрд. лв. годишно, като въведе този механизъм от началото на октомври.

Анализите на министерството показват, че при зърното са едни от най-крупните източвания на данъка.

Идея за въвеждане на обратното начисляване на ДДС имаше и ексфинансовият министър Симеон Дянков, но тя не се осъществи.

Още през миналата година България е поискала въвеждането на този механизъм от Брюксел, но отговор така и не е получен. С промени в директивата за ДДС на ЕС обаче това става възможно.

Ангел Вукодинов каза още, че европейските пари за земеделците нямат нищо общо с проблемите на бюджета и фискалния резерв. По думите му парите, дадени през февруари, отдавна са върнати от ЕС и са във фискалния резерв.

"Средствата на земеделците от Европа трябваше да бъдат изплатени най-късно на 30 юни и да бъдат върнати след 45 дни. Тази сума при всички положения в рамките на тези три месеца между февруари и юни трябваше да бъде изплатена", добави той.

Именно отказът да даде парите на земеделците от държавния резерв обаче струва поста на Симеон Дянков. Ексфинансист номер 1 смяташе да забави плащанията на селскостопанските производители до март-април, като се мотивира с възможностите на бюджета.

"Това са възможностите и това ще се случи, каквито и стачки да има", беше твърд в началото на февруари той. Земеделците се заканиха, че ще протестират в столицата. Експремиерът Бойко Борисов обаче им обеща, че парите ще бъдат изплатени.

Това стана през февруари, а сумата беше  841 595 хил. лева субсидии за повече от 83 хиляди земеделски производители. Беше обявен и извънреден аукцион за продажба на държавни ценни книжа.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase