Руските въздушни удари в Сирия продължават. Владимир Путин успя да стане необходим за решаването на конфликта, като показа непоследователността на Запада, смята Алексис Феерчак, създател на интернет сайта и приложението iPhilo.

Докато повечето медии обвиняват редовно Русия, че атакува "бунтовниците", а не "Ислямска държава", и нанася удари без внимателно разграничаване на военните от цивилните цели, по новините в 20 часа на телевизия "Франс 2" беше излъчен репортаж за хирургическата прецизност на ударите, нанасяни от международната коалиция срещу "Ислямска държава".

Само че снимките, излъчени от "Франс 2", са снимки на руски удари, публикувани на сайта на руското министерство на отбраната. Грешката със сигурност е достойна за виц, но показва лутанията на западната стратегия в Близкия изток, която днес е попаднала в капана на опасния съюз с все по-безкомпромисния ислямизъм на управляваната от президента Реджеп Ердоган Турция и на страните от Залива. Тяхната двойна игра излиза наяве и това притиска Запада до стената.

Като опитен джудист Владимир Путин предпочита да разчита на слабостите на противниците си, за да постига целите си възможно най-лесно. Подкрепян от Иран във военен план и от Китай в дипломатически, руският президент бди зорко за запазването на режима на Башар Асад, за да може в крайна сметка той да остане единствената опора срещу "Ислямска държава".

Но това не е всичко. Използвайки споровете между Турция и кюрдите, които са отдавнашни врагове, въпреки че всеки от тях е съюзник със Запада, Путин се старае уморените кюрди да се обърнат на свой ред към Москва. Както и в Украйна, Владимир Путин се проявява като прекрасен тактик, който разчита на военни съюзи, които се едновременно и стабилни, и предпазливи, за да окаже натиск с цялото си влияние върху баланса на международните преговори, готов да се откаже от тях в момента, в който сметне, че може да отиде по-далеч, нещо което преговорите в Женева показват днес много добре. Въпреки това изглежда, че стратегът Путин е в отбрана, предпазлив пред лицето на американската политика, която по отношение на Русия за съжаление само се втвърдява от 1991 г. насам.

Да превърне Башар Асад в необходима опора срещу "Ислямска държава"

Битката за Алепо, която се води в момента, е без съмнение както повратен момент на кризата в Сирия, така и демонстрация на руския метод за намеса и преговори. Въпреки над 5000 въздушни удара, нанесени от руската авиация през последните 4 месеца на 2015 г., досега Западът смяташе външната операция на Москва за не особено ефикасна. Така например центърът за анализи на тероризма и бунтовническите движения на консултантската компания Ай Ейч Ес Джейнс отбеляза иронично на 19 ноември 2015 г., че от началото на руската интервенция режимът на Башар Асад си е върнал само 0,4 на сто от сирийската територия.

Ситуацията изглежда се промени през последния месец и тази седмица настъпи рязко развитие. Така от 1 до 3 февруари тази година бомбардировачите "Сухой" извършиха рекордните 875 удара при 237 полета. Руската авиация бомбардира най-вече зона, която се простира от сирийския град Алепо до турската граница на север, за да прекъсне снабдяването с хора, оръжия, пари и петрол, извършвано от Анкара. По този начин сирийската армия на Башар Асад, подкрепяна от иранските сили "Ал Кудс" и шиитски бойци, дошли от Ирак, Ливан и Афганистан, успя да обгради от север град Алепо и окончателно да прекъсне един от двата маршрута, по които бунтовниците можеха да да поддържат връзка с Турция. За тях Алепо стана "котел", от който не могат да избягат.

Специалистката по военни конфликти Каролин Галактерос сполучливо отбелязва учудващата прилика между новия "котел" в Алепо и този в Дебалцево в Украйна, където точно преди една година украинската армия се озова в капан: "в Сирия се оформя нов "котел", следвайки почти същата последователност (постигане на големи военни успехи и оказване на натиск върху събеседниците преди започването на политически преговори). Руската тактика изглежда напомня на тази, използвана в Украйна". Но не става дума вече за преговорите Минск-2, а за преговорите в Женева. Изправен пред рязката промяна на съотношението на военната сила на сирийската шахматна дъска, Стафан де Мистура, специалният пратеник на генералния секретар на ООН, нямаше избор, освен да отложи за края на февруари преговорите, които трябваше да започнат на 31 януари. Русия и режимът в Дамаск имат намерение да използват цялото си влияние, за да повлияят на баланса на преговорите и да накарат сунитските страни и западните държави да приемат новата реалност в Сирия. За Анкара, Рияд и Вашингтон, подигравката от страна на Москва е болезнена.

Защото какво можеха да направят западните държави? Да разчитат повече на бунтовниците, подкрепяни от Турция, Саудитска Арабия и Катар? Това би означавало най-малкото да поемат прекалено голям риск пред общественото мнение в собствените си страни, показвайки (още по-ясно), че умерени "бунтовници" не съществуват, а че множеството неясни групи, която се борят срещу режима на Башар Асад, всъщност са мрежа от ислямистки фракции, координирани от Фронта Ан Нусра, свързан с терористичната организация Ал Каида. А най-много би означавало да поемат риска от пряка намеса на турската армия (каквито са подозренията на руснаците) или на саудитската (режимът в Рияд обяви, че е готов да изпрати сухопътни сили в рамките на международната коалиция). При такава хипотеза има опасност от ескалация: близкоизточният конфликт между сунитските и шиитските сили, който за момента се развива непряко в Сирия, в Ирак и в Йемен, може да премине опасна "червена линия".

Да се поставят кюрдите в обхвата на руското влияние

Владимир Путин разчита все повече и повече не само на режима в Дамаск, но и на сирийските кюрди, на които осигурява все повече доставки на оръжие, особено на гранатомети РПГ-7. За кюрдите печалбата от това е двойна.

Като начало, кюрдите се възползват от операцията на режима в Дамаск срещу Алепо, за да нападат на свой ред бунтовниците и да спечелят позиции на изток, за да свържат кюрдските територия край североизточния град Африн с кюрдската територия в източната част на страната, за която се говореше много по време на обсадата на Кобане от "Ислямска държава" и която създава пряка връзка с Иракски Кюрдистан.

Освен това руските оръжия позволяват на сирийските кюрди да подкрепят дискретно, но активно Кюрдската работническа партия (ПКК) в Турция, което дава на Москва възможност да оказва натиск директно върху Анкара. За Владимир Путин използването на кюрдската карта позволява не само създаване на буферна зона между режима на Башар Асад и този на Реджеп Ердоган, но и засилване на шизофреничната позиция на западните държави, особено на САЩ, които имат съюзници, враждуващи помежду си като Турция и кюрдите. Турско-кюрдското съперничество затруднява създаването на обща делегация на сирийската опозиция на преговорите в Женева, защото Анкара отказва да приеме кюрдите да бъдат представени на преговорите. Как да не бъдат допуснати на масата за преговори, имайки предвид, че за разлика от Турция, те се бият героично срещу "Ислямска държава"? Така САЩ и Европа са парализирани от нестабилността и непоследователността на своята игра на съюзи.

За Москва това е опит да прокара "червени линии" пред Вашингтон

Тази тактическа победа на Владимир Путин в Сирия, подкрепена от украинския му опит, е още по-впечатляваща, като се има предвид че Русия днес е отслабена от икономическата криза. Руският президент се надяваше на връщане към растеж след края на 2015 г., но падането на цените на въглеродните горива, което продължава през 2016 г., не е добро предзнаменование. Противно на това, което често се пише, делът на въглеродните горива в руския БВП далеч не е прекомерен (около 10-15 на сто). В замяна на това, те са много важни за бюджета на руската държава (близо 40 на сто). Затова Владимир Путин е принуден да съкращава обществените разходи, което води до опасни колебания на вътрешното потребление, традиционно важно за руския икономически ръст. Русия, която дълго време разчиташе на богатите си енергийни ресурси, се изправя пред проблеми с финансирането на икономиката си, засилени от западните финансови санкции. 

Обаче, дори ако финансовата цена на външната операция в Сирия днес не изглежда прекалено висока за Москва, възниква въпросът за бъдещето на тази интервенция и за по-дългосрочните цели на Русия в Близкия изток. Владимир Путин е силно привързан към реалистична визия за международните отношения, но дали е също толкова добър стратег, колкото тактик? Това е въпросът, който си задаваха западните наблюдатели в Украйна, като имаха предвид, че макар кремълският лидер да маневрира умело, в крайна сметка той спечели Крим, но загуби окончателно Украйна.

В стратегията на Владимир Путин конфликтът в Сирия може спокойно да се разглежда като продължение на войната в Украйна. Става дума за прокарване на "червени линии" от страна на Москва, които САЩ (и тяхното въоръжено крило - НАТО) не трябва да преминават. В този план Владимир Путин остава в отбранителна позиция, което има много тежка цена за Москва в дългосрочен план по отношение на бюджета, отделян за отбранителни цели. Това впрочем може би е стратегията на Вашингтон. Да се отслаби Русия с надпревара във въоръжаването, за която тя няма да има средства, което бе и фаталният удар за Съветския съюз.

За съжаление, американците и след края на Студената война никога не се отказаха от "доктрината за възпирането", формулирана през 1947 г. от президента Труман и вдъхновена от трудовете на историка и политолог Джордж Ф. Кенън. Въпреки мирното разпадане на СССР, американците не спряха да разширяват границите на НАТО и да ги приближават към границите на Русия, след като Варшавският договор бе ликвидиран.

(БTA)
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase