След началото на войната стотици хиляди руснаци, както и журналисти и чужденци, работещи в Русия, светкавично напуснаха страната. Втората вълна на изселване дойде след като Владимир Путин обяви частичната си мобилизация. Но за мнозинството, които са останали в Русия, животът външно е почти същият, както винаги.

Особено в големите градове.

В Замоскворечие повечето магазини, кафенета, предприятията и банките все още са отворени. Много от хипстърските журналисти и IT специалисти може да са напуснали, но други са ги заменили, пише Андрей Горянов, коренспондент на BBC.

Купувачите се оплакват от нарастващите цени, но местните алтернативи са заменили някои вносни стоки. Книжарниците все още имат голямо разнообразие от заглавия, въпреки че книгите, които се считат за неподходящи, се продават в пластмасови кутии.  Популярната услуга за споделяне на автомобили все още работи, но колите вече са предимно китайски.

Международните санкции не доведоха Русия до ръба на икономическия колапс в стила на 90-те години. Но както отбеляза базираният в Белфаст руски академик Александър Титов, Русия все пак преживява криза.

Това е бавно разгаряща се криза, но, ако погледнете внимателно, има признаци за нея навсякъде.

В Белгород, близо до украинската граница и само на 80 километра от сега разкъсвания от войната град Харков, местните хора вече са свикнали с колони от военни камиони, които пътуват към фронтовата линия. Ако са дори малко обезпокоени от това, че Русия бомбардира град, в който мнозина имат приятели и роднини, тогава се опитват доста добре да не го показват пред журналистите.

Веселите улични фестивали, организирани от местния управител, са добре посещавани, твърдят жители. Но местните лекари масово напускат работата си, неспособни да се справят с броя на ранените по време на войната, докарани за лечение в местните болници.

Жителите се чувстват изоставени и ядосани в малкото погранично градче Шебекино, където трансграничният обстрел е станал ежедневна реалност. Едно местно семейство, което беше посетило Санкт Петербург, беше шокирано да установи, че нищо не се е променило, докато собственият им живот се е обърнал с главата надолу.

В Псков, близо до естонската и латвийската граница, атмосферата е мрачна и всички се преструват, че войната няма нищо общо с тях. Това е домът на 76-та гвардейска десантно-щурмова дивизия, сега известна с военните престъпления, в които са обвинени нейните войски в Буча, край Киев.

Стартира автобусна линия, свързваща града с местното гробище, където са погребани все повече войници, убити в Украйна. Под един мост някой е изписал МИР с големи червени букви.

Във влак, който се отправя към Петрозаводск, близо до финландската граница, група тийнейджъри играят на игра "Назовете този град". Някой в Донецк: В Русия или Украйна е? Никой от тях не е сигурен. Той е бил окупиран и анексиран незаконно от тяхното правителство. Какво мислят те за войната? Няма нищо общо с тях.

Петрозаводск изглежда се е върнал към мрачното си минало. Празни рафтове, никакви чужди марки, непосилно високи цени.

Наистина ли руснаците подкрепят бруталността, която се извършва в Украйна от тяхно име, или се преструват, че това не се случва, за да оцелеят?

От бегли впечатления и разговори е трудно да се направят категорични изводи. Социолозите и анкетьорите се опитаха да преценят мнението, но в Русия няма свобода на словото или информацията, така че е невъзможно да се каже дали хората са честни.

Проучванията показват, че мнозинството от руснаците, ако не подкрепят войната, със сигурност не й се противопоставят.

Това предизвика гневни дебати сред руснаците в чужбина. Мнозина, които изучават и докладват за Русия, включително и аз, вярват, че малък процент от хората активно подкрепят войната и малък процент активно й се противопоставят.

Повечето обикновени руснаци са по средата, опитвайки се да осмислят ситуация, която не са избрали, не разбират и се чувстват безсилни да променят. Можеха ли да го спрат? Вероятно да, ако повече хора се бяха застъпили за свободата си и се противопоставиха на пропагандата на държавната телевизия за скалъпени заплахи от Запада и Украйна.

Много руснаци избраха да стоят настрана от политиката и да оставят Кремъл да решава вместо тях. Но да държите главата си наведена означава да правите много обезпокоителни морални компромиси.

За да държат войната далеч от вратата си, руснаците трябва да се преструват, че това не е експанзионистична инвазия и трябва да затворят очите си за украинците, които са убити и ранени в десетки хиляди и прогонени от домовете си в милиони от това, което Кремъл нарича своята "специална военна операция".

Руснаците трябва да приемат, че е нормално войниците да ходят в училищата и да казват на децата им, че войната е хубаво нещо. Че е нормално свещениците да подкрепят войната и да спрат да се молят за мир. Че няма значение, че вече не могат да пътуват или да бъдат част от един по-широк свят. Че Кремъл е бил прав да блокира повечето независими медийни сайтове, които са чели. Че ковашкият чук сега е положителен символ на руската мощ в екзекуциите, заснети с камера и публикувани от депутати в Twitter. И че е нормално да гниеш години наред в затвора за това, че казваш какво мислиш за войната, независимо дали си съветник или журналист.

Защо руснаците не протестират може би е по-добре обяснено от руската история, а не от проучванията на общественото мнение. Откакто дойде на власт, президентът Владимир Путин не крие, че иска да възстанови Русия и да възстанови нейната позиция, така че светът да я уважава и да се съобразява с нея. В речи и есета той изясни убеждението си, че Русия заема уникално място в света като част както от Изтока, така и от Запада. Русия има свои собствени традиции, религия и свои собствени начини на правене на нещата. Руснаците имат нужда от ред и контрол и изискват уважение.

Това послание е отекнало през вековете и не търпи несъгласие или перспектива за промяна. Това е задушаване. Тази визия на Путин идва с цена: руснаците са платили със свободата си, украинците плащат с живота си.

Русия понякога се отваряше след моменти на бедствия и катастрофи. След поражението в Афганистан през 1989 г. дойде ерата на Горбачов. Поражението срещу Япония през 1905 г. е последвано от конституционна реформа, а след поражението в Кримската война през 1856 г. идва еманципацията на крепостните.

Един модел, установен от анкетьорите, е, че повечето руснаци казват, че биха подкрепили мирни преговори за прекратяване на боевете. Но какви гаранции биха дали те на независима Украйна, все още не е ясно.

Рано или късно това ще трябва да получи отговор и руснаците ще трябва да се изправят срещу това, което страната им е направила.

Коментарът е на Андрей Горянов за BBC.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase