Забравени от света в… Ловешко: За нашето село всичко рухва - пощата изместиха, магазин няма!

Липсата на хранителен магазин и обществен транспорт са сред основните проблеми за жителите на селата в региона
14 фев 2021 12:18, Елка Василева
74
Забравени от света в… Ловешко: За нашето село всичко рухва - пощата изместиха, магазин няма!
Снимка: архив, БГНЕС

Липсата на хранителен магазин и обществен транспорт, а понякога - и на водоснабдяване и електроподаване, са проблемите, с които жителите на селата в Ловешка област живеят от години. Много от селата обезлюдяват и десетки къщи остават пусти и тънещи в разруха, с обрасли от забрава дворове. До някои от населените места дори е трудно да се стигне заради разрушената пътна инфраструктура, а завали ли сняг, остават откъснати от света.

Това споделиха пред репортер на БТА жителите на няколко села в областта. Те се молят да са здрави, защото в много населени места няма и лекар, а липсата на обществен транспорт затруднява още повече достъпа до медицинска помощ и лекарства. Кметовете на общините търсят решение на проблемите - понякога успешно, друг път - не толкова. В Троян обмислят да използват Домашния социален патронаж за доставка освен на топла храна, както е досега, и на хранителни продукти и неща от първа необходимост. В Ловеч от тази година т.нар. мобилен магазин ще обикаля селата и ще доставя на местните нужното им.

Едно от обезлюдяващите села в община Ловеч е Дъбрава. Намира се на два километра от главния път София-Варна и на 18 км от общинския център. В селото няма хранителен магазин, нито кметство или читалище, още повече лекар. Понякога местните остават без ток и вода. От около 200 къщи в Дъбрава едва в десетина има живот, тъй като са останали 20-25 постоянно живеещи там. Затова и изборна секция нямат, делят си и кметския наместник със село Стефаново - Иван Джуров.

По думите му, в Дъбрава търговец снабдява местните само с хляб. "Проблем е и транспортът, хората трябва да излязат на главния път, за да се качат на автобус. Големи проблеми са и инфраструктурата и водоснабдяването", каза кметският наместник. Причината хората да остават без вода е, че тя отива в помпената мрежа, а не се събира в резервоар.

Йордан Тодоров е един от тези, на които хората в Дъбрава разчитат. След като 32 години е живял в САЩ, 83-годишният мъж решил да се върне в България, за да изкара старините си в родината. Избрал е спокойствието, тишината и природата на Дъбрава. По думите му, хора като него, които имат автомобили, се снабдяват с продукти и лекарства от града, доставят и на останалите в селото. На лекар местните ходят в Малиново. "Повечето хора са възрастни. Ако падне сняг и затрупа, селото остава откъснато от света. Пътната инфраструктура е много лоша. Има проблем с водата, при сухо време има режим. Електрическата мрежа е правена през 50-те години. Преди хората са живеели добре, имало е ТКЗС, но сега селото е обезлюдено", каза за БТА Тодоров.

И действително, човек трудно ще срещне друг по пустите улици на селото. Самотата местните лекуват с телевизия, радио или книга. Всекидневието си Георги Ряков изпълва и с разходки, а компания в раздумката най-често му прави съседът. В градината си отглежда зеленчуци, което улеснява прехраната му през лятото. Животни няма, а и в селото никой не отглежда, тъй като повечето местни са възрастни. Единствено от някои дворове се чуват кокошки. "Четири дни стоях без ток, защото Енергото не почиства жиците от клоните. Тогава и вода нямаше, защото помпите не могат да работят", оплака се Ряков.

Той разказа, че на лекар ходи в Ловеч, като разчита на приятел да го закара, а се връща с такси, което му струва 20-25 лева. Това е истински лукс за човек, чиято пенсия е 370 лева. Въпреки оскъдните си възможности обаче, по думите му, местните жители обмислят да съберат пари и да запълнят поне големите дупки на пътя.

За подобни проблеми алармират и жителите на село Стефаново, което е разделено на две части - нова и стара, като общо населението е около 50-60 души. Кметският наместник Иван Джуров посочи, че в новото село от пет години няма хранителен магазин. Търговец от село Малиново снабдява хората два пъти в седмицата с хляб и други продукти.

"В тази сграда беше пощата, тук хората си взимаха пенсиите, имаше магазин и кръчма", сочи Ради Петров една стара, покрита с растителност и налепени некролози сграда. Само надписите напомнят за функцията й от миналото. Сега пространството до нея служи за спирка на търговеца от Малиново.

"Търговията се извършва по заявка - два стека бира, четири хляба и т.н. За нашето село всичко рухва - пощата изместиха в Старо Стефаново, магазин няма, клоните от жиците не са изрязани, дори една улица не е направена", заяви Петров и добави, че и лекар няма в селото, местните ходят в Малиново. "Лекарства се поръчват на лекаря по телефона. Като изпише лекарството и после го носи, т.е. подвижна аптека е", допълва местният жител.

Хората от Ново Стефаново са направили подписка до електроразпределителното дружество, тъй като, където минава електропреносната мрежа, има неизчистени клони и при вятър късат жиците. На места проблемът се е решил, но на други не е. "За нашето село най-важното е да има хляб, вода и ток. Хляб се доставя, но токът..., като започне вятърът да вее, и дърветата прекъсват жиците. През лятото и водата изчезва, и сме на режим", допълва Петров.

"Забравени сме от света. Не са само големите градове, има и малки села. Заселиха се наскоро две-три млади семейства, но като нямат магазин и работа, и те ще избягат. Тук намират спокойствие, тишина, чист въздух, необременени от големия град", посочва друг местен жител - Манол Маноевски.

По думите на кметския наместник, въпреки несгодите и заради пандемията, в селото за миналата година има прираст на населението - 56 човека са се регистрирали по настоящ адрес. Ремонтират се и много къщи.
Старо Стефаново също става все по-предпочитано от хората, които работят дистанционно. Едно от предимствата е, че има много добър интернет и работещите home office избират тишината и спокойствието на селото. А и, както казва Джуров, коронавирусът не вирее по селата.

Старо Стефаново е архитектурен резерват с над 100 паметника на културата от началото и средата на 19-ти век. Заради липсата на поминък и това село е останало с малко жители - около 30. Посещава се от доста туристи, привлечени от историята и филмовата слава на селото, в което са се снимали редица кинопродукции. Селото е и предпочитано място за сключване на брак.

Проблемите, обаче, не подминават жителите на Старо Стефаново. Паметниците на културата се рушат, пътищата са истинско предизвикателство за автомобилите, а през лятото 15 часа има вода - девет няма, заяви Иван Джуров.

Но в селото има хранителен магазин, който изпълнява и ролята на кръчма. В него се намират повече снимки, плакати и табла с послания, напомнящи за снимачните екипи, отколкото хранителни продукти. Основните стоки са хляб, лимонада, вафли и ракия.

За да не се чувстват жителите на ловешките села изоставени и да се реши проблемът поне с липсата на продукти от първа необходимост, община Ловеч предвижда от тази година мобилен магазин да обслужва селата.

По думите на кмета Корнелия Маринова практика на общината е да сключва договор с Районната потребителна кооперация "Стратеш" за доставка на хляб и други стоки. За седем от 34-те населени места в общината администрацията получава субсидия от републиканския бюджет. Тя е за населени места до 500 жители, които са планински и с малобройно население. Субсидията е изчислена на базата на две зареждания през седмицата и е разчетена за тази година на 4950 лева. Оказва се, че за някои от населените места ще трябва да бъде удължен единият маршрут, като ще са нужни още около 2500 лева, които ще бъдат заложени в бюджета на Общината.

Районната потребителна кооперация "Стратеш", за да изпълнява двата маршрута по договор: Ловеч - Абланица - Лешница - Българене, и Ловеч - Сливек - Горно Павликени - Къкрина - Деветаки - Умаревци, е закупила нов бус, оборудван като мобилен магазин.

Маринова каза още, че всички населени места се снабдяват с хляб.
Липсата на хранителни магазини, обществен транспорт и медицинско обслужване е проблем и за част от населените места в община Троян, посочи за БТА кметът Донка Михайлова. "В част от селата кметовете и кметските наместници продават хляб, така че да осигурят на хората най-необходимото. Ние обмисляме създаването на подвижни магазини в рамките на Домашен социален патронаж, в чиято кола да се продават и основни хранителни продукти. Хубавото е, че поддържаме Домашен социален патронаж в голяма част от селата на територията на общината и хората получават тристепенно меню всекидневно, като община Троян осигурява финансирането на малко повече от 50 процента от стойността на храната", заяви Михайлова.

По думите й, много сериозен проблем е общественият транспорт, тъй като все повече превозвачи се отказват, защото нямат необходимите приходи, за да поддържат транспортните линии. "Това е тежък национален проблем, който следва да бъде поставен на вниманието на държавата, тъй като ние, кметовете, трудно бихме се справили сами", добави Михайлова.

Липсата на обществен транспорт, който да стига до троянското село Патрешко, например, кара хората там да вървят по 3,5 км пеша до главния път Троян - Априлци, където минават автобуси, оплака се кметският наместник Иван Беломъжев.

"В селото имаме само стари хора, живеят около 70 човека. Два пъти в седмицата се кара хляб от Орешак. Нямаме лекар, лекарства. Няма и автобус. Патрешко е пръснато село на много махали. Двете най-отдалечени махали са на 7 км", добави Беломъжев.

Не по-различна е картината и в тетевенското село Малка Желязна, където трудно по улиците ще се срещне човек, тъй като от 1800 жители в миналото, са останали около 50 души. Харесват си селото, въпреки че и при тях чувството за откъснатост и забрава ги съпътства из пустите улици и изоставени къщи. Затова и мечтите им са свързани с това да дойдат нови хора, да внесат живот в къщите, да се отвори магазин, а защо не и сладкарница, където сутрин да пият кафето си и да си кажат по някоя ведра дума.

Така жителите на селата искат да им бъдат задоволени елементарните нужни за нормален живот, да се върнат повече хора и да напълнят обезлюдените къщи. Те знаят обаче, че това зависи не само от местната власт, но и от държавната. Ще отидат отново до урните на предстоящите парламентарни избори и ще изберат управляващи, за да могат после да им поискат сметка за обещаното.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


74
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
40
3
 
15
 
! Отговори
Joko преди 3 години
Тези дни при вас ще мине една джипка от която рдин *** раздава пАри, магистрали, дюкяни...Та може и вас да ви огрее ....
39
11
 
6
 
! Отговори
Радко преди 3 години
За съжеление има и такива места все още но има и доста оправени инфраструктурно села .Пътувам често и виждам .Важното е че страната се развива ,и това ясно се вижда.Сигурен съм.че след 5 години няма почти никъде ,да има подобни неща
38
2
 
2
 
! Отговори
Отечествен Фронт преди 3 години
До Чебурашка Така че когато пишеш нещо първо проверявай фактите и тогава дращи тук и знай едно нещо собствеността на земята никога не е отнемана от Българският селянин това никой друг народ не го е правил във света .затова намери книгите Създаване на Кооперациите във България и Бразди във Времето на Бочо Илиев .
37
4
 
10
 
! Отговори
Анонимен преди 3 години
Ами, този процес щеше да се случи много по-отдавна, ако до 89-а нямаше изискване за гражданство. По този начин поколението родено малко преди ВСВ и малко след ВСВ, просто нямаше къде да мърдат, защото не бяха достатъчно образовани и нямаше нужда от тях в големите градове. После, поколението родено в края на 60-те се юрнаха да стават граждани и така започна западането на селата.Сега вече е късно. Живота на село изисква тежък труд, защото там трябва сам да си свършиш работата, няма друг.
36
1
 
7
 
! Отговори
Отечествен Фронт преди 3 години
До Чебурашка Аз притежавам тези книги и ги пазя като очите си защото те отразяват точно земеделието преди девети септември и след него 1944 година .Даже и ГЕОРГИ Димитров винаги е казвал че никога Българският селянин не трябжва да бъде принуждаван да влиза във ТКЗС насилствено ,това го направиха хората след неговата смърт .Та се наложи много партиини организации във луковитска ,видинска околии да бъдат закривани изцяло .
35
1
 
10
 
! Отговори
Анонимен преди 3 години
Тръгнал руснака да инвестира тук. Троскота да облагородява. В един момент просто си вдигна чукалата и обратно в Матушка. После дойдоха партньорите, ама те разбират от д06итъkk. КаЛбойЦи са все пак. Мятат ласото на шията и r0ved0т0 да тегли. Ако не иска, бой с камшика! Като клекне, ножа и на скарата.
34
1
 
7
 
! Отговори
Отечествен Фронт преди 3 години
До Чебурашка Никога нашето земеделие не е правено по съветски образец .ти чел ли си книгата справочник създаване на кооперациите във България и Бразди във времето на Бочо Илиев за да видиш че Българският народ е създал едно уникално нещо във света земеделските кооперации във които членовете си запазват собствеността върху земята .И така е било и като се създаваха ТКЗС -та членовете си запазваха правото като собственици както е до ден днешен .И само неук човек като теб може да бръщолеви
33
2
 
16
 
! Отговори
Отечествен Фронт преди 3 години
Държавата на срутището и тресавището ,това е България днес .Благодарение на розово либералните капиталисти и фашисти го докарахме до там да бъдат закривани над 300 села и обезлюдавани останалите .Но това не е само във Ловешка област ,накъдето и да тръгне човек във каквато посока да вземе картината е една и съща . А аз най после доживях да прочета да се пише за днешната разруха по селата ни .чест прави на Днес .бг че са написали тази статия .
32
0
 
16
 
! Отговори
Анонимен преди 3 години
И друг път съм ви казвал - имам познат който живее в едно подобно село във Франция, на 35км от големия град където работи, НО пътят е "по конец" гладък, без кръпки без храсти заемащи половината ширина и не му е проблем да пътува всеки ден. Ако до Бг селата има свестни пътища ще се разшири радиусът на достъпните села край големите градове
31
0
 
16
 
! Отговори
Анонимен преди 3 години
Много ясно че транспорт няма, защото са на загуба- разликата е че тук (в Испания) общината покрива разходите за да има 4 пъти на ден автобус и билетите да са поносими за хората. А като имаш редовен автобус какъв ти е проблема да живееш на 15-20 км от общинския център.
30
0
 
12
 
! Отговори
Анонимен преди 3 години
Еленски Балкан същата ситуация
29
3
 
14
 
! Отговори
У преди 3 години
Отново "***" каментари! В цял свят тече постоянна миграция и като махнем градове държави като Сингапур, Монако, Ватикана...в останалите също продължава изоставянето на селата. Ние сме по-средата с около 70-75% градско население, а в Белгия с над 90%, само че там и в малките места имат инфраструктура и магазин. Никой няма да отиде в село, където няма завод, а основно занимание е да се пие. Затова около големите градове възникнаха крайградски зони в бившите лозя-близо до града, а иначе в къща
28
2
 
4
 
! Отговори
до 32 от фен ББ преди 3 години
Съгласен да им пуснем ДДТ и ще им решим проблемите ,не стига ,че им правим магистрала ами и магазин за хляб искат
27
2
 
4
 
! Отговори
Анонимен преди 3 години
При полицаите слагам и военните. Трябват хора с визия, как ще изглежда държавата след 5-20-50 години. Не ни трябват хора с къс мироглед и ограничено мислене.
26
15
 
8
 
! Отговори
питанката преди 3 години
Защо са тия сълзливи предизборни материалчета??? В селото живеят 25-30 старци и някой е длъжен да им осигури поща, магазин, аптека и т.н С какви пари се поддържа подобна инфраструктура? С нашите пари ще осигуряваме екстри на една шепа хора, които нямат никакъв поминък. Това го няма никъде в света! Гадо е, че преди избори всеки започва да иска държавата да му осигури всякакви измислици, но никак не искам моите данъци да се харчат за безмислици
25
1
 
2
 
! Отговори
Край преди 3 години
До Металика - ти да не си от Люти брод бе момче.
24
4
 
15
 
! Отговори
Metallica преди 3 години
Имах наследствена вила в едно прекрасно селце до Мездра, в Стара Планина. Преди 1989 година ходихме почти всеки петък - неделя там. Помня колко хора имаше, редях се за хляб по 1 час, пресен, хубав хляб. Преди 10-тина година , когато в селото бяха останали около 50 човека, с болка я продадох. Вила на 2 етажа, двор един декар. Още ми е кофти, но .....тотална разруха на всичко. На 85км от София, уникално място.
23
0
 
11
 
! Отговори
Анонимен преди 3 години
До Анонимен 14Прав си, но само донякъде. Нали парите трябва да се харчат с кеф? Аз също изкарвам нелоши пари (когато имам повечко работа де, на свободна практика съм), обаче не мога да си представя да се преместя на чисто и спокойно, но с изнемогващи съседи. Самата мисъл ме смущава. Аз ще се чудя какво да ги правя, а пенсионерът до мен няма да има за елементарни неща. Кофти. А и липсата на елементарни условия - непостоянен ток и вода, септични ями, poмитe, скуката...
22
2
 
24
 
! Отговори
Край преди 3 години
Селото го убиха 2 неща:1. поземлената реформа на земеделиците на Мозер 2. субсиидите за пшеница царевица и слънчоглед.Мозер върна земите така че хората се дезинтересираха от тях и разтури кооперациите. Зърнените култури не създават заетост. Зърнарите с големи машини работят стотици хиляди декари земяПарадокса е че земеделците и хляба убиха селото.
21
1
 
8
 
! Отговори
Анонимен преди 3 години
Такова е положението и във Врачанско и Ломско. Мой познат почина във врачанско село и най-големия проблем при погребението му бе да се намери медицинско лице, което да подпише удостоверението за смърт. Този документ се издавал от лекар, но масово се издава от фелдшери, защото най-близките лекари са на 25км. и ще трябва с твоя кола да го вземеш и върнеш. В селото има един банкомат , а най-близкия друг е на 12км. В изминалите 6г. в селото починаха по 60-70 човека годишно, а родените са по 3-4.