В Лондон по-голямата дъщеря на кралица Елизабет II принцеса Анна откри бюст паметник на Нур Инаят Хан, наричана принцесата шпионка, пише Би Би Си.

Нур Инаят Хан е израснала във Великобритания и Франция. Тя е от аристократично индийско семейство и е прапраправнучка на Типу султан, който управлява княжеството Майсур.

Говорела е отлично английски и френски език. По време на Втората световна война британското управление за специални операции SOE решило да се възползва от това и през 1942 г. я прехвърлят в окупирания Париж да работи като радист на съпротивата.

Според архивни документи тя е била първата жена-радист, изпратена в окупираната от нацистите Европа.

Нелегалната й работа продължава три месеца, след което е заловена. В Гестапо тя е била изтезавана, а след това изпратена в концентрационен лагер. През 1944 г. е разстреляна в Дахау.

Последната й дума, произнесена пред насочените срещу нея пушки, е била "Liberté" (Свобода).

Шрабани Басу, автор на биографията на Нур Инаят Хан, казва, че идеалът за свобода е причината индийската принцеса, която е била убеден пацифист, да стане разузнавач.

Индийската аристрократка

За храбростта й британското правителство посмъртно й присъжда орден Георгиевски кръст, а Франция – Военен кръст. Във Франция вече е издигнат паметник в нейна чест.

Нур Инаят Хан е била смела, очарователна, чувствителна и силна жена. Казват, че решила да работи за разузнаването не от любов към Великобритания, а поради отвращението, което предизвиквали у нея фашизмът и диктатурата.

Баща й е бил музикант и преподавател по суфизъм. Нур Инаят Хан е израснала, твърдо вярвайки в религиозната търпимост и ненасилието.

Както казва нейният биограф, тя „се е противопоставяла на самата идея за окупация на която и да е страна“. Нейният прапрапрадядо Типу султан е бил мюсюлманският владетел на княжество Майсур през XVIII век. Той отказал да се подчини на британското управление и е убит в сражение през 1799 г.

Нур Инаят Хан е родена на 1 януари 1914 г. Баща й е родом от Индия, а майка й – от САЩ. Ранното си детство прекарва в Лондон.

След това семейството й се премества да живее в Париж, където тя пораства и френският език й става като роден.

След като завършва училище, учи медицина и музика. През 1939 г. „Фигаро“ публикува серия индийски приказки, преразказани от нея.

През 1939 г., след началото на войната, Нур Инаят Хан се записва в курсове за медицински сестри към Червения кръст на Франция.

Заедно с родителите си бяга в Англия през Ла Манш малко преди през 1940 г. Франция да капитулира.

„Да се подпали Европа“

В Англия тя се включва в Женската помощна служба към ВВС на Великобритания  (WAAF), където работи като радист. Точно там е забелязана от управлението за специалните операции SOE.

Нур Инаят Хан, която тогава се казва Нора Бейкър, влиза в разузнаването през 1942 година.

Малко по-късно е прехвърлят във Франция, макар че във вътрешните документи на SOE се казва, че Хан не може да работи по определена специалност.

С псевдонима Мадлен тя се присъединява към нелегалната френска група Проспер, на която тогавашният британски премиер Уинстън Чърчил е заповядал „да подпали Европа“.

Въпреки подозренията, че в групата Проспер е проникнал нацистки агент, Хан отказва да се върне в Англия, макар че е съществувала сериозна заплаха да бъде арестувана от Гестапо.

Когато Гестапо арестува нейните другари един след друг, тя продължава да изпраща радиосъобщения в Англия.

Макар че нейните командири са й заповядали да се върне в Англия, в продължение на три месеца тя лично координира работата на цялата мрежа разузнавачи в Париж, редовно променяйки външния си вид и нелегалните си псевдоними.

Изтезания и глад

Накрая след предателство на двоен агент тя е арестувана. Нур Инаят Хан е изпратена в затвора  Пфорцхайм в Германия, където е държана в единична килия и е била прикована към стената.

В затвора е била бита, изтезавана и измъчвана с глад цели 10 месеца, но не е издала никаква информация на Гестапо.

Нейната издръжливост, а също и фактът, че два пъти е опитала да избяга, са накарали нацистите да започнат да я смятат за „много опасна“ въпреки нейния пацифизъм.

През септември 1944 г. Нур Инаят Хан и още три жени – агенти на SOE са изпратени в концлагера Дахау, където на 13 септември всички те са разстреляни.

Биографът й Шрабани Басу казва, че животът и смъртта на Нур Инаят Хан са „вдъхновяващи“. Отбелязва също така, че по време на Втората световна война „два милиона и половина индийци са отишли доброволци на фронта. Това е била най-голямата доброволческа армия. Техният принос не бива да се забравя. Нур е част от тази история“.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase