"Вредната сделка на еврозоната за Гърция" – гласи заглавието на редакционна статия във вестник "Ню Йорк таймс". След като опита всяка възможна тактика, гръцкият премиер Алексис Ципрас се предаде и прие най-тежките искания, отправяни досега от кредиторите, за да продължи поддържането на Гърция на системи и оставането й в еврозоната.

Това може и да избегне непосредствена катастрофа, но няма кой знае какви поводи за празнуване, защото почти не се обръща внимание на постепенно развиващото се бедствие в гръцката икономика, пише вестникът.

Водещият принцип зад създаването на Европейския съюз бе проблеми като този да се решават чрез консенсус и сътрудничество. Вместо това финалната 17-часова сесия преговори беше белязана от свади не само между Гърция и европейските лидери, а и между Германия и Франция, между германския финансов министър и шефа на Европейската централна банка, между севера и юга, изтока и запада, отбелязва изданието.

Така че трагедията е не само, че не се вижда краят на гръцката дългова криза, а че вместо етиката "един за всички, всички за един", с която се предполагаше, че се управлява Европа, враждебните разговори показаха една стая, пълна с национални лидери с рязко различаващи се представи какво да се направи за един банкрутирал техен член.

Единственото предимство на постигнатото споразумение е, че то печели някакво време. Освен ако обаче това време не се използва, за да се обсъди как наистина да се намали гръцкият дълг и да се съживи агонизиращата гръцка икономика, няма да мине много време, преди лидерите на еврозоната отново да се счепкат в мъчителен спор какво да се направи. Германия и съюзниците й преговаряха неотстъпчиво, но като принудиха Гърция да се подчини, те не решиха кризата на валутния съюз, нито придвижиха напред европейският проект, заключава "Ню Йорк таймс".

Единственото, което обединяваше съюзниците на Ципрас, бе един враг - европейските страни кредиторки на Гърция. След мъчно достигнатото вчера споразумение с тях обаче Ципрас се сблъска с тежка и унизителна битка за прокарване през гръцкия парламент на исканите от кредиторите промени в данъчната и пенсионната система на страната, пише в. "Вашингтон пост".

Дори Ципрас да успее да си осигури необходимата подкрепа, остава неясно дали ще успее да осъществи тези законопроекти, избягвайки да съставя ново правителство на националното единство, да насрочва нови избори или да подава оставка, отбелязва изданието.

Освен това успешното прилагане на тези инициативи не означава, че Гърция ще бъде спасена, а единствено отваря пътя към окончателно споразумение за отделяне на финансова помощ, съдържащо още по-тежки условия от тези, против които гласуваха гърците на референдума на 5 юли, пише вестникът.

Вестник "Гардиън" цитира бившия гръцки финансов министър Янис Варуфакис, според когото, ако на Гърция бъдат наложени по-строги мерки за икономии, това ще засили позициите на крайната десница в страната.

По думите на Варуфакис постигнатото в Брюксел споразумение за спасителен план за Гърция е нов Версайски договор и държавен преврат, който използва банки вместо танкове. Това според него ще даде на крайнодясната партия "Златна зора" силен импулс и ще я постави начело на движението против строгите икономии.

"Гръцкото споразумение отрови Европа, а в Гърция расте негодуванието срещу "неоколониалното робство"", е заглавието на в. "Дейли телеграф".

"Гърция бе опустошена и унизена. Европа се прояви като фарисейска и неспособна на водачество и солидарност", цитира изданието думи на бившия италиански премиер Романо Проди.

Около 40 депутати в крайнолявата партия на Ципрас възнамеряват да не подкрепят споразумението в парламента, като се въздържат или гласуват против. Такава е позицията и на коалиционния партньор на СИРИЗА - партия "Независими гърци" на министъра на отбраната Панос Каменос, която заяви, че споразумението е "германски преврат" и тя не иска да има нищо общо с него. Правителството на Гърция е пред разпадане, отбелязва вестникът.

Словашкият финансов министър Петер Кажимир заяви, че Гърция плаща цената за това, че се е отдала на "гръцка пролет" при управлението на СИРИЗА. Това мнение се споделя в бившите комунистически страни в Централна Европа и балтийските републики, както и във Финландия, Холандия и Германия.

Същевременно обаче в Италия и Франция цари усещането, че Германия е злоупотребила с хегемонната си власт в еврозоната, за да прокара тесногръд и безчестен дневен ред. Това съжаление се споделя до голяма степен в германската партия "Левите" и проевропейското крило в страната, пише вестникът.

"Дори ако в крайна сметка се постигне споразумение за задържане на Гърция в еврозоната, последствията от невероятното кръвопролитие през уикенда ще има дълготрайни последствия. Вредата, която бе нанесена на отношенията между Германия и Франция, може да се окаже непоправима", цитира "Дейли телеграф" думите на Джеймс Никсън от консултантската фирма Оксфорд икономикс, според когото фактическото изоставяне на Гърция на произвола на съдбата ще предизвика обществена реакция срещу мерките за драстични икономии и може да доведе до разцепление в Европа с противопоставяне на политиците в южните й страни на правителствата на северните.
 

/БТА/

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase