През последните 1-2 десетилетия у нас се наблюдава тенденция за повишаване на зимните температури през януари, казва в интервю за БТА Веселин Александров, ръководител на департамент "Метеорология" при НИМХ-БАН.
По думите му няма връзка между земетресението в Югоизточна Азия, ураганните ветрове, предизвикали наводнения в Северна и Западна Европа, както и високите температури през януари в нашата страна и в Западна Европа. Между ураганните ветрове и високите температури през януари би трябвало да има връзка, защото глобалното затопляне действа върху Земята като цяло, коментира Александров.
Пълният текст на интервюто:
В: Има ли връзка между земетресението в Югоизточна
Азия, ураганните ветрове и наводнения в Северна и Западна
Европа, и високите температури през януари у нас?
О: Няма връзка между земетресението в Югоизточна Азия, ураганните ветрове, предизвикали наводнения в Северна и Западна Европа, както и високите януарски температури, регистрирани не само у нас, но и в цяла Западна Европа. Между земетресенията и атмосферната циркулация трудно се наблюдава корелационна зависимост, данните на учените не показват такава връзка.
Зависимост между ураганните ветрове и високите температури би трябвало да има, защото глобалното затопляне действа върху Земята като цяло. В Северна и Западна Европа през януари т. г. действа дълбок циклон, а над останалата част на Европа има силно изразен антициклон, който предизвиква топлото време и високите
температури.
През последните 30-40-50 години в световен мащаб се
наблюдава тенденция за увеличаване честотата на екстремните метеорологични явления - засушавания, наводнения, горски пожари, бури, ураганни ветрове. Би могло да се каже, че това, което се наблюдава в Северна и Западна Европа, е резултат на тази тенденция.
В: Обичайни ли са за януари високите температури в
страната, регистрирани през последните няколко дни? Има ли период на повтаряемост на такива температури през зимата?
О: Няма установена такава периодичност, ако имаше
определена цикличност, щеше да съществува възможност за правене на успешни прогнози. През последните 1-2 десетилетия у нас се наблюдава повишаване на зимните температури през януари. Месец януари бе студен през 1997 г., 2000 г. и 2004 г. През 2000 г. януари бе с 4-5 градуса по-студен от климатичната норма.
В: Как влият по-високите температури през януари върху жизнения тонус на хората?
О: Предполага се, че по-високите януарски температури влияят положително върху жизнения тонус, но високите температури през зимата са причина и за поява на редица вируси.
В: Как се отразява топлото време през януари и липсата на сняг върху развитието на селскостопанските култури?
О: Отразяват се негативно, липсата на снежна покривка, която е източник на влага при снеготопенето, може да доведе до измръзване на зимните житни култури при ниски нощни температури. Житните култури и някои плодни дървета се нуждаят от определен брой студени дни, за да могат да се закалят, развият и да дадат по-висока продукция.
В: Какви климатични изменения се наблюдават напоследък в България, имат ли връзка с глобалното затопляне на Земята?
О: От 80-те години насам се наблюдава тенденция за
слабо затопляне на територията на България. Интересно е, че минималната температура се увеличава по-бързо, отколкото
максималната, което означава, че се скъсява разликата между двете температури. През нощта има повече облачни системи, които повишават минималната температура с 0.6-0.8 градуса, а максималната нараства с по-бавни темпове.
Според климатичните сценарии за България в глобален аспект към 2050-2080 г. ще има увеличение на температурата от 2 до 5 градуса, което ще доведе до изместване на субтропичния климат в северна посока. Това означава, че климатът от Северна Гърция ще бъде наблюдаван в Южна България. Този, който сега е Южна България - ще се наблюдава в Северна България.
Климатичните сценарии за България предвиждат увеличаване на честотата на екстремните явления - наводнения, суши, ураганни ветрове, бури. При затоплянето на климата се очаква у нас да се разпространят нови болести и вредители, които ще издържат на новите климатични условия. Промяната на климата ще се отрази върху живота на растенията, животните и хората. Всички тези изменения ще стават постепенно - с години.
Глобалното затопляне в световен мащаб е в резултат на
увеличаването на въглеродния диоксид, който от 1750 г. насам е нараснал с 30 на сто. В Европа регионалното затопляне е по-осезаемо, отколкото в глобален мащаб. Една от причините е замърсяването и изхвърлянето на вредни емисии в атмосферата. През XX век средната температура в Европа се е увеличила с 1 градус, а в световен мащаб - с 0.6 градуса.
В: Природните аномалии ще доведат ли до промяна на
четирите сезона у нас?
О: Според доклад на Европейската асоциация по околна среда от 2004 г. за измененията на климата в Европа зими като сегашните ще изчезнат през 2080 г. Очаква се сравнително изравняване на сезоните, но това ще става постепенно. Няма да има студена зима, преход между сезоните ще има, но ще бъде по-неосезаем.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.