Едно китайче в Студентски град

Дзин е 25-годишна китайка от провинция, южно от Пекин. В България е от година, пристигнала на обмен от университета, в който е учила икономика.

Много нейни колеги имат възможността да довършат образованието си в чужбина, предимно в страни от Източна Европа.

И така Дзин решава да опита от чужбинскя живот, хваща самолета и след близо 24 - часово пътуване каца на летище София.

Докато седим в едно заведение в Студентски град и разглеждаме менюто, на раздела с алкохолните напитки тя вижда графата „джин” и със смях на уста посочва – това е моето име.

Не дава да я снимам, така че се съобразявам с желанието й и започвам с въпросите...

С какво се занимаваш тук, освен с университета?

Работя. В един китайски ресторант като сервитьорка. Запаметила съм ястията и нямам проблем с общуването с клиентите. Освен това съм и детегледачка в едно семейство, където майката държи тригодишната й дъщеря да научи китайски, ето защо й говоря само на китайски.

Дзин е бакалавър по икономика в Китай и е разпределена да кара магистратура в УНСС – гр. София. Преминала е петмесечен курс по български, което...(представи си колко уверен ще си ти след пет месеца курс по китайски).

Не е на „ти” с българския и с детинско учудване ме попита защо, след като очевидно се вижда, че не е българка, много хора на улицата я спират и я питат къде се намира еди-коя-си улица. Реших да й спестя предположението си, че вероятно просто искат да се насладят на смущението й. Интересен факт от нейната история е, че макар и чужденка, учеща МИО в УНСС, курсът на обучение се провежда изцяло на български.

Как ти се струват условята тук, в Студентски град?

Живея в един от блоковете на УНСС, като всички останали студенти и тук идва първата разлика. В Китай общежитията за чуждестранните ни колеги са много по-добри – в стаята има микровълнова печка и хладилник и разни други удобства.

Само ще вмъкна, че първата дума, която обменихне при българо-китайската ни среща с новите колежки беше „хлебарка”. Имат ги много и всякакви. Което ме подсеща:

Ядете ли разни странни неща в Китай (започвам от далече, да не я обидя...) като змии...паяци...хлебарки...червеи? (ставам все по-брутална)

Не!!! О, Господи! Никой не яде такива неща. Евентуално може би хората от южен Китай, където хората са запазили част от първобитните си обичаи, но като цяло китайците не се хранят с паяци! (оказва се значи, че само заблудените чужденци пазаруват пържените гадинки, забодени на шиш, с идеята да се докоснат още повече до древния народ).

Писмеността ви е много по-различна от нашата. Колко азбуки имате?

Всъщност, нито една. Цялата ни писменост се състои от четири знака – хваща химикалката и изписва една отвесна чертичка, една хоризонтална и две запетайки с различен наклон – Ето тези знаци са в основата на нашата писменост. Само с тях изписваме думите си.

Пътувала ли си някъде по света освен в България?

Да, това лято бях в Турция и Египет, направи ми впечатление, че в Египет, когато срещнеш мъж на улицата, той винаги има три дежурни изречения – от къде си, много си хубава и свободна ли си.

А за България какво мислиш?

Не съм била никъде из Българя, освен в София. Мисля, че въздухът тук е много чист и понякога се чувствам самотна от това, че няма толкова много хора като в Китай.

След тези две изречения сбръчквам вежди в недоумение и се мъча да си напомня, че основно правило в азиатската култура на общуването е да не прекъсваш събеседника си – това е висша форма на неуважение. Но София – чиста и няма хора...това ми звучи повече от абсурдно.

В Китай навсякъде е пренаселено – ходиш по улиците и непрекъснато се буташ с някого, в градския транспорт, в магазина – навсякъде е пълно с хора. Ето защо тук ми е странно, че е толкова пусто.

Каза, че София ти се струва чиста?

Да, в Китай много от провинциите (общо 38 на брой) се издържат с въгледобив, като цяло тежката промишленост е много развита, включително и в моя град. Ето защо там дори и в ден с хубаво време не можеш да видиш цвета на небето.

Имаш ли братя или сестри?

Не. У нас има забрана семействата да имат повече от едно дете. Ето защо двойките трябва много да се пазят. Ако все пак искат да имат повече деца, трябва да си платят. (питам я за сумата – приблизително 1000Е).

Пита ме дали наистина у нас има семейства, които в желанието си да имат момче, раждат по две – три момичета, докато най-накрая не се пръкне желаното мъжко.

В Китай хората се радват повече на момче в семейството. Това означава, че той ще работи за семейството си и няма да ги изостави, за да живее другаде.

Обяснявам, че и у нас е било така, но преди години, когато е било важно да има работна сила за нивите на полето.

Като сте толкова много хора, как стои въпросът с жилищата при вас? Под наем ли живеят повечето хора или в собствени домове?

В собствени. Под наем живеят повече в големите градове – в Пекин наемът стига до 1000Е на квадратен метър.

Как стои въпросът с излизането ви в чужбина – имате ли някакви рестрикции от страна на правителството?

Като цяло не е лесно да излезеш в чужбина. Трябва ти задължително покана, виза и какво ли още не. Тъй като нацията ни е голяма повечето страни не допускат лесно китайци да имигрират в тях.

Наскоро в един от сайтовете ни имаше статия за цензурата в Китай и по-точно в интернет пространството. Наистина ли има такива ограничения за свободата на словото от страна на правителството?

Принципно в Китай има една официална партия, което според мен е добре. Тъй като страната ни се състои от 38 провинции и е голяма, нормално е да се следи информацията, която постъпва от различните краища на страната, защото тя трябва да е еднаква.

Много българи бъркат китайци с японци, как гледаш на това?

Да, и аз съм забелязала. Хората не могат да различат китайци от японци или от корейци например. Нормално – изглеждаме им почти еднакви. И аз не мога да разгранича визуално българи от германци например.

Какво мислиш да правиш, когато се върнеш обратно в родината си?

Ако не постъпя в някоя фирма на работа, най-вероятно ще стана учителка. В Китай да си учител е престижно, печелиш уважението на хората. Нашите преподаватели не излизат на стачка като вашите.

Освен това и отношението им към студентите и учениците е по-различно. Такова нещо - като преподавател да не дойде на лекция без да се обади, не съществува. Много се изненадах, когато това се случи тук.

Предния ден колежката ми беше стояла пред залата за лекция около час без въобще да види очите на преподавателя – нещо нормално за българския студент, свикнал с тоталното пренебрежение на преподавателите си, за които прекарването на село често е по-занимателно, от колкото задължението да вземе лекцията си със студентите.

Има много голяма конкуренция между учителите, а освен това има и въведени наказания за неспазване на дисциплината в учебните заведения - както за ученици и студенти, така и за преподавателите.

Тъй като темата за зодиите е особено занимателна за мен, я питам коя зодия е по китайския хороскоп. Отговаря ми, че е куче. Родена е на 13-ти, но не в петък – разбрала е за налудничавото ни вярване, че петък, 13-ти, носи нещастие и обяснява, че в Китай нямат такива суеверия. Забелязала е как тук, когато човек види черна котка на пътя си, започва да се върти и да плюе на всички страни като градинска пръскачка.

В Китай сме поставили в култ числото осем. Тъй като звученето му е близко до глагола печеля пари, то всеки се стреми да има повече осмици в телефонния си номер или около себе си като цяло.