Празнуваме Андреевден, денят започва да расте

Православната църква почита на 30 ноември паметта на Св. Апостол Андрей Първозвани, който пръв от апостолите е бил повикан да тръгне след Христа.

Св. Апостол Андрей Първозвани е сред най-почитаните светци у нас, а денят му – 30 ноември, е голям църковен и народен празник. Според изследователите през I век апостолът е проповядвал по днешните български земи.

На 30 ноември своя имен ден посрещат Андрей, Андрея, Андриан, Андриана, Първан и др. Тъй като на гръцки Андрей означава смел, мъжествен, доблестен, на този ден празнуват и хората, носещи имената Храбър, Храбрин, Храбрина.

В народните представи от Андреевден денят започва да наедрява колкото зърно (просено, царевично, ечемично). Това е и началото на зимните обичаи и ритуали за здраве и плодородие. В навечерието на празника жените сварявали (непременно в нов съд) различни зърна, а на сутринта хвърляли част от тях към комина, за да са високи посевите. От останалите зърна давали на всички в семейството.

В много райони празникът носи името Мечкинден заради вярването, че св. Андрей е господар на мечките. В народните легенди той винаги успява да опитоми или победи мечката, да я впрегне в ралото си и така да изоре нивата си.

Легендата също разказва, че свети Андрей единствен от апостолите нямал празник, та възседнал една мечка и отишъл при Бога. Господ му казал "Който тебе не празнува, да го язди твоя кон". Затова на 30 ноември в определени региони на България варят царевица и я прехвърлят през комина, като викат: "На ти, мечко, варен кукуруз, да не ядеш суровия и да не ядеш стоката и човеците".