Водят ли бойкотите до намаляване на цените?

Поскъпването на основни продукти става голямо предизвикателство пред много от гражданите. Това доведе до бойкот на големите вериги. За това и Bloomberg TV Bulgaria попита водещи експерти: „Водят ли бойкотите до намаляване на цените?" Въпросът е дали поскъпването е заради нерегламентирани практики или заради икономическа реалност.

Никола Янков, управляващ партньор в „Експат Капитал“

"Последствията ще се никакви, защото аз не вярвам, че хора трябва да ограничат себе си и да не правят това, което искат или от което имат нужда, за да влизат в популистки схеми. Това е популистка инициатива. Изобщо не съм убеден, че враговете в случая са търговските вериги, не трябва да обвиняваме търговските вериги за високите цени в България. Високите цени са директен резултат на левичарската популистка бюджетна политика от последните четири години, където доходите скачаха в пъти над икономическия растеж и когато наливате пари в една затворена система, където произвежда горе-долу също това ниво на стоки услуги, а имате два пъти по-голям обем пари, рано или късно цените се вдигат. И това го видяхме. И това ще продължава. Това е обективен процес, който няма нищо общо с някакви хипотетични надценки на търговските вериги. В България има на 100 000 търговски обекта. Няма как да направите картел между тях много лесно. Така че това са по-скоро дъвки за пред хората. Не са враговете търговските вериги. Добре, че ги има тези търговски вериги, защото представят си, които ще правят без тях. Всички си спомняме 1996-1997 година нямаше търговски вериги... Нека да не се връщаме към тези времена."

Добрин Иванов, икономист

"Аз мисля, че има смисъл. На първо място има няколко обезпокоителни факта по отношение на търговските вериги и дейността им в България. Тяхната експанзия последните години се засили и те придобиха значителен търговски дял от търговията на дребно, особено на хранителните продукти, която достига до 70-75% от общия пазар. Особено силно е присъствието им в областните градове, където е концентрирано и по-голямата част от населението на България. Освен това в периоди на силно пазаруване, каквито са Великденски, коледни празници и други такива, пазарният им дял достига до 90%. И това е пазарен дял на 6 търговски вериги основно, което говори за господстващо положение на пазара на търговия с хранителни продукти на дребно. Според мен има данни за злоупотреба с това господстващо положение на пазара. Тъй като излезе и друга информация, че сред някои от хранителните продукти търговската надценка на търговските вериги достига до 100% и над 100%, което на практика е лишено от икономическа логика, тъй като едва ли тези надценки са провокирани от растящи или големи разходи за персонал, за наеми, за електроенергия и т.н. Всъщност, не можем да проверим дали търговците вериги реализират огромни печалби, но имаме такива съмнения, а не можем да проверим, защото те не публикуват и финансовите си отчети в Търговския регистър. Просто избират да си плащат глобите за това и не подават адекватна информация."

Михаил Димитров, финансов анализатор в ПФБК

"Не виждам голям смисъл в бойкота на големите търговски вериги. В крайна сметка, никой не задължава потребителите да пазаруват от тях. Въпреки това факта, че го правят, показват, че там те получават най-голяма стойност по отношение на цена и удобство. Казвам удобство, тъй като тези големи вериги концентрират на едно място широк набор от стоки, което пък спестява време при пазаруване. Нещо, което наистина би имало смисъл и би повишило конкуренцията и оттам ползвате за потребителя, е по-скоро дерегулация в посока скъсяване на веригите на доставка, така че производителите на стоки да могат по-лесно да предлагат продуктите си директно на крайния клиент, като по този начин се намаля ролята на посредниците по веригата."

Добромир Иванов, изпълнителен директор на Besco

"Не мисля, че в случая бойкотът има някакъв смисъл, понеже не мисля, че проблемът с цените е свързан с големите вериги. Нещо, което ние трябва да се научим като общество е, че пари първо се изкарват и след това се харчат. Например, ако една фирма продава каквото и да е, тя може да се позволя да плаща по-високи заплати на своите служители, когато е намалива разходите, увеличила е производителността, въвела е нови технологии, по някакъв начин открива нови пазари, тоест има по-голяма печалба и когато имаш по-голяма печалба, може да плащаш по-големи заплати. Това, което последните години са случи в нашата държава, е, че заплатите на много хора бяха вдигани, без ние, всъщност, да изкарваме повече пари и ефекта от това нещо е, че се вдигат цените. През 2022 г. минималната заплата беше 650 лева, сега е 1077 лв. Вдигнаха се изключително много заплатите на учителите, вдигнаха се заплатите на целия публичен сектор, без никой да е почнал да изкарва повече пари реално. И държавата по този начин като изкуствено вдига нагоре заплатите, ефектът е, че за за крайният бизнес, който продава, единствен шанс е да вдигне цените."

Някои експерти обясняват, че големите търговски вериги всъщност спомагат за намаляването на цените. Това се дължи на това, че имат повече източници на стока.

Все пак други смятат, че тяхната доминация на пазара им позволяват да задават значителни надценки. Малките магазини обаче няма как да са конкурентни, тъй като не могат да си позволят промоциите на големите вериги.

Бойкотите започнаха от други балкански държави като Хърватия и Гърция. Въпросът е дали подобни действия имат реално отражение върху оборотите на магазините.

Вероятността подобни малки бойкоти да доведат до намаляване на цените все пак е малка. Големият проблем на България си остава състоянието на родното земеделие, което не позволява зареждането на основни храни с родна продукция. Решението изисква доста действия на държавно и частно ниво.

Целият материал на сайта на Bloomberg TV Bulgaria