5-та национална научно-приложна конференция за повишаване на квалификацията на учителите организираха ВУЗФ и СБУ

На 20 март 2025 г. във Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) се проведе 5-та национална научно-приложна конференция на тема “Повишаване на квалификацията на учителите – проблеми и перспективи”, организирана от ВУЗФ и Синдиката на българските учители (СБУ). Конференцията се проведе под патронажа на д.ик.н Янка Такева, председател на СБУ.

Конференцията беше открита от  ректора на ВУЗФ чл.-кор. проф. д.ю.н. Борис Велчев. “Нашият университет е отдаден на връзката със средното образование. Ние сме единствените, които приемаме студентите с препоръка от учител, което показва колко е важно за нас вашето мнение, ролята и позицията ви в обществото. Вярвам, че тази конференция, която вече се е превърнала в традиция, ще бъде полезна за вас и можете да разчитате на ВУЗФ в надграждането на вашата квалификация, знания и умения”, заяви проф. Велчев.

Заместник-министърът на образованието и науката Таня Михайлова отправи приветствие към участниците във форума. “Никой от нас няма съмнение, че квалификацията на учителите трябва да съответства на времето, на динамиката, на предизвикателствата и на промените в класната стая. Много благодаря на Висшето училище по застраховане и финанси за тази конференция. Няма друга система, която да е така свързана както средното и висшето образование. Изходът на средното образование е висшето образование. А висшето образование търси по-добро качество от средното образование и трябва да се стремим непрекъснато да подобряваме квалификацията на учителите”, заяви Таня Михайлова.

В първия панел на конференцията бяха представени политиките на МОН за стратегическо развитие на квалификацията и кариерното развитие на учителите, състоянието на квалификацията на учителите, съществуващите проблеми, предлаганите решения и перспективите през 2025 г.

Основен доклад беше представен от Полина Фетфова, началник отдел "Квалификация и кариерно развитие" в МОН. Във всяка промяна, която правим в МОН, в учебните програми и планове, в основата стои учителят. Инвестициите в квалификацията и кариерното развитие на учителите са всъщност инвестиции в бъдещето на образованието и развитието на обществото като цяло. Общият брой на учителите за учебната 2024/2025 година е 86 484, от тях 91 % са с професионална квалификация учител.

Педагогиката е втората най-популярна академична специалност в университетите с16 900 студенти, като 60% от завършилите през последните 5 години започват работа като учители. Професията се подмладява, като в момента средната възраст на учителите е 48 г. срещу 55 през 2012 г.

Висококвалифицираните учители не само предават знания, също и създават среда за развитие на умения у учениците, мотивират ги за учене  формират ценностни ориентации, заяви г-жа Фетфова.

Димитър Асенов, директор на Националния център за повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти и експерти от МОН, посочи, че пет пъти повече са обучените педагогически специалисти през 2024 г., в сравнение с 2019 г. (3 359 обучени през 2024 г. срещу 681 през 2019 г.).

Съвременният учител има съвършено различна роля от тoва да бъде единствен източник на информация за децата и учениците. Много по-важно е той да ги научи на логическо, творческо и критично мислене. Да ги научи да правят разлика между вярна и невярна информация. Да правят разлика кое е правилно и неправилно от поведенческа гледна точка. Върху тези принципи са фокусирани и основните квалификационни курсове предлагани от НЦПКПС през изминалите 5 години, заяви Димитър Асенов.

Проф. д.ик.н. Виржиния Желязкова, преподавател във ВУЗФ и Института за икономически изследвания при БАН, представи примерен иновативен курс за ученици „Защо да пазим природата?“ като модел на „обърната класна стая“.

Чрез интегрирането на темата в учебния процес, ние не само предаваме знания за екосистемите, но и вдъхновяваме учениците да развият критично мислене и активна гражданска позиция. Всяка учебна програма е възможност да вдъхнем на учениците отговорност към природата и страст за опазването ѝ, посочи проф. Желязкова.

Анализ на резултатите на образователната система на България в сравнителен анализ с държави членки на ЕС, беше представен от доц. д-р Яна Пальова от Института за икономически изследвания при Българската академия на науките.

България изостава по публични разходи за образование като дял от БВП от другите държави членки, както и по ефективност на използваните публични ресурси, измерена с успеваемостта по PISA. При иконометричното изследване резултатите за България и средно за  държавите членки от Централна и Източна Европа показват, че разлика от 1 в публичните разходи за образование води от 0.018 до 0.026 разлика в средния БНД на глава от населението в дългосрочен план, а на здравеопазването значително по-малко от 0.01. Доц. Пальова изведе някои от изводите и препоръките за публичните секторни политики на България в контекста на стратегията „Европа 2030“ и Националната програма за развитие „България 2030“.

За България е необходимо постепенно увеличаване на публичните разходи за образование и здравеопазване до средноевропейските стандарти, както и подобряване на ефективността на разходите и качеството на институциите.

Образователната система трябва да осигури стимули за привличането на млади учители, освен увеличението на заплати като положителна стъпка през последните години, които да получават постоянна допълнителна квалификация и стимули да остават в системата, за да подготвят квалифицирана работна ръка за производства с висока добавена стойност.

Образователната система трябва да изгражда умения от ранна детска възраст за опазване на околната среда и справяне с последиците от климатичните промени, работа в екип и критично мислене, дигитални умения, както и справяне в ситуации без директни инструкции, каквито умения се оценяват от програмата PISA.

Инвестирането за подобряване на образователните, дигиталните и други умения на всяка възраст би довело до по-висока производителност и доходи, повече възможности за инвестиции, привличане на повече хора към работа или обучение и социално включване, като по този начин ще подкрепи прилагането на Европейския стълб на социалните права.

Социалното включване на населението в неравностойно население и подобряване на неговата образованост и неговата квалификация е ефективен начин за интегрирането му чрез участието му в икономическата активност.

Създаването на информационна система за оценка на изпълнението на публичните програми и проекти трябва да бъде насочено към осигуряването на достатъчна информация за показатели за изпълнението като основа за доброто и прозрачно управление на публичния сектор.

Д.ик.н. Янка Такева, председател на СБУ, заяви, че от следващата учебна година квалификацията ще бъде променена и осъвременена в Наредба 15 за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти. Очакват се нови политики, свързани с кариерното развитие на учителите. Според Такева квалификационните степени трябва да останат. Учителите трябва да имат по-голяма възможност за израстване. Учител ще може да стане старши учител, а не да чака 10 г. Има много учители, които работят прекрасно и трябва да могат да израстват кариерно по-бързо.

В рамките на втория панел проф. д-р Даниела Бобева, преподавател във ВУЗФ, разгледа подготовката на България за влизане в еврозоната, предизвикателствата пред образователната система, методологическите и практически въпроси, които произтичат от приемането на еврото.

Днес 347 милиона души от 20 страни живеят в еврозоната, а 175 милиона живеят в страни и територии, чиито валути са фиксирани към еврото. Еврото е втората най-използвана валута. 79% от живеещите в еврозоната считат, че „еврото е добро нещо“. Според проф. Бобева има прекомерни надежди за ролята на еврозоната и паричната политика. Приемането на еврото е само част от присъединяването към еврозоната. Членството в еврозоната не може да е цел, то е средство. Еврозоната не е „автокаско“.

България е страната извън еврозоната (освен Швеция), която устойчиво най-често покрива критериите. Според нея не е вярно, че реалната конвергенция, тоест БВП на човек е ниско и затова не трябва да приемем еврото. Не е вярно, че не можем да покрием критериите - вече сме ги покрили. Не е вярно, че другите страни са по-напред, вкл. Румъния. Има неграмотност за това кои са критериите и как се оценяват.

Проф. Бобева посочи някои от ползите от приемането на еврото - повишаване на кредитния рейтинг на България и банките; хармонизация на равнището на крайните цени; намаляване на валутните разходи при търговски сделки; намаляване на лихвите и цената на кредитите; подобряване на имиджа на страната и по-лесен достъп до пазарите на еврозоната.

Краткосрочните рискове са еднократни технически разходи за адаптиране на информационни системи, превалутиране на баланси, превалутиране в устави, правилници и счетоводни практики; спекула, фалшифициране на еврото, злоупотреби в процеса. Дългосрочните рискове са свързани с данъчната хармонизация.

Според проф. Бобева, цените ще се вдигат, но не на всички стоки; не в еднаква степен и не по едно и също време. Сближаването на цените се извършва в дългосрочен план и  никога не се достига пълно сближаване на цените. Колко и на кои стоки ще се вдигат цените, зависи от поведението на търговците и потребителите. Рискът за покачване е по-висок при по-слабо конвергиралите стоки: хранителни стоки, кафе, бира и др.; Ще има и постепенно покачване на цените на услугите. Не се очаква повишаване при стоките и услугите с висока степен на конвергенция със средно европейските: автомобили, бяла техника и други.

Данните за последните страни, които се присъединиха към еврозоната показват слаб инфлационен ефект при самото приемане на еврото.

Проф. Бобева даде някои препоръки. Преди началната дата на приемане на еврото, да не се обменят левове за евро. Всички превалутирания да се извършат в рамките на първите 6 месеца, за да се избегнат такси. Обмяната да се извършва само в БНБ, търговските банки и в “Български пощи” АД. Обмяната на наличностите по сметки ще става автоматично и ще се избегне чакане и струпване в офисите на банките.

Д-р Пламен Иванов, преподавател във ВУЗФ и Middlesex University, Великобритания, представи темата за произхода на парите и ролята им в устойчивото икономическо развитие.  Според него въвеждането на еврото е проформално. ЕЦБ вече наблюдават 70-80% от активните банки в България чрез механизма си за надзор. От гледна точка на паричната маса, дебата за сменянето на лева с еврото е относно 3 – 10%. Основният дебат трябва да се фокусира върху това какво представляват парите, откъде произхождат в капиталистическата рамка и как се ползват в икономиката – може да се създаде балон, а може да се създаде и икономически просперитет. Тяхното предназначение, и в частност как се ползва банковият кредит, е от съществено (но не единствено) значение за икономическото благоденствие или изоставане на нациите.

Необходим е по-широк обществен дебат и натиск за формирането и включването на МСП в производственият капацитет и как да се използва паричната ни система за покачване на стандарта на живот.

В конференцията взеха участие над 100 учители и директори от средните училища в цялата страна, началници на РУО, експерти от МОН, Синдиката на българските учители, академичните и научните среди.

Медийни партньори на конференцията бяха БТА и в. “Учителско дело”