Българското правителство е предложило в искане до Европейската комисия за изменение на Националния план за възстановяване и устойчивост да отпадне ангажиментът на България за либерализация на пазара на електроенергия на дребно за битовите потребители.
"Излизането на битовите потребители на свободния пазар е крайно неприемливо, дори и при правилно формулирано отлагане. Либерализацията се случва, когато всеки битов потребител може да избере доставчик, а не когато има базова цена, наложена за всички", заяви адвокатът от КТ "Подкрепа" Андон Роков.
В студиото на "България сутрин" той посочи, че при предвидената реформа с базова цена, определяна от Министерския съвет, не става дума за истински пазар. Роков припомни, че в момента КЕВР регулира цените за домакинствата и смята, че предложените промени от 1 януари 2026 г. не отговарят на принципите на свободния пазар.
"Нещо като либерализация, нещо като пазар, изобщо като нищо на света”, заяви юристът и добави, че либерализацията се случва, когато всеки битов потребител може да излезе от регулирания пазар, отиде на свободния и да избере свой доставчик. “Когато имаме базова цена и ел. енергия, чието качество е еднакво за всички, без значение от какво е произведена, сме ограничени в избора си по отношения на качеството", подчерта адвокатът.
Пред Bulgaria ON AIR Богомил Николов от "Активни потребители" отбелязва, че България изостава в сравнение със скандинавските държави, където либерализацията е факт от три десетилетия. По думите му страната ни е абсолютно неподготвена за промените.
"Нелоялните практики ще започнат веднага – хора ще звънят по вратите с договори с неравноправни клаузи“, предупреди Николов и подчерта, че отлагането е наложително поради дисбаланси в цените и липса на енергийна свързаност, особено след разрушената инфраструктура в Украйна.
Николов посочи, че ниските цени в скандинавските страни се дължат на реална конкуренция и добра свързаност. За разлика от много европейски страни, цената на ел. енергията в България, Гърция и Румъния е по-висока. "Цената е с до 50% по-висока от тази в Германия и Чехия – разликата е, че там има мрежова свързаност, тук – не“, добави Николов от “Активни потребители”.
Според него, ако не може да се осигури стабилен, работещ пазар, по-добре е да останем на регулирания модел. "Не само българското правителство, но заедно с гръцкото и румънското трябва да поставяме този въпрос пред Брюксел", призова Николов.
Под заплаха ли са енергийно бедните?
Андон Роков акцентира върху социалната страна на въпроса, като подчерта, че България е на първо място по енергийна бедност в Европа. Около 30% от домакинствата – 1,8 милиона души – са енергийно бедни. Изчисленията показват, че при либерализацията ще бъдат засегнати над 4,6 милиона битови потребители.
Той уточни, че компенсаторни механизми ще има чрез Фонда за сигурност на електроенергийната система, който ще трябва да покрива разликата между базовата и пазарната цена.
"Компенсациите ще отиват при доставчиците, не директно до хората", уточни Роков.
Гледайте видеото с целия разговор.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.