Климатичните промени: Хиляди смъртни случаи и икономически загуби от над 1 млрд. евро у нас

България показва ниска ефективност на действията срещу климатичните промени, които допринасят за хиляди смъртни случаи и водят до преки икономически загуби от суши и горещини, оценени на над 1 млрд. евро  за 2025 г. - приблизително 1 процент от брутния вътрешен продукт (БВП) или около 140 евро на човек от населението. Тези изводи съдържа новият доклад „Изследване на уязвимостите към и последиците от климатичните промени в България: Съвместна национална оценка“, координиран от Net-Zero Lab към Стопански факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и изготвен от интердисциплинарен екип от водещи български изследователи.

Горещите вълни, сушите и внезапните наводнения в България вече не са изолирани аномалии, а проява на системна трансформация на климатичния режим на страната, предупреждават учените в доклада, получен в БТА.

България се нарежда на 50-о място от общо 64 страни по ефективност на действията срещу климатичните промени според индекса CCPI за 2025 г. Страната ни се представя слабо по отношение на емисиите на парникови газове, много слабо в климатичната политика и енергопотреблението и средно при използването на възобновяема енергия.

Страната се затопля по-бързо от средното за света

Разположена в климатичния „горещ пункт" на Югоизточна Европа, България отчита с около 0,8 градуса по Целзий по-висока средна годишна температура през периода 1991–2020 г. спрямо 1961–1990 г., като затоплянето е най-силно изразено в Северна България и през лятото. Броят на горещите дни и нощи се очаква да нарасне от около 10–20 днес до 50– 60 до края на века, независимо от сценария. При сценарий с високи емисии средната годишна температура за страната достига около 14,1 градуса по Целзий към края на века – стойност, която в моемнат е изключение дори за най-топлите южни райони. На практика това означава климатът на цяла България да се „премести“ на няколкостотин километра на юг, подчертава научният екип.

Годишните суми на валежите остават сравнително стабилни, но зад тях се крие преструктуриране на самия режим: по-малко слаб и умерен дъжд и повече проливни и потенциално опасни валежи. Честотата на екстремните валежи по Черноморието и в Източна България е нараснала с 60–75 процента след 1991 г. Формира се нов сезонен модел – лятно засушаване, съчетано с есенна концентрация на валежите, който стои в основата на зачестяващите внезапни наводнения. Събитията в Карловско (2022 г.), Царево (2023 и 2025 г.) и Елените (2025 г.) са емпирично потвърждение на моделните прогнози, посочват учените.

Горещините са водеща и подценявана причина за свръхсмъртност 

България е сред най-тежко засегнатите държави в Европа от горещините. През 2023 г. те са били свързани с 1670 смъртни случая (229 на милион души – второ място в Европа по интензитет), а през 2024 г. – с 3414 смъртни случая. Смъртността, свързана с горещини, при хората над 65 г. се е увеличила с над 150 процента спрямо периода 1990–2000 година. Непропорционално засегнати са жените и хората над 80-годишна възраст.

Градовете усилват тези рискове. Лятното прегряване в София, със средна интензивност 2,5 градуса по Целзий над фоновите температури, е пряко отговорно за около 95 допълнителни смъртни случая на сезон, а 77 процента от жителите нямат адекватен достъп до зелени площи при дървесно покритие малко над 10 процента. Според Световната здравна организация при покритие от 30 процента лятната смъртност би могла да намалее с около 40 процента, отбелязват експертите.

При сценарий с високи емисии свързаните с горещо време смъртни случаи могат да нараснат до 3463 годишно в периода 2071–2099 г. спрямо около 1150 понастоящем. Ограничаването на емисиите би задържало този брой до около 1742.

Прогнозирани загуби от 3,5 процента от брутния вътрешен продукт на България вследствие на климатичните промени

Климатичните промени имат все по-осезаемо икономическо измерение за България. То се проявява както чрез преките щети от екстремни метеорологични явления – суши, горещини, наводнения и пожари – така и чрез по-дългосрочни въздействия върху производителността, публичните финанси, инфраструктурата, енергетиката и благосъстоянието на домакинствата. По оценка на Европейската агенция по околна среда, при липса на допълнителна адаптация страната може да натрупа загуба между 1 процент при оптимистичен сценарий и 3,5 процента при песимистичен сценарий от реалния си БВП до 2050 г. вследствие на климатичните промени. Същевременно застрахователното покритие остава под 50 процента за всички климатични рискове въпреки нарастващите загуби през последните две десетилетия, а независими оценки сочат застрахователно покритие на домакинствата от едва около 8 процента.

Земеделието, горите и водата са под нарастващ натиск

Прогнозните модели очакват броят на дните със суша да нарасне след 2037 г. от 50-60 на 70-80 и повече, с най-силно засегнати райони Пловдив, Ямбол, Сандански и Русе. В 4 Добруджа – „житницата на България", уязвимостта произтича не толкова от линейно затопляне, колкото от рязко нарастващата междугодишна променливост и от слабото „зимно зареждане" на почвената влага. В горското стопанство годишният прираст може да намалее с до 3,5 млн. куб. м. – равностойно на 42 процента от годишния добив, а над 60 процента от горските местообитания в мрежата „Натура 2000“ вече са в неблагоприятно-незадоволително състояние. Полезащитните пояси в Североизточна България деградират заради засушаването, което допълнително влошава защитната им функция.

Основния извод от доклада е, че България формално е хармонизирала климатичните си политики с европейските рамки, но изпитва сериозни трудности при практическото им прилагане. Основните дефицити са краткосрочната визия, политическата непоследователност, слабият административен капацитет и зависимостта от проектно и европейско финансиране, подчертават експертите. Отделно се отчита липсата на национален регистър на щетите, реактивният модел на финансиране и слабата интеграция на климатичните рискове във фискалната рамка – въпрос с особена тежест след присъединяването на България към еврозоната от 1 януари 2026 г.

Докладът представя резултатите от съвместна национална оценка на уязвимостите към и последиците от климатичните промени в България, реализирана в рамките на интердисциплинарен изследователски екип, обединяващ учени от водещи научни институции в страната: Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ), Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН, Софийски университет „Св. Климент Охридски”, Националния център по обществено здраве и анализи, Техническия университет – София. Интеграцията на научните приноси от тези институции предоставя, за първи път в подобна методологична цялостност, комплексна оценка на климатичните въздействия върху природните системи, стопанската дейност и общественото здраве в България.
(БТА)