Да нашибаш абитуриент

1, 2, 3, 4, 5, 6 и така до към 12. Както стреснато ми сподели една чуждестранна приятелка, като слуша как се дерат нашенските абитуриенти, все едно присъства на стартово излитане на совалка. Така е, не са бошлаф, я.

И совалка ще надвикат, ако трябва и със совалка на бал ще дойдат, ще надпият и руски алкохолик в депресия и ще направят по 300 оборота в минута с все балните ролки под трелите на някоя ориенталска вакханалия.

Не е лесно да си абитуриент, да ви кажа. През ушите ми през последните месеци минаха най-различни реплики и тюхкания на обзети от абитуриентска треска завършващи същества:

”Ох, не мога да намеря искрящо синьо със елмазени капки за роклята, ама тя Дияна (или Лили, Мария, Пенка или Гвендолин, в зависимост, n-на брой лирически бални конкурентки) ще има перлени обеци със златен обков и гравирани газели върху тях, таа риза мноо селско ми стои, еба си, и искам новата М-класа, щото оня боклук ще дойде с кадилака на братото си..”. И горе долу такива.

Не е лесно, ще знаете. Едни драми, едни тежнения. Но са много мили абиту-тата като се накачат на колите. Стига да не хвърчат от джамовете ще е супер. Може би трябва да ги завързват с разни вериги, за по-сигурно. И ще се веят вериги, балони, а чужденците ще си помислят, че цялата ни младеж е садо-мазо покварена. Бий мъ, обичам та, мой абитуриентино.

На един светофар ме накараха да викам с тях, беше една веселба, даже ме напоиха с уиски през автомобилния прозорец. "1, 2, 3, пийни си, копеле", къл-къл. Копелето за малко да се задави, тъй като идваше от плуване и изтощения му организъм за малко да се изхвърли връз новия абитуриентки костюм.

„Ае, супер, а, честито. Ае, браточка и на тебе як бал. Да си изкараш супер.“. Ами, уха, уха. Супер ще си изкарам, аз си викам на поелия един гълток мозък. Само дето моя бал беше преди посещението на Бил Клинтън у назе, пък то сега Джордж ще идва. Та такива работи. Няма значение, важното е, че съм неостаряващ в младите абитуриентски очи.

След абитуриенските вълнения обаче настъпват истинските откровения. Не знам дали сте виждали абитуриенти в ранните сутрешни часове, но си е гледка.

Балните рокли се въргалят в прахта (или в калта, че напоследък си е доста дъждовно), но нежните ръчици стискат зверски бутилката. Главиците с прическите се клатят и от време на време се сещат да викат 1, 2, 3 и ако крясъкът не им докара нов вомитус или гастроезофагален рефлукс, всичко е наред.

На момците им е по-лесно. Те на токчета не ходят. Е, някои може и да ходят, ама аз такива не съм видял.

Цялото празнуване по принцип завършва в някое денонощно местенце за хранене, тъй като алкохолния (и един друг стимулиращ) глад не дава мира на стомашните сокове. Трябва да се мели.

Та по случайност в една луда и недъждовна абитуриентска нощ се озовавам в подобно заведение. Кичнато в центъра на София.

Прокрадвам се по стълбите нагоре, а сервитьорката ме спира „Вие накъде“ и ни гледа подозрително с едно приятелче. Ами да хапнем, или всичко е резерве за абитуриенти? „Не е. Много е късно вече, беше резервирано“, троснато обяснява момата. Е, значи да хапнем. "Заповядайте, де".

Сигурно ни мисли за абитуриенти. Френдът с мен имаше рожден ден, който бе надлежно изпразнуван и така с торбата подаръци решихме и ние да хапнем.

Настаняваме се на маса. Около нас море - море от млада абитуриентска плът. Приятелят тросва подаръците си на масата. Всъщност те са едни ексцентрични. Ама такива му ги взехме, той е ексцентричен момък.

И така кротко на масичката до салатката с броколи си седят кожен бич, кожени белезници и една гривна (пак кожена) с череп и кости. Какво да се прави, сега.

Явно обаче подаръците привличат вниманието на абитуриентските души от съседната маса. Двама момъци и една руса мацка. Единият момък е пиян-залян, другият е ок, мацката гледа страстно.

Моят приятел и той е пийнал един такъв. И така както си седим, пичът на дърво от съседната маса се обръща към нас с въпроса. „Момчета, какви са тия неща, бе“.

Какви са, викам си, гювече по кюстендилски и огнеупорен ямурлук. Френдът обаче, вика – бич, копеле, бич. Ц, ц, ц. Мацката се пули. Сервитьорката се пули. Околността се пули.

"Искаш ли да те нашибам?", пита рожденикът. „Да, ае после да ви вода в една хотелска стая и да се шибаме", отвръща навито субектът. В смисъл с бича, не друго, какво си помислихте.

Е, па чудно. Ще завършим вечерта в дружно кожено шибане, за което аз си мечтая от детските си години. На Филип, рожденикът, обаче такива не му минават.

Като взе, че стана, и прикова клетника на стола с кожените белезници. Онзи обаче се кефи. Е, страшно, страшно.

Русата седи и продължава да се пули. Барманът ще си глътне канелката за наливната бира. Сервитьорката мига и се чуди дали да не се метне в пицата с шунка, дето я носи.

За да прекратим драмите, Филип го развързва. Онзи обаче явно има нужда от хард изява. След като предложи на нас да ни води и да се шибаме в хотелската стая, предложи и на сервитьорката. Вероятно е предложил и на чистачката.

Ние хрупаме, но той продължава да иска да бъде шибан. Ех, ех. Знаех си аз, че тоя бич не е хубаво нещо. Филип обаче е безкомпромисен. Стана и нашиба клетника. Филип шиба, онзи пищи от кеф.

Е, край влезнахме в аналите. Гледам аз гледката и се чудя как да се прикрия под мизерно парче броколи.

„Шибай, шибай“, вика онзи. Барманът не се вижда. Народът с рокли и костюми гледа към нас. И така няколко минути. Садо-мазо, к'во да ви кажа.

Накрая всички са доволни. Абитуриентът се кефи и реди, много яко копеле, и-ха, а-ха. Филип си е пробвал бича, а и ходенето в хотелски стаи се размина.

Тройката плаща и се изнася. Ние хрупаме и сме героите на вечерта. Представям си как всички абитуриенти ще тръгнат с аксесоар бич. И кожени белезници. И-ха.

Моля, ви, шибането без взети безопасни мерки е опасно. Не се шибайте на голо. И след тежка консумация на алкохол. Честито завършване.

Oще от мен

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.